Преди 3 седмици изпълнителният директор на Apple Тим Кук нападна свирепо технологичните компании, които "внимателно сглобяват, синтезират, търгуват и продават", а след това "превръщат в оръжие" данните на потребителите си. "Тези запаси от лични данни служат само за обогатяване на компаниите, които ги събират", каза той пред възприемчива аудитория в Брюксел.
Бизнес моделът на неназованите му цели - Facebook и компанията майка на Google - Alphabet е доста различен от този на производителя на iPhone. Apple изкарва парите си, като налага високи цени на продуктите си. Google и Facebook печелят, като подаряват продуктите си и след това продават реклами, пише Wall Street Journal.
И все пак това не е само някаква разрушителна битка между милиардери. Бизнес моделът с нулева цена е източник на много от проблемите, които измъчват интернет.
Не е случайно, че Google, Facebook и Twitter, които събират повече от 80% от приходите си от реклами, най-често са обвинявани в разпространяването на пропагандно токсично съдържание и нарушаването на поверителността. В същото време Microsoft и Apple, чиито приходи идват от продажба на софтуер, хардуер и услуги, се измъкват незабелязано.
Помислете защо цената има значение: по този начин пазарът разпределя скъпоценни ресурси. Цената сигнализира на доставчиците колко да инвестират в даден продукт. По този начин потребителят решава дали този продукт е най-доброто, за което да използва бюджета си.
Нулевата цена осакатява тази рапределяща роля. Когато става дума за генериране на обем, безплатното е мечта; когато става дума за контрол на качеството, това е кошмар.
Разбира се, "безплатното" идва в много форми онлайн: Уикипедия е напълно доброволен труд. Много компании предлагат безплатен продукт на начално ниво с надеждата да продадат първокачествена версия по-късно.
За разлика от това, "безплатното" е присъщо на модела на печалба на търсачките и социалните медии: за генериране на реклами те трябва да максимизират потребителите и ангажираността, което води до възможно най-ниски бариери пред техните платформи.
За да насочат възможно най-точно тези реклами, те трябва да научат колкото е възможно повече за потребителите си. Това изправя обем и приходи срещу качество и поверителност.
Това не беше предварително предвидено. "Безплатно" израства от ранния социалистически етос на технологичната общност, според Джарон Лениър - компютърен учен, който е част от нея по онова време и продължава пионерската виртуална реалност.
"Ние, идеалистите, настояхме тази информация да бъде демонетизирана онлайн, което означаваше, че услугите за информация, вместо самата информация, ще бъдат основните центрове за печалба", пише той в своята книга от 2013 г. "Кой притежава бъдещето?".
То отразява и техническата и бизнес реалност на периода. Тъй като липсва ефикасен начин да се таксуват малки суми онлайн, те са безплатни, а през 90-те години потребителите свикват с това, пишат Ерик Поснер и Глен Уейл в книгата си "Радикални пазари: изкореняване на капитализма и демокрацията за справедливо общество".
Разбира се, безплатните услуги обикновено не са наистина безплатни: потребителите плащат със своето внимание и данни. Това ги излага на много безполезно и понякога вредно съдържание. Например изпращачите и получателите на имейли не плащат пощенски разходи.
В резултат на това спамът изисква 20 млрд. долара разходи всяка година, като например времето, прекарано в изтриването на нежелани имейли и допълнителния капацитет на сървъра, за да ги съхранява, външен признак, аналогичен на замърсяването на въздуха според проучване от 2012 г. на Джъстин Рао и Дейвид Райли в икономическо научно списание. Спамът генерира приходи, мярка за икономическата му стойност, компенсиращи само 1% от тези разходи.
Подобни външни фактори са фалшивите и платени ревюта, съчетани с "безплатния" съвет, който потребителите получават на уебсайтовете на търговците, както и фалшивите или манипулативни новини, които замърсяват техния безплатен новинарски поток. "В свят, в който комуникацията не е само евтина, но и безплатна, лошата комуникация бие добра комуникация, защото добрата комуникация изисква усилия", казва Лениър в интервю.
Каква е алтернативата? В скорошна статията Лениър и изследователят в Microsoft Уейл предлагат да се плаща на потребителите за данните им чрез посредници по модела на занаятчийски гилдии или кооперации на земеделски производители. При липсата на подходящо законодателство, това би било трудно да се приложи.
Освен това моделите, поддържани от рекламите, имат очевидни предимства: хората, които не могат да си позволят дори и незначителна такса, получават богатство от услуги в замяна на внимание и данни, които може да не ценят много.
Малките предприятия и социалните движения могат да достигнат до целевата си аудитория на част от цената на традиционния маркетинг. Само 6% от кликванията на Google са на реклами; те плащат за 94% от кликванията, които отиват на Уикипедия и други нетърговски сайтове.
Apple създаде алтернативен модел. Той дава предимство на поверителността на потребителите и качеството на съдържанието, което виждат. Поради това е по- ограничаващ за нещата, които приложенията могат да показват на устройствата на Apple в сравнение с Android на Google. Моделът на компанията от Купертино изисква потребителите да се грижат за това съдържание, което е една от причините устройствата на Apple да са по-скъпи.
Телевизията предоставя друг модел. Подобно на социалните медии, телевизионното излъчване някога е било олигопол, поддържан от реклами, насочен към съдържанието му на най-ниския общ знаменател. Първо HBO, а сега стрийминг услуги като Netflix доказаха, че потребителите са готови да плащат за висококачествено нишово съдържание.
Но техният потенциал продължава само досега. Продажбите на Apple и нейният пазарен дял се забавиха, тъй като потребителите се стреснаха от цените й. Netflix не доказа, че може да се регистрира достатъчно членове, за да компенсира разточителните си разходи за продукции. Засега обаче те са най-доброто доказателство, че нулевата цена не трябва да остава монолитен модел на интернет.
USD
CHF
EUR
GBP
