Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) стриктно контролира употребата на антибиотици в животновъдството и взима всички необходими мерки предлаганите на пазара храни да са безопасни за потребителите. Това се посочва в становище на агенцията.
Според БАБХ у нас няма констатирано наличие на антибактериални (антибиотични) субстанции в животинските продукти. Това ставало ясно от проведени до 30 септември проверки, в които са изпитани 290 проби.
Агенцията за безопасност на храните посочва още, че през 2016 година са изпитани 521 проби, при които са констатирани само три несъответстващи проби при патешко месо. Тези проби показали наличие на тетрациклин.
През 2015 г. са изпитани 532 проби. Тогава е констатирана една несъответстваща проба пчелен мед, показала наличие на сулфатиазол.
От БАБХ са категорични, че по всички случаи са проведени разследвания и са предприети съответните административни мерки.
Става ясно още, че всяка година БАБХ изготвя Национална мониторингова програма за контрол на остатъци от ветеринарномедицински продукти (ВМП) и замърсители от околната среда в храни и суровини от животински произход. Програма цели да се прилага контрол върху неправилната употреба на тези продукти.
В този контекст БАБХ напомням, че фермерите са длъжни да спазват ветеринарномедицинските изисквания и изискванията за хуманно отношение към животните.
Всеки собственик на животновъден обект трябва да го регистрира съгласно ветеринарното законодателство и да сключи договор с регистриран ветеринарен лекар за ветеринарномедицинско обслужване. То включва както лечебна дейност, така и изпълнение на мерките по Националната програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните и зоонозите в България (НППНКЛБЖ).
Ветеринарномедицински препарати могат да се прилагат само от регистриран ветеринарен лекар или под негов надзор. БАБХ предупреждава, че не е допустимо фермерът да провежда лечение без знанието на обслужващия ветеринарен лекар. Фермерът закупува медикаменти от ветеринарна аптека само с рецепта издадена от обслужващия ветеринарен лекар.
Агенцията обяснява и че за всеки ветеринарномедицински препарат (ВМП) се спазва съответния карентен срок, който представлява необходимият интервал от време между последното прилагане на лекарства върху животни и клането им или получаването на хранителни продукти от тях.
Този срок гарантира, че в храните от животински произход не се съдържат остатъчни субстанции от лекарства в количества, превишаващи максимално допустимите стойности за активни субстанции, съгласно европейското законодателство. Добитата продукция през карентния период не се допуска да постъпи в хранителната верига.
Според БАБХ официалните ветеринарни лекари за длъжни да осъществяват контрол върху фермера за спазване на ветеринарномедицинските изисквания и тези за хуманно отношение при отглеждане на животни.
При промяна в общото състояние на животните или завишена смъртност, фермерът е длъжен незабавно да уведоми регистрирания ветеринарен лекар. Той от своя страна при констатиране на признаци и възникване на съмнения за заразно заболяване, незабавно трябва да уведоми официалните ветеринарни лекари.
hmmm
на 07.11.2017 в 23:14:34 #1а месо има ли в "месото"? или сигурно фелдшера слага соя кармин картофено нишесте и Е57889674578? може би антибиотика оставя следи от яйца и мляко? или просто тези "меса" са антибиотичен продукт с цвят на месо?