Протестите на "жълтите жилетни" може да бъдат повратна точка за пазарите на облигации в еврозоната, ако започне ерата на увеличаване на публичните заеми в блока и това добави допълнителен дълг към пазар, който вече е нервен около премахването на стимулите на ЕЦБ, пише Reuters.

Увеличените публични разходи могат да бъдат изходът за правителствата, които се борят за ограничаване на недоволството от жизнените стандарти и могат да изправят правителствата пред предизвикателство от популистки политически партии на изборите за Европейски парламент през май.

Но ако те доведат до увеличаване на предлагането на държавни облигации, това може също така да повиши загрижеността за дългосрочната способност на някои държави-членки да обслужват дълга и биха могли да затруднят плана на Европейската централна банка да вдигне лихвите.

Ситуацията във Франция, където през последните седмици хората излизаха на улиците да протестират срещу икономическите политики на президента Емануел Макрон, повдигна този въпрос.

В отговор Макрон обеща намаляване на данъците за пенсионерите и увеличаване на минималната работна заплата, което ще струва на Франция допълнителни 8-10 милиарда евро.

Тъй като Италия и Испания вече увеличават плановете си за разходи за 2019 г., а дори и Германия преразглежда дългогодишната си консервативна фискална позиция, дългът може отново да се повиши в блока.

"Ако има повече фискална гъвкавост с Италия и Франция, тогава това е началото на една нова ера, точка на инфлексия по отношение на фискалната политика", казва Фредерик Дюкрозе, стратег в Pictet Wealth Management.

Във Франция изненадващите увеличения на разходите вероятно ще доведат бюджетния дефицит на страната до 3-процентния лимит, определен от Европейския съюз.

Дефицитът на Италия за 2019 г., макар и по-нисък от първоначално планирания, ще бъде по-висок от последните години на ниво от 2,04%.

Доходността на Франция от 10-годишните облигации спрямо бенчмарка на Германия се е удвоила през последните шест месеца до най-високото си ниво за 20 месеца на около 50 базисни пункта.

Протестите на "жълтите жилетни" може да бъдат повратна точка за пазарите на облигации в еврозоната, ако започне ерата на увеличаване на публичните заеми в блока и това добави допълнителен дълг към пазар, който вече е нервен около премахването на стимулите на ЕЦБ, пише Reuters.

Увеличените публични разходи могат да бъдат изходът за правителствата, които се борят за ограничаване на недоволството от жизнените стандарти и могат да изправят правителствата пред предизвикателство от популистки политически партии на изборите за Европейски парламент през май.

Но ако те доведат до увеличаване на предлагането на държавни облигации, това може също така да повиши загрижеността за дългосрочната способност на някои държави-членки да обслужват дълга и биха могли да затруднят плана на Европейската централна банка да вдигне лихвите.

Ситуацията във Франция, където през последните седмици хората излизаха на улиците да протестират срещу икономическите политики на президента Емануел Макрон, повдигна този въпрос.

В отговор Макрон обеща намаляване на данъците за пенсионерите и увеличаване на минималната работна заплата, което ще струва на Франция допълнителни 8-10 милиарда евро.

Тъй като Италия и Испания вече увеличават плановете си за разходи за 2019 г., а дори и Германия преразглежда дългогодишната си консервативна фискална позиция, дългът може отново да се повиши в блока.

"Ако има повече фискална гъвкавост с Италия и Франция, тогава това е началото на една нова ера, точка на инфлексия по отношение на фискалната политика", казва Фредерик Дюкрозе, стратег в Pictet Wealth Management.

Във Франция изненадващите увеличения на разходите вероятно ще доведат бюджетния дефицит на страната до 3-процентния лимит, определен от Европейския съюз.

Дефицитът на Италия за 2019 г., макар и по-нисък от първоначално планирания, ще бъде по-висок от последните години на ниво от 2,04%.

Доходността на Франция от 10-годишните облигации спрямо бенчмарка на Германия се е удвоила през последните шест месеца до най-високото си ниво за 20 месеца на около 50 базисни пункта.

Повече харчене, повече облигации

Непосредствените последици за европейските показатели на дълга не изглеждат твърде обезпокоителни - Европейската комисия прогнозира бюджетния дефицит на блока да бъде 0,8% от брутния вътрешен продукт през 2019 г. след 0,6% през миналата година. Допълнителните френски разходи могат да добавят 0.1 процентни пункта към това, оценяват анализаторите.

По-голямата тревога е, че повече разходи във втората и третата икономика на блока могат да създадат прецедент за останалите. И това ще доведе до повече заеми в страни, които вече се борят с висок дълг и бавен растеж.

Съотношението на дълга към БВП на Франция е близо до рекордно ниво на малко под 100%. Дългът на Италия е най-високият в региона в абсолютни стойности (с изключение на Гърция), а като процент от БВП е около 133%, според Евростат.

