За България ще е трудно на приеме еврото толкова скоро, както се планира. Беше загубено много време в различни политически противоборства и това време не може да бъде върнато и ще бъде трудно да успеем в срока на януари 2024 година. "Ако не успеем да го направим, то ще бъде, защото не сме положили достатъчно усилия". Това заяви професор Стефан Петранов, бивш ръководител на най-старата катедра по икономика в България към Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" в предаването Money.bg по телевизия Bulgaria On Air.
"В монография, която очертава пътят на България към еврото и която ще излезе през следващия месец, колективен труд на катедрата по икономика на СУ, се разглеждат различни въпроси и препятствия по пътя ни към еврозоната. Разглежда се проблематиката на еврозоната от различни гледни точки. Изследвали сме, и очакваните позитиви от приемането на България в еврозоната, и възможните рискове. Балансът е в полза на позитивите", коментира професорът.
По думите на Петранов един от възможните рискове, който се коментира много широко е инфлацията, която би настъпила от влизането ни в еврозоната, но сред наши изследвания този риск не е много голям. Възможно е да има покачване на цените, но за кратко. Друг риск е евентуалното засилване на участието на България в съюза на капиталовите пазари, което може да доведе до изтичане на портфейлни инвестиции от страната, което зависи все пак от България и не е задължително да се реализира.
"Рисковете обаче се компенсират от ползите, които ще получим - те са намаляването на лихвите, което очакваме да стане, намаляване на лихвите по държавните заеми. Това е съществено предимство. Ще намалеят транзакционните плащания, всички валутни преводи".
Според него може да се очаква засилване на чуждестранните инвестиции в България, след приемането ни в еврозоната.
Валутният борд
"Той изигра и продължава да играе положителна роля в българската икономика - той е механизмът който да извади България от периода на хиперинфлация, която преживявахме в годините от 1996 - 97 година, когато годишната инфлация беше стотици проценти. Механизмът, който ни извади от тази криза беше валутният борд и през целия период играе ключова роля", заяви той.
Какво ще се случи със средствата, които стоят като гарант за българската валута и са собственост на всички ни?
"Тази средства не остават свободни: част от тях вероятно ще трябва да отидат като резерви в ЕЦБ, ако България стане член на еврозоната. Голяма част от тях ще бъдат на разположение на правителството и то ще оперира с тях. Сумата е съществена - от порядъка на десетки милиарди лева и в кризисни периоди в публичните финанси, те ще могат да бъдат използвани", коментира Петранов.
Икономическото образование в България
"От гледна точка на образованието, самият факт, че катедрата по икономика към СУ е основана преди 120 години е интересен, защото повечето икономически катедри в Европа са създадени именно по това време. Това е показателно за това как нашите предшественици са били отворени за света", заяви той.
Има достатъчно висок интерес на младите хора към икономически науки, което е обяснимо, защото много професии са свързани с икономиката, бизнеса, счетоводство, а това са дисциплини от стопанския факултет.