"Бизнес точка" е най-новата поредица от съдържание на Money.bg, която представя успешните модели на работа на компании с голям принос в българската икономика. Първото място, което екипът посети, беше "Тракия икономическа зона".

Инж. Пламен Панчев е основателят на Тракия икономическа зона (ТИЗ) и председател на "Сиенит холдинг" АД. През 2013 година той обединява под този бранд 6-те индустриални зони около Пловдив. През същата година инж. Панчев създава и "Клъстер Тракия икономическа зона". Към днешна дата ТИЗ е най-мащабната индустриална зона не само в България, но и в Югоизточна Европа.  

През 2018 година заради успешното развитие на ТИЗ град Пловдив влезе в челната тройка в категория "Стратегия по привличане на преки чуждестранни инвестиции" (FDI strategy) в класацията Европейски градове на бъдещето 2018/2019 (Top 10 Small European cities of the Future 2018/2019) на авторитетното британско издание "Файненшъл таймс". Регионът на Пловдив заема почетното 4-то място в същата категория в класацията на световната медия.

- Г-н Панчев, каква година изпрати един от най-успешните икономически проекти у нас - "Тракия икономическа зона" (ТИЗ)?

- Категорично една успешна година. Много натоварена, тъй като интересът към България расте трайно и всичко това доведе до много срещи с инвеститори, до много реални инвестиции, които бяха реализирани през годината, а други са в процес на реализация. Имаме и много други, които ще успеем да завършим през 2019-та година или да стартират през тази година.

За Тракия икономическа зона (ТИЗ)

1996 година - тогава "Сиенит холдинг" създава първата частна индустриална зона в България, която сега е част от ТИЗ;

Над 180 - толкова български и чужди компании е привлякла ТИЗ досега;

2 милиарда евро - толкова са привлечените инвестиции за последните 22 години;

Над 30 000 - разкритите работни места.

- Бихте ли посочили някои от знаковите инвестиции за 2018 година?

- Започна изграждането на завод на "одело Фарба България" за автомобилни части, по точно за фаровете на "Мерцедес". Това наистина е едно знаково за региона производство, тъй като даде значителен тласък на промишлено-търговска зона "Куклен", част от ТИЗ. Заедно със завода за машини с цифрово-програмно управление на "Шпинър" /SPINNER /, чиято реализация в индустриалната зона също започна, са двете нови високотехнологични производства. Всички знаем, че именно този тип производство успява да накара младите хора с добро образование да останат в България, да намерят своята професионална реализация в родината.

- Бихте ли описали 2018 година за ТИЗ в цифри - колко инвестиции бяха привлечени?

- Инвестициите през миналата година надвишават 150 милиона евро. Що се отнася до работните места, стремежът ни вече е с по-високотехнологичните компании да се откриват работни места, които да са с по-голяма квалификация на кадрите и това е един от сериозните ни приоритети - да съединим бизнеса с професионалното образование.

- Какво можем да очакваме от 2019 година? Кои ще бъдат новите производствени бази, които трябва да отворят врати през следващите няколко месеца?

- Започнахме изграждането на много голям нов логистичен център и сервиз на "Мото Пфое". Има поредица от български компании, които подготвят инвестиции в зоната. Една част от тях през миналата година закупиха терени, започнаха проектиране, а някои вече имат разрешения за строеж. Това са компании в областта на автомобилните части. Голяма част от инвеститорите, които вече присъстват в зоната, сега разширяват производството си. Някои от тях закупуват само нови машини и оборудване, но и много други строят нови производствени мощности. Един такъв много добър пример е немската фирма "Мекалит" / Mecalit/, която успя да привлече нов партньор и ще започне ново високотехнологично производство. Френската "Латекоер" /Latécoère/, която е специализирана в части за авиоиндустрията, също прави разширение на базата си, която беше отворена през миналата година. Има сериозно развитие и при платформата "Тракия Тех" за дигитална трансформация на традиционните индустрии в ТИЗ. Идеята на платформата е да развие и утвърди Пловдив като център за високотехнологични инвестиции.

- През последните години автомобилната индустрия е една от най-бързо развиващите се в страната, като тя е силно застъпена и в ТИЗ. Очаквате ли тя да продължи да расте с бързи темпове или секторът вече достига тавана на своите възможности?

- Категорично има възможности за развитие, тъй като средата, която се създаде в целия регион, позволява привличането на много от партньорите на фирмите, които вече са тук. За тях е полезно да дойдат техни поддоставчици и да работят съвместно в ТИЗ. Такива примери имаме много в момента, като заявен интерес има и от производители на части за БМВ. Водим преговори в тази посока и се надяваме в рамките на тази година да ги приключим.

- И все пак има сигнали за някои затруднения на сектора. През 2018 година доставчикът на компоненти за "Волво" и "Рено" - белгийската "Малмар", обяви, че се изтегля от България заради липса на кадри. Можем ли да очакваме нови изтегляния от нашия пазар заради недостатъчно работници?

- Не бих искал да казвам, че няма такъв проблем, но по-важното е какво правим, за да се справим с него. Ние видяхме първите симптоми преди около 5 години. Общините, конкретно, в които ние работим, показаха много адекватно отношение към проблемите с професионалното образование. Това са усилия, които полагат екипът на ТИЗ, общините, бизнесът, държавата и образователните институции и те вече дават, макар и бавно резултати. Усилия, които много повече трябва да бъдат показвани като добри примери. Защото ние първо трябва да убедим себе си и всички, които не вярват, че младите хора могат да намерят реализация в България, получавайки добро професионално образование. И това го казвам, защото контактувам с такива млади хора. Процесът на създаване на обучители, също е бавен и той не може да се случи без помощта на бизнеса. Хубавото е, че компаниите отдавна разбраха, че трябва да участват в този процес. Има още много какво да правим. Но като добър пример бих казал за това, което постигнахме на ниво клъстър с нашия център за обучение на кадри. Това е тема толкова важна за инвеститорите, че е равностойна на тази за инфраструктурата, например.

- Може ли да дадете примери за компании, които вече подпомагат образованието?

- "КЦМ" успешно работят с професионалното училище в Асеновград и създават кадри, които отиват при тях или могат да бъдат насочени към други компании в индустрията. Добри думи можем да кажем и за обучителния център на "Либхер". Важно е да кажем, че създадохме първия в България Образователно-индустриален борд заедно с Министерството на образованието, Община Пловдив и "Индъстри уоч". Идеята е да ориентира децата професионално, като посетят реални производства. Вече повече от 170 деца успяха да преминат през една фаза на обучение и с всяка изминала година интересът към тази форма на образование расте. Тази форма беше насочена към деца 7-8 клас. В допълнение си партнираме с немския институт за приложна наука "Фраунхофер". Сътрудничеството ни датира от 5 години и спокойно можем да кажем, че вече имаме първите си успешни резултати. Това е един завършен проект за кръгова икономика. Имаме вече и проект, който позволява реализирането на един нов строителен материал, който е плод на сътрудничеството ни. Оптимисти сме, че през следващите няколко години ще намерим начин този материал да се произвежда в България и да се прилага в Европа.