Възможни ли са отрицателни лихви по депозитите на гражданите?

Дали банките ще посмеят да начисляват отрицателни лихви по сметките и по депозитите на гражданите, така както някои от тях вече го правят за привлечените средства от фирми? Този въпрос вълнува много хора в Европа, а и у нас, като се има предвид, че спестяванията на българските граждани в банките са 59,31 млрд. лева и въпреки кризата продължават да растат макар и с много по-бавни темпове. За България краткият отговор на този въпрос е: "Възможно е, но не е редно".

Възможно е, защото вече сме се убедили, че у нас всичко е възможно. А защо не е редно от морална и дори от нормативна гледна точка, това изисква един по-задълбочен анализ.

На първо място, нека сме наясно, че и при много високи лихви - от 8-9% годишно, на които бяхме свидетели преди по-малко от десет години, реалният доход от депозита за гражданина може да е отрицателен. Това се случва, когато лихвата е по-ниска от годишната инфлация. В сегашната ситуация на почти нулеви лихви по депозитите и средна годишна инфлация от 1,3% реалният доход вече е отрицателен. Но дори инфлацията да бе нулева, при лихва от 0% е достатъчно банката да ви събере такса по депозита и доходът по него вече е отрицателен.

Лихвите по депозитите в двете най-големи банки у нас вече са нулеви

Двете финансови институции са с дял от над 38% на пазара

Хората обаче се вълнуват дали банките ще започнат да им начисляват отрицателни лихви по депозитите и така текущо да прибират част от спестяванията им. Реалностите до момента показват, че кредитните институции едва ли ще се решат на подобен риск. Опити в тази насока в еврозоната вече са правени. Например, в Германия, някои малки кредитни институции - предимно регионални каси и кооперативни банки, пробваха да приложат такъв похват и много бързо се отказаха.

Първи банки в Германия налагат отрицателни лихви и по дребните депозити

Политиката на Европейската централна банка става все по-вредна за спестителите

У нас въвеждането на отрицателни лихви води до риск за банките от отлив на ресурс и предизвикване на ликвидни проблеми. А това автоматично би довело до връщане на махалото в обратна посока - повишаване на ливхите по депозитите с цел привличане на свежи пари. И тъй като не е ясно на какво лихвено ниво ще спре тази надпревара, ако тя продължи по-дълго, лихвите могат да скочат до равнища, които да вдигнат цената на вече предоставените заеми с плаващ лихвен процент. След което ще има лавина от лоши кредити. Така че банките едва ли биха рискували такъв сценарий, защото той ще им донесе значителни финансови и репутационни щети.

Въвеждането на отрицателни лихвени нива по депозитите на граждани има някои чисто правно-нормативни рискове. Те произтичат на първо място от правната природа на лихвата. За разлика от таксата, която е цена за оказана услуга, лихвата, която получава кредиторът, е цена за риска, който той приема, че носи неговия длъжник. В случая с депозитите на гражданите, когато хората ги правят в банките, те "де юре" и "де факто" се явяват кредитори на банките, или както обичат да казват юристите - "влизат с тях в облигационни отношения".

Е, не може един частен длъжник, каквито са всички търговски банки в България, без разлика в собствеността им, да носи отрицателен риск. Такъв могат да носят само гарантираните от държавата или от групи от държави длъжници и то ако са много финансово стабилни - като ЕЦБ например, или като БНБ, защото зад гърба си те имат неограничения финансов ресурс на държавите, които са техни собственици, произтичащ от данъците, които те имат право да събират от своите граждани.

Така че по своята характеристика лихвата, която предоставя една търговска банка, ако не е гарантирана капиталово от силна във финансово отношение държава, не бива да е отрицателна, защото рискът носен от банката не може да е отрицателен.

Освен това специално за гражданите една отрицателна лихва може да се разглежда като квази облагане. Причината е, че отрицателната лихва е един вид разход за собственика на депозита. При фирмите този разход се осчетоводява и влияе върху намаляване на финансовия резултат, който е данъчната основа за начисляване на корпоративен данък. С други думи фирмите имат компенсационен механизъм за намаляване на негативния ефект от отрицателните лихви по техните сметки и депозити в банките, защото колкото по-малка е данъчната основа, толкова по-малко данъци плащат те.

При гражданите лихвите по техните спестявания по никакъв начин не влияят на данъчната им основа, върху която плащат данък. Така че при тях няма този компенсационен механизъм, с който разполагат фирмите. Нещо повече, доходите от лихвите по депозити на граждани се облагат, но директно при източника, защото, както вече казахме, те не влизат в изчисляването на общата данъчна основа. И при това положение, ако бъдат въведени отрицателни лихви, възниква въпросът, ще получава ли държавата отрицателен данък от гражданите с депозити? С други думи ще им връща ли процент от парите, които банките съм събрали под формата на отрицателна лихва? Едва ли. А би трябвало.

Ако приемем тезата, че отрицателната лихва може да се тълкува като квази облагане, възниква въпроса дали тя ще е законна. Защото всяка форма на облагане може да се въвежда само със законова санкция на парламента. Всички тези, а много други съображения, правят въвеждането на отрицателни лихви по депозитите на граждани, не само неморални, но и спорни от правна гледна точка. Но, както вече споменахме в началото, в България всичко е възможно.