Страните в Източна Европа държаха дълга нисък. Сега това се променя

В страните с нисък дълг, присъединили се към Европейския съюз след падането на Берлинската стена, тече промяна, пише Bloomberg. Нежеланието за теглене на нови кредити, което характеризираше голяма част от страните от Източния блок, става все по-слабо след кризата от 2008 г. и пандемията от Covid-19. Голяма част от региона, който водеше икономическия растеж на континента в продължение на години и в който влизат пет страни от еврозоната, се запътва към драстичен ръст на задлъжнялостта, която ще остане факт за дълго време.

"Ако сме изправени пред еднократен шок, би трябвало да можем да изплатим дълга си за 50 години", казва Беата Яворчик, главен икономист в Европейската банка за възстановяване и развитие. "След финансовата криза научихме, че прибързаният остеритет не носи ползи".

Редица страни по света изтеглиха нови заеми, за да се справят с пандемията. Промяната в Източна Европа, където традиционно това е табу, носи по-голямо значение.

Затягането на коланите, наложено от румънския диктатор Николае Чаушеску през 80-те години на миналия век, чиято цел бе изплащането на чуждестранните заеми, донесе недостиг на храна и електроенергия, които в крайна сметка дадоха начало на революция, завършила с неговото екзекутиране.

Внимателният подход държеше задлъжнялостта далеч по-ниска от тази в Западна Европа, което пък помогна за намаляване на лихвите и повишаване на кредитния рейтинг. Заради най-тежката рецесия от три десетилетия насам в региона е нужна промяна на тактиката.

Румъния например влезе в кризата от 2008 г. със съотношение на дълга към икономиката от едва 12%. През годините след това той се утрои, а до края на 2021 г. съотношението ще достигне 55%. Изплащането му ще бъде трудно, особено предвид перманентните мерки като по-високи пенсии. Кредитният рейтинг на страната е под заплаха.

Тази тенденция вероятно няма да обхване целия регион. Чехия изплати голяма част от това, което дължеше след 2008 г. и може да се опита да го направи отново. Дългът на Унгария отдавна е висок. Полша пък е напът да прехвърли конституционния лимит от 60% дълг спрямо икономиката, а в Хърватия съотношението се удвои от 2008 г. насам и ще достигне 90% догодина. Дори Естония, която отдавна бе най-малко задлъжнялата в Европа с под 10%, ще утрои заемите до 2024 г.

Ардон Хенсън, бивш гуверньор на балтийската държава, изрази притеснение наскоро, че плановете за фискална консолидация през следващите години са недостатъчни. Правителството "копае толкова дълбока дупка, че няма да може да излезе от нея и така увеличава възможността за бъдещ още по-голям ръст на дълга", смята той.

Властите се кълнат, че няма да позволят това да се случи.

"В дългосрочен план фискалното разхлабване не би трябвало да представлява проблем за обслужването на дълга, стига растежът на икономиката да се завърне", казват от полската централна банка.

Световният дълг достигна $272 трлн. Но не само пандемията е виновна

Натрупването на нови заеми от 2016 г. нараства с безпрецедентен темп

Но растежът на икономиките в Източна Европа през последните две години бе далеч по-слаб и повече приличаше на този в развитата еврозона. По-слабата експанзия ще натежи и над социалните разходи, които подскочиха в държави като Полша и Румъния. "Изправени сме пред нова парадигма", казва Яворчик. "Нивата на дълг ще останат по-високи в близко бъдеще".