"520 администрации задушават бизнеса с 2500 регулации” е водещo заглавиe на в. “Сега”
Фирмите в България губят по 423 часа за плащане на данъци, в Румъния - по 159 часа, а в Естония - 81 часа.
Раздута и неефективна администрация, както и множество регулации продължават да задушават българския бизнес. 520 държавни и териториални администрации предоставят услуги на бизнеса и на гражданите и поддържат над 2500 регулаторни режима. В последните 15 години за изграждане на електронно управление са давани средно по 200 милиона лева на година. Въпреки това едва 8% от регистрите имат обмен и интеграция на данни с други регистри, а 1/3 от тези регистри все още се поддържат само на хартия. В същото време администрацията продължава да събира раздути такси, които - противно на закона, не отговарят на направените за тях разходи.
Това са част от изводите от анализ на Българската стопанска камара (БСК) за държавната администрация.
Прочети още от статията на в. “Сега”
„Акад. Георги Марков: България да влезе във Вишеградската четворка", четем на първа страница на в. „24 часа"
До 1989 г. не ни даваха да коментираме много Първата световна война, а е важно да кажем истината за участието ни
- Утре, 22 септември, се навършват 108 г. от обявяването на независимостта на България. Нуждае ли се от нов прочит този исторически акт, г-н Марков?
- Да. С влизането в Европейския съюз България доброволно се отказа от държавния си суверенитет - направихме без принуда и без насилие. За разлика от други страни в ЕС като една Унгария например. Ние все се оправдаваме, че сме малка държава. Унгария също не е 300 милиона, а как успява да си брани националния интерес. Примерът й доказва, че и ние можем да отстояваме своя национален интерес както в НАТО, така и в ЕС, и да си съхраним суверенитета. Но на нашите политици е удобна сателитната политика. Обичат политиката на “да”-кането. Тя е по-лесната, но не е по-достойната.
"Неустойката за АЕЦ "Белене" ще бъде покрита от данъкоплатците", четем на първа страница в. “Капитал Daily”
Министерство на енергетиката ще даде заем на "Националната електрическа компания" (НЕК), с който да бъде платен дългът по арбитражното дело за АЕЦ "Белене". За целта бюджетът на министерството ще бъде увеличен, а НЕК няма да плаща лихви за ползваната помощ и няма да предоставя обезпечения. Това ще стане възможно с приемането на специален закон, който беше одобрен на заседанието на Министерски съвет (МС) във вторник, който малко по-късно ще бъде разгледан и на извънредно съвместно заседание на бюджетна и енергийна комисия в парламента. Сумата ще бъде отпусната от държавния бюджет, съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова в Министерски съвет. Тя обаче не уточни какъв ще е нейният размер.
През изминалите дни стана ясно, че по време на проведената междуправителствена комисия между Руската федерация и България миналия петък (16 септември) двете страни са се разбрали да бъде изплатена главницата от 400 млн. евро, която НЕК беше осъдена да плати на руската "Атомстройекспорт" заради поръчаното оборудване за АЕЦ "Белене". Пред правителството Петкова припомни, че общата сума на дълга е 628.9 млн. евро, която включва и присъдените лихви.
Прочети още от в “ Капитал Daily”
“Без арбитражи при потребителски спорове” четем във в. “Монитор”
Потребителските спорове няма да се решават чрез арбитраж, реши единодушно правната комисия в парламента. Депутатите от всички партии подкрепиха проекта за изменения в ГПК и обвързаните с тях промени в Закона за международния търговски арбитраж и Закона за потребителите.
Промените бяха предложени от работна група, събрана от омбудсмана Мая Манолова. Тя присъства на заседанието правната комисия, за да ги защити. Манолова посочи, че няма да е достатъчно в закона да се запише забрана за арбитражно споразумение по спорове, по които едната страна е потребител, защото монополистите, които си създават частни съдилища, са изключително упорити и тя няма да ги спре. Затова освен тази забрана в чл. 19 от ГПК се предлагат и промени в чл. 405 ГПК и чл. 47 от ЗМТА. С единия текст арбитражните решения по потребителски спорове се обявяват за нищожни, а с другия – се регламентира, че съдът отказва да издаде изпълнителен лист въз основа на такива решения.
Прочети още от статията на в. “Монитор”
“Задръстването неизбежно по пътя към Гърция" четем на първа страница на в. “Труд”
„Ако към граничния пункт Кулата-Промахон тръгнат в един ден малко над 10 000 автомобила, няма как се де избегнат километричните колони. Абсурдно е ако някой да си мисли, че има организация, с която да предотврати задръстването.“ Това разказаха вчера пред „Труд” пенсионирани митничари и граничари от най-натоварената точка между България и Гърция.
Според бившите служители обяснението е много просто. Пунктът Кулата – Промахон е проектиран и строен преди десетилетия по време на Студената война между противникови държави. Сега е врата между страни от Европейския съюз.
На границата има по 4 ленти за влизане и излизане, но дори и техният брой да бъде удвоен, това няма да реши проблема. А той идва от буферната зона, тоест от моста, който свързва двете гранични територии. Мостът на ничия земя е тесен, стар и се нуждае от ремонт и разширение. В момента той действа като като фуния. Но едно подобно строителство е въпрос на преговори на най-високо ниво между двете страни.
