Германски компании от секторите на информационните технологии, търговията и индустриалното производство обмислят да стъпят в България. Това обяви по време на среща с журналисти главният управител на Германо-Българската индустриално-търговска камара Соня Миклай.
Тя не посочи конкретните имена на компаниите, но подчерта, че при позитивен резултат от проучванията им, поне част от тях ще започнат с назначаването на по 50-100 души в България.
"Смея да твърдя, че това е някакво начало - винаги казваме, че при германските компании не е "любов от пръв поглед". Започваме бавно, но след това обикновено поемаме ангажимент към държавата и към инвестицията си в нея. Затова и е голяма рядкост да станем свидетели на напускането на дадена компания", отбеляза Миклай.
Източник: ГБИТК
Затова и тя подчерта, че от информацията, която камарата има, на този етап не се очертава някой от големите работодатели у нас с германска собственост рязко да намали дейността си у нас или напълно да я прекрати.
По думите ѝ през следващите 12 месеца не толкова свитото търсене в глобален мащаб ще е предизвикателство за тези компании, колкото политическата нестабилност и геополитическото напрежение, породено например от кризата в Близкия Изток.
Що се отнася до размера на минималната заплата - бойно поле на синдикати и работодатели в България, нейният прочит е по-различен от това, което масово се говори по темата: "Има промяна, в рамките на която компаниите диверсифицират не само дейностите си, но и за кого ги изпълняват. Например, фирмите, които са работели за автомобилната промишленост, вече проучват и други сектори и кандидатстват за разрешителни за авиоиндустрията". Тя отбеляза, че това е процес, който е видим и у нас.
По отношение на IT сектора ръководителят на икономическия отдел на посолството на Германия у нас Мориц Зайлер отбеляза, че преходът също е в ход: "Голямата промяна от последните години е, че не всичко вече се върти около изнесени бизнес процеси. Има толкова IT таланти, че компаниите започват да разработват продукти в България. SAP отвориха нов офис през пролетта и си купиха сградата - те остават тук и разработват премиум продукт".
Като друг пример той даде производителя на протези Ottobock, който е разгърнал производство в Благоевград, обучил е за него бивши кадри на затворения тютюнев завод и сега има и втори офис в София, който е с IT насоченост.
По отношение на непрестанното търсене на кадри, Зайлер се изказа критично за искания от бизнеса улеснен "внос" на кадри от трети страни. Той даде пример с чужденците, които през лятото трябваше да работят в сектора на услугите - много от тях избягаха в Западна Европа, а освен това възникват най-различни проблеми като езиковата бариера.
"Смятам, че има много неизползван потенциал. Говоря за три групи - ромите, при които има голяма безработица, бежанците и кандидатстващите за убежище мигранти, за които процедурите по намиране на работа са трудни, както и жените, които се завръщат от майчинство след дълго отсъствие", подчерта той.
Друга възможност идва от трансформацията на икономиката: "Има огромни опасения от съкращения на хора в мините, в електроцентралите - хора, които имат технически познания. Така че, ако сте производител на машини или оборудване, би трябвало да е възможно да преквалифицирате тези хора".
Конкурентна ли е България на съседните страни? По думите на Зайлер, в момента в някои аспекти може да е недостатък да си в Европейския съюз, но в дългосрочен план това е голямо предимство. "Има регулации. Не можеш да гориш въглища с мащабите на съседните страни. Не можеш просто да даваш голяма държавна помощ като другите страни... но устойчиво ли е всичко това в дългосрочен план?", запита той, като подчерта, че финансирането от ЕС е в състояние да реши част от проблемите, а облагането на продукцията от трети страни с "въглероден данък" ще премахне и ценовите ѝ предимства спрямо тази, която идва от ЕС.
Затова и по думите му не е изненадващо, че страни като Сърбия също искат в ЕС.
USD
CHF
EUR
GBP
