На 28 Ноември 2006 г. на работна среща проведена в офиса на Ericsson с компаниите членки на ITC Broadband платформа за България, Arthur D. Little и представители на ДАЙТС, КРС и министерствата на държавната администрация, финансите и реконструкция и развитие, предложиха създаването на национална стратегия за развитието на ИКТ сектора.

"Присъединяването към ЕС открива много възможности пред България", каза Йозеф Винацер, главен изпълнителен директор на Мобилтел и говорител на ITC Broadband платформа за България. "Но има работа, която трябва да бъде свършена. Виждаме, че страните които се възползват от потенциала на ITC - като Великобритания, Финландия, Франция и други, са изградили ИКТ стратегии."

"България има шанса да играе водеща роля сред страните от централна и източна Европа. И затова трябва да обединим усилия и да действаме бързо", каза още Винацер.

ITC Broadband платформата за България стартира в средата на 2006 година и включва следните компании: Alcatel, БТК, Евроком Кабел, Ericsson, Hewlett Packard - Bulgaria, Kapsch, Мобилтел, Siemens и двете неправителствени организации - ИКТ Клъстър и БАИТ.

Чрез своите шест работни групи, участниците в платформата финализираха предложенията си, които ще бъдат представени на обществеността и политическите лидери през първите три месеца на 2007.

Препоръките се изграждат от следните шест работни групи: Извънградски райони, Предприятия, Общество, Правителство и Граждани, Домакинства и Регулация и законодателство. Някои от препоръките на участниците са:

  • Отпускане на по-големи бюджети за извънградските райони
  • По-ниски и адекватни ценови предложения за групите с ниски доходи
  • Субсидии за „горещи точки" и „центрове за „широколентов достъп" и изграждане на безплатни точки за Интернет достъп
  • Използване на фондовете на ЕС за създаване от операторите на широколентов достъп в извънградските райони
  • Създаване на информационни центрове за стимулиране на ITC инициативи и организация на бизнес семинари.
  • Стимулиране на по-бързо въвеждане на безжични технологии като WiMAX.
  • Опростяване на процеса на издаване на разрешителни за изграждане инфраструктура
  • Въвеждане на данъчни облекчения за Интернет плащания

Резултатите от работните групи показват, че България има много да наваксва в сравнение с останалите страни от ЕС по отношение на подготвеност на мрежата, информационно общество и е-подготвеност. Правителството може да се възползва от добрите практики от водещи западновропейски страни, които са постигнали проникване на широколентов достъп от над 50% за домакинствата.

Мерките предложени от националния ИКТ план за действие ще доведат до по-добро образование и квалифицирана работна ръка, значителен икономически растеж, намаляване на бюрокрацията, подобрени иновационни клъстери, намаляване на дигиталното разделение, по-гъвкави работни условия, повишаване на заетостта и БВП, атрактивна инвестиционна среда, подобрена конкурентна среда, по-висока ефикасност и продуктивност.

ITC индикаторите показват, че България изостава от другите страни от централна и източна Европа и дори от страни кандидатки за членство в ЕС. През 2005 България е на последно място (64 от 64) по отношение на готовност на инфраструктура. Според индекса Информационно Общество страната заема 40-то място от 48 страни, а по отношение на е-подготвеност - 44-то място от 49 страни. В момента услуги по широколентов достъп в България са достъпни предимно в градските райони. Това създава заплаха за дигиталното включване на много райони и изисква правителствена реакция.