Навръх Деня на Независимостта на България македонски вандали организирано счупили паметника на загиналите ни бойци на връх Каймакчалан. Това става ден след като ръководството на Българската армия се поклони пред паметта на загиналите наши бойци. Връх Каймакчалан се намира на граничната линия между Македония и Гърция.

В македонския сайт libertas.mk е показано нагледно как Миленко Неделковски организира акция срещу паметника. Те се позовават на проправителствения портал Инфомакс, който описва, че рано сутринта на 22 септември Неделковски и негови другари шофирали 6 часа по разрушен планински път, за счупят паметника.

Почетоха паметта на загиналите български воини на връх Каймакчалан в Македония

Почетоха паметта на загиналите български воини на връх Каймакчалан в Македония

Над 3000 български военни загиват

"Своята мисия аз изпълних, заедно с целия екип, от името на който благодарим на нашия общ приятел и голям патриот, чието име в момента не мога да разкрия" - заявява Неделковски за портала.

От българска страна депутатът Росен Петров призова в нашето външно министерство да бъде извикан посланика на Македония в София, за да обясни реакцията на Скопие по случая.

"Какво ще предприеме западната ни съседка след безобразния акт на вандализъм с унищожаването на българска паметната  плоча на връх Каймакчалан. Македония трябва да има ясна позиция, осъжда или не осъжда този акт. България винаги е била добър съсед на Македония. Тя първа признава македонската държава и така я спаси от окупацията на трета югославска армия. Ние оказахме и огромна военно-техническа помощ на Македония по време на конфликта с албанците", припомня Петров. 

Няма да подкрепим Македония за ЕС и НАТО, категоричен Каракачанов

Няма да подкрепим Македония за ЕС и НАТО, категоричен Каракачанов

Ако няма ответна реакция към Миленко Неделковски

Той не премълчава и отговора на нашите западни съседи - "В замяна получаваме подигравки, постоянни антибългарски провокации в медиите им, а сега и този вандалски акт на връх Деня на Независимостта на България. Ако Македония продължава така, аз смятам че тя трябва да види европейския съюз през крив макарон", категоричен е депутатът Петров.

Малко по-късно и депутатът от БСП Жельо Бойчев, който преди два дни беше на възпоменателната церемония на връх Каймакчалан обяви, че започват кампания за поставянето на подобаващ почетен знак и изграждане на параклис в памет на героите на връх Каймакчалан.

„Видях постъпката на този македонски журналист и водената негативна кампания в някои македонски медии. За съжаление, подобни действия и коментари от македонска страна показват, че не са научили нито един урок от историята на Балканите. Това нито е възпитано, още по-малко европейско и християнско поведение”.

„Вандали, не може да пренапишете историята! Не може да заличите подвига на безсмъртния български, борчески дух на героите, дали живота си за свободата, обединението и величието на България”, каза допълни Бойчев.

От БСП внасят питане в НС към министър Даниел Митов, за това каква ще е реакцията на българската държава след поругаването на паметника на връх Каймакчалан

Директорът на Дирекция „Социална политика“ към Министерство на отбраната Иво Антонов заяви, че Миленко Неделковски е еманацията на съвременното македонско общество. Вместо да се издигат духовно, те издигат над главите си чукове, каза той.

"Те размахват чукове, трошат, както са го правили преди 30, преди 50, преди 70 години. Нищо ново не са научили, нищо старо не са забравили”, коментира Антонов. „Защо този дивак не дойде с чука на 20 септември, когато ние бяхме там с войската? Това са мишки, скрити в тъмното, гледащи към миналото, дърпащи македонското общество на долу. Този акт на диващина хвърля най-голямо петно върху самите македонци”, допълни той.

Припомняме, Каймакчалан е най-високият връх на планината Нидже (на гръцки Ворас), с височина 2524 метра над морското равнище. Намира се на границата между Република Македония и Гърция. В превод от турски език неговото име означава „Връх на върхищата” или „Господар на върховете”.

По исторически справки през Първата световна война през Каймак-Чалан преминава позицията на Българската армия, отбраняваща се от противниковите британски, френски, гръцки и сръбски войски. След войната на върха е построен сръбски параклис.

От края на август до октомври 1916 г. Каймакчалан и околните върхове се превръщат в арена на ожесточени сражения между полковете на две сръбски пехотни дивизии, Дунавската и Дринската, и частите на 11-ти пехотен Сливенски полк, подкрепени от отделни дружини от 33-ти пехотен Свищовски полк, 43-ти, 46-ти, 56-ти и 58-ми пехотни полкове.

В края на август и в началото на септември 1916 г. на Каймакчалан се качват малко над 6 000 български войници и офицери. В началото на октомври 1916 г. от Каймакчалан слизат по-малко от 800 от тях. Всички останали са убити, осакатени, ранени или премръзнали.

Повече от 8 500 български и сръбски офицери и войници оставят костите си по скалистите зъбери и по заледените склонове на планината. Според други източници, по време на сраженията загиват общо над 3 120 български офицери и войници и над 5 500 сръбски офицери и войници.

Сръбските описания на битката разказват, че когато техните полкове стигнали на върха, намерили окопите и процепите между скалите пълни с трупове и ги нарекли „Дупките на ужасите“.