Всяка година стотици милиони души по света страдат от липса на паметта. Независимо дали е причинена от травми на мозъка, мозъчен инсулт, болестта на Алцхаймер или стареене на мозъка, загубата на паметта изглежда неизбежна.

Един невролог обаче се е заел със задачата да намери електронно лечение. Субсидиран от правителствената агенция към Министерство на отбраната на САЩ, която се занимава с развитието на новите технологии в американската армия, по проучването работи д-р Теодор Бергер – биомедицински инженер в Южнокалифорнийския университет, пише Singularityhub.com.

Той тества имплант за повишаване на паметта, който наподобява вида обработка на сигнала, който се случва, когато невроните залагат нови дългосрочни спомени.

Революционната иновация вече е показала, че подпомага паметта на плъхове и маймуни. Имплантите сега се тестват на хора с епилепсия.

Хипокампът – регион, дълбоко в папките и вдлъбнатините на мозъка, е важният елемент, който трансформира спомените от краткосрочни към дългосрочни. Бергер е прекарал над 35 години в опити да разбере как невроните постигат това сложно и изключително постижение.

В основата си паметта е поредица от електрически импулси, които възникват във времето и са генерирани от даден брой неврони. „Това предполага, че можем да ги сведем до математически уравнения и да ги поставим в изчислителна рамка”, казва ученът.

Екип от невролози е започнал да дешифрира потока от информация в рамките на хипокампа, който поддържа кодирането на паметта. Ключовият за този процес е силен електрически сигнал, който пътува от CA3 – „входната” част на хипокампа, до CA1 – „изходния” възел.

Д-р Теодор Бергер смята, че може да открие решението за разкодиране, като използва математически теореми за програмирането на чип, след което да види дали мозъкът приема чипа като възстановяване на паметта или допълнителен модул.

След успешните резултати от тестовете върху мишки и маймуни учените решили да изпробват технологията и върху хора. Заради рисковете, свързани с мозъчната хирургия, екипът набрал 12 пациенти с епилепсия, които вече имали имплантирани електроди в мозъците си, за да определят източника на гърчовете им. Ако имплантът проработи, той може да помогне на пациентите, страдащи от този вид заболяване, при които повтарящите се пристъпи силно увреждат съществени части от хипокампа, необходими за образуването на дългосрочна памет.

Все още е рано да се каже колко сполучливи ще са резултатите от изследванията, но засега изглеждат обещаващи. Бергер се надява до няколко години да стане ясно дали чипът може да помогне за създаването на дългосрочни спомени в различни ситуации.