Резкият срив на фискалния резерв в началото на месеца неминуемо е приковал погледите и на финансисти и на икономисти. Не е шега работа нивото му да падне до 4 757 млн. лева и то при положение, че в Закона за държавния бюджет е записано, че минимума трябва да е 4.7 млрд. лева.
Вярно е че този минимум не трябва да бъде нарушаван (в смисъл да се пада под него) в края на годината. Но все пак достигането му винаги повдига въпроси. Още повече, че в началото на годината фискалния резерв бе 8 108 млрд. лева. Къде отиде половината от тази сума?
Ами за плащания по дълга, за разходи свързани с програмите по COVID-19, за увеличението на пенсиите и разните там добавки към тях, за повишаване на възнагражденията в бюджетния сектор. Седмичният спад (периода от 1 април до 8 април) от 6 197 млн. лева на 4 757 млн. лева може да се обясни с погасяването на 26 март на седемгодишната емисия държавни ценни книжа по които бяха платени 1 275 млн. евро лихви и главници.
За този период правителството не успя да попълни макар и частично този разход защото се провали в опита си на 4 април да пласира десетгодишни облигации с общ номинал 500 млн. лева. Но когато много хора започнаха да оплакват празната държавна хазна, се случи нещо, което на пръв поглед изглежда като малко чудо.
На 15 април фискалният резерв в БНБ отчете наличност от 8 281 млн. лева – с 3 524 млн. лева повече в сравнение с нивото си отпреди седмица. И това поставя нови въпроси. Откъде такива приходи само за седем дни? Източниците им са три. Най-малкият е пласираната на 11 април емисия държавни облигации с номинал 500 млн. лева и със срок на погасяване три години половина.
Следва вливането на 1.2 млрд. лева от печалбата на Българския енергиен холдинг, които с решение на правителството са преведени в бюджета с идеята с тях да се финансира покупката на зърно. Останалите над 1.8 млрд. лева са месечните постъпления от ДДС от внос.
Покачващите се цени на енергоносители, горива, метали и всякакви видове суровини, които имат основен дял в растящата инфлация, имат и функцията да пълнят хазната. Затова икономистите казват, че финансовите министри обичат инфлацията. При описаната до тук конфигурация изглежда, че ситуацията с хазната е наред или в най-лошия случай проблемите са поносими.
Всъщност нищо не е наред. Невъзможността за рефинансиране на падежиращ дълг с аналогични по срок на погасяване и размер емисии ще доведе до голяма концентрация на плащания в най-близко бъдеще, а това е изпитание за ликвидността и освен това води до неблагоприятни пазарни позиции в условията на перманентен бюджетен дефицит.
Ако парите вкарани от БЕХ в хазната наистина бъдат похарчени за покупка на зърно, фискалният резерв ще се срине до 7 млрд. лева и сумата му ще намалява предвид заложения дефицит. Инфлационните приходи от ДДС от внос ще покриват дупките до време, защото именно заради инфлацията покупателната способност ще намалява и това ще удари приходите от ДДС на вътрешния пазар.
Индикации, че тази опасност е реална вече се забелязват в отчетите за месечното изпълнение на бюджета. Освен това намалението на покупателната способност ще постави под натиск правителството за увеличение на минимални заплати, пенсии и възнаграждения в бюджетните структури, което вече се случва.
А точно на такъв натиск управляващите са показали, че са изключително податливи, независимо, че именно такива мерки наливат немалко гориво в двигателя на инфлацията. Освен това те водят и до нарастване на дефицита, а той от своя страна до повишаване на задлъжнялостта на правителството. Затова подобен инфлационен танц е като танца на смъртта.
USD
CHF
EUR
GBP