“Бизнесмени изнасят капитали, вместо да инвестират у нас”, извежда на първа страница в. “Стандарт”
Влизането в еврозоната не става с пришпорване. Пазарът не натиска банките да раздават повече кредити, казва проф. Гарабед Минасян от БАН
- Господин Минасян, как ще коментирате стрес тестовете в банките - оценките за резултатите бяха доста полюсни, имаше дори коментари от рода на "напразно похарчени пари"?
- Мисля, че тези стрес тестове бяха предназначени за публиката, както и за успокоение на съвестта на централните банкери. БНБ е длъжна да провежда периодично подобен тип стрес тестове по 5-скална система, известна като CAMELS и да анализира състоянието на всяка една търговска банка в страната, и тя го е правила в миналото. Остава открит въпросът защо управителният съвет на БНБ не е реагирал адекватно на натрупването на проблеми в КТБ в продължение на поне 4-5 години.
„България е в добра позиция за противодействие на ефектите от Brexit", пише в. “Капитал Daily”
Ефектите от решението на Великобритания да напусне Европейския съюз (ЕС) ще започнат да се усещат в българската икономика не по-рано от края на тази или началото на следващата година. Страната обаче има възможности за противодействащи мерки, с които да се смекчи евентуалното негативно въздействие – най-вече по линия на фискалната политика. Това посочват главният икономист на Уникредит Булбанк Кристофор Павлов и колегата му Любомир Митов, който е главен икономист на италианската група.
Прочети още от в “ Капитал Daily”
„Депутатите разписват празен чек за "Белене"", пише в. “Сега”
Българският парламент е на път да разпише празен чек на кабинета за плащанията към руската страна за АЕЦ "Белене". Това стана ясно, след като вчера правителството предложи специален закон за държавна помощ чрез безлихвен заем за НЕК, а двете водещи парламентарни комисии - по бюджет и финанси и енергийната, одобриха законопроекта, в който няма записани конкретни числа. Днес той по спешност ще бъде обсъждан и в пленарната зала и се очаква да бъде приет окончателно.
Министерството на енергетиката ще отпусне на Националната електрическа компания (НЕК) безлихвен заем, с който дружеството да се разплати, след като през юни Русия осъди България за 628 млн. евро за поръчаното и неплатено от България оборудване за Втора атомна. Искът бе заведен от енергийния гигант "Атомстройекспорт", който настоя за бързо изплащане на дълга.
“Километражът на бюрокрацията” пише в. „Труд"
Съюзът на българските автомобилисти (СБА) внесе в понеделник в парламента предложения за промени в Закона за движение по пътищата и Наказателния кодекс, с които да бъдат криминализирани манипулациите по километражите на употребяваните автомобили. Ако измененията бъдат приети, колите втора ръка ще се продават задължително със сервизна книжка, а фалшификациите в нея и занижаването на пробега ще се наказва с лишаване от свобода до 2 години и глоба до 6000 лева.
Отсега сме готови да се обзаложим, че дори и да бъдат приети тези промени, сметката отново ще я плащат потърпевшите клиенти. Както е и сега.
Вероятно почти всички автомобили втора употреба у нас са с пренавити километражи. При по-старите модели това ставаше по-трудно и изискваше време, защото манипулацията се прави ръчно. При по-новите обаче хватката трае броени минути с помощта на компютъра на колата, към който се включва специална джаджа с екран.
„Магистралите "Хемус" и "Струма" ще са готови до 10 години", пише в. „24 часа"
Двете ключови магистрали "Хемус" и "Струма" ще се достроят приоритетно в следващите години, съобщи NOVA. В на-кратък срок тук ще започне строителството на двата участъка от "Хемус" - този между Ябланица и Боаза и от другата страна - Белокопитово-Търговище. Това са общо около 30 километра. Строителството на "Струма" в спорния участък в Кресненското дефиле обаче е по-интересно. Магистралата, или по-скоро скоростният път, ще се раздели на две. В посока Кулата колите ще се движат по старото трасе, а в обратна посока ще се изгради нов път. Именно той ще се окаже голямо архитектурно предизвикателство, тъй като се предвижда там да има пет тунела и много виадукти. Някои от тях ще са изключително високи - над 100 метра. На хартия завършването на магистрала "Хемус" изглежда по-лесно. До рязането на лентата обаче има близо 300 километра.
Прочети още от статията на в. „24 часа"
”10 технологии преобръщат бъдещето", пише в. “Стандарт”
Холограми ще ни забавляват, а роботите ще работят вместо нас
Скоро ще отключваме вратите с татуировка, а ретината ни ще служи за код
Сензационни открития и невероятни постижения предлага всяка следваща стъпка на съвременните технологии. Последните новини от водещите лаборатории в света, както и от напреднали проектантски фирми са феноменални и близки до фантазията ни. Няма ден, в който да не се сблъскаме с бъдещето лице в лице. "Стандарт" представя 10-те технологии, които ще променят света на бъдещето.
USD
CHF
EUR
GBP
