В ИТ сектора са 1% от заетите, но осигуряват 3% от БВП

ИТ секторът е един от малкото в индустрията на България, останали почти незасегнати от икономическата криза, като се представя отлично във всички ключови аспекти и има значителен потенциал за иновации и експортно-ориентиран растеж. Общият брой заети в сектора е едва 1% от общия брой заети лица в България, но въпреки това секторът генерира 3% от БВП на страната, което говори за неговата висока добавена стойност.

ИТ секторът осигурява работа на 39 353 души, по данни на НОИ за 2012 г. Секторът е силно концентриран - малко големи компании, в които работят преобладаващата част от заетите лица, стана ясно от анализ на компетенциите на работната сила в ИТ бранша, представен от Българската стопанска камара.

Сред значимите компании в бранша започват да се нареждат не само чуждестранни аутсорсинг компании, но и местни представители със своите иновативни продукти и успешни бизнес модели, което говори за изкачване на местния ИТ бизнес по веригата на добавената стойност. Въпреки икономическата криза през последните години работодателите в ИТ сектора продължават да наемат персонал, като според данни на НСИ, средното месечно възнаграждение в бранша се е повишило с близо 36% в периода 2009-2011 г.

Прогнози на БАСКОМ сочат, че при среден растеж от 10% годишно и при запазване на сегашните темпове без съществени реформи след 10 години делът на софтуерната индустрия ще достигне 1700 млн. лв. или 1,8 % от БВП. При образователна реформа и повече софтуерни специалисти, софтуерната индустрия може да удвои размера си до около 3700 млн. лв. или 3,8% от БВП. Този ръст би я превърнал в структуроопределяща за българската икономика.

Намалява делът на младите, които навлизат в ИТ сектора. Причините се коренят в демографските процеси, нееднакво добрата информираност на младите относно възможностите, които предлага индустрията и намаляващият интерес към точните науки. Същевременно, процентът на лицата с висше и средно образование в страната нараства. Но завършилите в чужбина младши ИТ специалисти се нуждаят от два пъти по-малко време за първоначално обучение, отколкото тези, които са следвали в България.
Основната група от заетите в сектора е на възраст между 25 и 35 години, като делът на заетите под 34 г. за изминалата година е близо 65%. За последните пет години делът на групата заети на възраст между 15-24 г. към общата заетост е спаднал от 20,38% на 12,24% през 2012 г. Браншът работи интензивно за привличане на млади кадри. Целева група са най-вече студенти във 2-3 курс, като компаниите инвестират в тяхното практическо обучение и професионално развитие в рамките на стажантски програми.

Като една от основните причини за спада на дела на младежите от близо 8 процентни пункта в младежката заетост за разглеждания период се счита все по-слабият интерес на учениците към точните науки и последващото им професионално ориентиране към традиционно по-атрактивни специалности като икономика и право.
Към декември 2012 г. 72% от заетите в сектора са концентрирани в столицата. Следващи градове с най-много регистрирани заети в сектора са Варна (5,2%) и Пловдив (4%).
През 2012 г. програмистите на софтуерни приложения заемат една четвърт от позициите в ИТ сектора, следвани от системните администратори (7,7%), аналитиците по компютърни комуникации (7%) и разработчиците на софтуер (5,6%). Всички други професии заемат под 5% от ИТ специалностите. Изискваното образование за приложните програмисти е висше, като образователно-квалификационна степен „бакалавър" и опит от 1-2 години в областта на информационните технологии е достатъчна за започване на работа на тази позиция.

Броят на работните места в софтуерния бранш расте ежегодно с 4,8%. В периода между 2009 г. и 2011 г. в сектора са наети 29,4% повече старши софтуерни разработчици. В същия период значително са се увеличили заетите работни места на професии като инженери по осигуряване на качеството на софтуера, автор на техническа документация, старши ИТ ръководител, ИТ консултант и старши мултимедиен програмист (повече от 40% ръст). Наблюдава се тенденция за търсене на по-специфични умения и се налагат по-интензивни по отношение на знание професии (т.нар. феномен up-skilling).
Към юли 2013 г. уеб програмистите в България са сред най-търсените. JavaScript е езикът за програмиране, който се споменава най-често в обявите за работа към средата на 2013 г.

Количествената нужда от нови работни места се очаква да се удвои, създавайки огромен дефицит на кадри в индустрията. Проучване на БАСКОМ показва, че ако софтуерният бизнес се развива според очакванията, след три години ще има нужда от 3 пъти повече софтуерни специалисти, 2 пъти повече управленски кадри, 2 пъти повече специалисти по маркетинг и продажби.

Очаква се големите компании да продължават да търсят основно програмисти и технически персонал. Местните компании ще започнат да наемат все по-вече търговци, маркетинг специалисти, бизнес анализатори и ИТ консултанти, които да притежават умението да превеждат бизнес нуждите към софтуерните инженери.

Една от търсените професии, която ще се формира в бъдеще, е т.нар „user experience specialist". Това са специалисти, които вникват и предвиждат нуждите на клиентите си. Основните умения за такава позиция се изразяват в комбинация от технически профил и маркетингов нюх.

През 2012 г. най-сериозни трудности има при наемането на кадри с 3-5 години професионален опит в индустрията. Това твърдение се отнася за старши софтуерни разработчици, старши архитекти, специалисти по осигуряване на качеството и проектни мениджъри. От тези позиции се очакват по-високо ниво на обучение, познания за индустрията, продуктивност в комбинация с „меки" умения още от първия работен ден. Най-често тези работни места остават вакантни в интервал от 3 до 5 месеца.

Въпреки почти всекидневните интервюта с кандидати за отворените позиции, успешно се назначават 2 до 4 служители месечно. Около 10% от работните места остават незаети, сочи анализът.
Поради бързото разпространение на мобилните устройства и огромното търсене на иновативни приложения, се увеличава и нуждата от разработчици на мобилни приложения, като дефицитни са специалностите iOS и Android. Дефицитни се оказват професиите в дигиталното пространство, вкл. тези, свързани с дигиталните разновидности на традиционния маркетинг - Google Ads specialist, SEO, SEM, Community manager, специалист социални медии, дигитален продуцент, както и професии като специалист по ползваемост и дизайнер на игри.

Липсата на експерти е най-голямата пречка за растеж на ИТ индустрията - както в България, така и в Европа. Компаниите в ИТ индустрията изпитват необходимост от три пъти повече специалисти на всички нива, като тази тенденция ще се развива в бъдеще. Само софтуерният бранш, който ежегодно расте с 10%, ще изпита дефицит от над 27 000 незаети работни места през 2015 г. Този дефицит представлява по-малко от 10% от прогнозирания недостиг на ИТ специалисти на европейско ниво.

Основното предложение от страна на бизнеса е преминаването от академичен към компетентностен модел на обучение, както и мерки за стимулиране на учене през целия живот. В посока създаване на цялостен компетентностен модел за ИТ сектора работят и БСК съвместно с браншовите организации.

Рязкото увеличаване на заявения брой места в държавната поръчка на студенти по ИТ специалности (поне 6 хиляди годишно) и актуализацията на учебните програми в университетите могат да доведат до затваряне на „пропастта" между търсене и предлагане на ИТ кадри на пазара на труда в средносрочен план. Държавата би подпомогнала допълнително усилията на бизнеса и като осигури допълнително финансиране на системата за преквалификация на кадри.