За да плати допълнителните разходи, Франция е увеличила плановете си за издаване на облигации за 2019 година. Брутните емисии в Италия - която вече е най-големият емитент на държавен дълг в еврозоната - се очаква да нарасне с 10 млрд. евро тази година до около 247 млрд. евро.

Според Barclays емисиите на нови държавни облигации в еврозоната тази година, след като бъдат премахнати реинвестираните покупки на ЕЦБ, ще бъдат най-високшти от 2014 г. насам.

Също така още правителства биха могли да прибегнат до увеличаване на разходите, за да отблъснат популистките опоненти.

Испания например въведе 22%-но увеличение на минималната работна заплата, което е най-големият годишен ръст за повече от 40 години. А в най-голямата европейска икономика, Германия, чиято ултраконсервативна фискална позиция дълго е била предмет на дебат, "жълтите жилетки" привлекоха подкрепа от лявото движение "aufstehen"

"Фискалното отклонение ще насърчи популистките сили навсякъде в Европа и ще ги насърчи в Южна Европа, по-специално започвайки с Италия", каза Тристан Перие, макро икономист в Amundi, най-големият управител на активи в Европа с 1,5 трилиона евро.

Мнозина твърдят, че фискалният тласък отдавна е закъснял за регион, съсипан от години на строги икономии и може да подкрепи икономика, която е загубила инерция през последните месеци на 2018 година.

Анализаторите на Goldman Sachs изчисляват, че фискалните промени ще увеличат ръста на БВП на еврозоната с до 0,4 процентни пункта през 2019 година.

Но фискалната експанзия, водена от популистки сили, не е непременно положителна за икономиката, твърдят други.

"Фискалната експанзия, когато знаете, че ще подпомогне производствения потенциал на икономиката, е нещо добро", казва Карън Уорд, главен пазарен стратег в JP Morgan Asset Management.

"Докато е фискална експанзия, която осигурява едно дългосрочно решение, добре. Проблемът е, че те обикновено не са и този сценарий трябва да се тревожим за увеличаването на дълга."

Непосредствените последици за европейските показатели на дълга не изглеждат твърде обезпокоителни - Европейската комисия прогнозира бюджетния дефицит на блока да бъде 0,8% от брутния вътрешен продукт през 2019 г. след 0,6% през миналата година. Допълнителните френски разходи могат да добавят 0.1 процентни пункта към това, оценяват анализаторите.

По-голямата тревога е, че повече разходи във втората и третата икономика на блока могат да създадат прецедент за останалите. И това ще доведе до повече заеми в страни, които вече се борят с висок дълг и бавен растеж.

Съотношението на дълга към БВП на Франция е близо до рекордно ниво на малко под 100%. Дългът на Италия е най-високият в региона в абсолютни стойности (с изключение на Гърция), а като процент от БВП е около 133%, според Евростат.

За да плати допълнителните разходи, Франция е увеличила плановете си за издаване на облигации за 2019 година. Брутните емисии в Италия - която вече е най-големият емитент на държавен дълг в еврозоната - се очаква да нарасне с 10 млрд. евро тази година до около 247 млрд. евро.

Според Barclays емисиите на нови държавни облигации в еврозоната тази година, след като бъдат премахнати реинвестираните покупки на ЕЦБ, ще бъдат най-високшти от 2014 г. насам.

Също така още правителства биха могли да прибегнат до увеличаване на разходите, за да отблъснат популистките опоненти.

Испания например въведе 22%-но увеличение на минималната работна заплата, което е най-големият годишен ръст за повече от 40 години. А в най-голямата европейска икономика, Германия, чиято ултраконсервативна фискална позиция дълго е била предмет на дебат, "жълтите жилетки" привлекоха подкрепа от лявото движение "aufstehen"

"Фискалното отклонение ще насърчи популистките сили навсякъде в Европа и ще ги насърчи в Южна Европа, по-специално започвайки с Италия", каза Тристан Перие, макро икономист в Amundi, най-големият управител на активи в Европа с 1,5 трилиона евро.

Мнозина твърдят, че фискалният тласък отдавна е закъснял за регион, съсипан от години на строги икономии и може да подкрепи икономика, която е загубила инерция през последните месеци на 2018 година.

Анализаторите на Goldman Sachs изчисляват, че фискалните промени ще увеличат ръста на БВП на еврозоната с до 0,4 процентни пункта през 2019 година.

Но фискалната експанзия, водена от популистки сили, не е непременно положителна за икономиката, твърдят други.

"Фискалната експанзия, когато знаете, че ще подпомогне производствения потенциал на икономиката, е нещо добро", казва Карън Уорд, главен пазарен стратег в JP Morgan Asset Management.

"Докато е фискална експанзия, която осигурява едно дългосрочно решение, добре. Проблемът е, че те обикновено не са и този сценарий трябва да се тревожим за увеличаването на дълга."