Екологичният колапс е труден за пропускане. От изсичането на горите до през изтощението на почвата, изчезването на различни животниски видове до промяната на климата - през последните години четем редица притесняващи доклади. И си припомняме, че бъдещето ни е несигурно, пише Джейсън Хикел, антрополог в London School of Economics.

"Когато говоря на публични събития, винаги има някой, който вдига ръка и ми обяснява, че проблемът всъщност идва от свръхброя на населението. Почти винаги този някой е бял мъж и коментарът идва с малка доза расизъм. Хората в бедните страни имат твърде много бебета и това трябва да бъде поставено под контрол", казва той.

И твърди, че тази позиция всъщност показва неразбиране на проблема - и че решението е точно обратното. "Имаме проблем с населението, това е вярно. Но няма нищо общо с бедните страни. Проблемът е, че имаме твърде много богати хора".

И има лесен начин това да бъде показано, твърди Хикел. През последните години учените публикуваха оценки за общата консумация - всичко от риба до добитък, минерали и метали, дървен материал и фосилни горива - общо 80 тона годишно. Устойчиво ниво на потребление е около 50 милиарда тона годишно, смятат учените.

Консумацията не е разпределена по равно. Хората в богатите страни консумират много повече от тези останалата част от света. Изчислено в конкретни цифри, данните сочат 28 тона консумация за среден човек в страна с високи доходи и под 2 тона за тези в бедните страни. Индийците консумират по 3,6 тона, а Китай и Бразилия - по около 12 тона. Това е около половината от цифрата във Великобритания и САЩ.

Ако всеки консумираше толкова, колкото средния човек в по-богата държава, щяхме да имаме нужда от 3,8 планети като нашата. И обратно: ако всеки консумираше толкова, колкото средният човек в останалата част от света, щяхме да сме на нива дори малко по-ниски от границата.

От 1990 г. консумацията се е увеличила с 33 милиарда тона годишно. И 81% от този ръст идват от богатите страни.

Затова, казва Хикел, богатите страни трябва рязко да намалят консумацията си. Това може да звучи страшно, защото хората смятат, че намаляване на консумацията със 75% - колкото е нужно - означава бедност и мизерия. Но не е задължително.

Взимайки за пример Коста Рика, виждаме, че консумацията на глава от населението е съвсем малко над устойчивото ниво, но въпреки това хората там ще живеят повече от американците и то с ниво на добруване и задоволство от живота, което се съревновава с това на скандинавските нации.