Фалитът на Венецуела, причинен от срива на петролната индустрия в страната, предизвика втората най-тежка хуманитарна криза на XXI век. А сега става ясно, че той унищожава и природата ѝ.

Автократичният режим на Мадуро е решен да изстиска цялото производство на нефт и бензин, което рушащите се петролни находища на Венецуела, корозирали рафинерии и ръждясали тръбопроводи са способни да понесат. Ситуацията е толкова тежка, че петролните разливи са редовно събитие в окаяната държава, особено след като Вашингтон затегна санкциите, като попречи на Каракас да получи капитала, необходим за извършване на критична поддръжка и основен ремонт на инфраструктурата.

Под ръководството на Мадуро националната петролна компания PDVSA, спря да събира и разпространява данни, което прави почти невъзможно международните наблюдатели да установят какво се случва в страната. Последната информация е от 2016 г. и показва, че разливите от петрол са се умножили четири пъти от 1999 г. Това е тревожна информация, като се има предвид, че най-тежкият спад за петролната индустрия на Венецуела започна от 2018 г.

Освен че PDVSA престана да отчита публично оперативни данни, Каракас редовно се опитва да игнорира или дори да прикрие разливите от петрол. Това прави изключително трудно за съседните държави и международната общност да разберат колко големи щети нанасят върху околната среда.

В края на 2019 г. на бреговата ивица на Бразилия се изсипа масивен петролен разлив, обхващащ хиляди километри, който беше най-тежкият в историята на страната. Първоначално Бразилия не успя да определи откъде идва суровият петрол, но анализ показва, че той е с венецуелски произход. Правителството на Бразилия, макар и да не можеше да потвърди страната на произход, смята, че разливът е дошъл от танкер под гръцки флаг, превозващ венецуелски суров петрол, въпреки че Каракас отрича отговорността.

Хроничните петролни разливи и липсата на ресурси от PDVSA означават, че много от инцидентите се почистват от местните общности и доброволци без достъп до подходящо оборудване за управление на подобни инциденти. Много от нефтените разливи във Венецуела са резултат от разкъсвания и течове на старите тръбопроводи, както и от разпадащите се рафинерии, които не са били адекватно поддържани или ремонтирани в продължение на близо десетилетие.

Основен проблем за PDVSA е, че складовете ѝ са пълни, което принуждава компанията да спира производството, докато не бъде наличен капацитет. Понякога страната зарежда нелегално танкери за доставки до Иран и Китай, което освобождава капацитета за съхранение и ѝ да рестартира добива. В резултат на това, неподдържаните тръбопроводи започват да се пълнят отново, пръскайки петрол в околната среда.

Предоставянето на помощ от Иран значително влоши екологичната картина във Венецуела. След като китайски изпълнител се съгласи да завърши поддръжката, необходима за рестартиране на големите рафинерии във Венецуела, Иран се намеси и предостави техници и части. Това доведе до обновяване на мощности, способни да преработват 140 хил. барела на ден рафинерията в Ел Палито.

Но след този труден рестарт на дейностите през 2020 г., съоръжението претърпява редовни повреди и пожари, предизвикващи поредица от нефтени разливи. При най-тежкия от тях по западното крайбрежие на Венецуела изтекоха 25 хил. барела петрол през август 2020 г.

Последва по-малък разлив през октомври 2020 г., който е третият с произход Ел Палито за годината. Според жителите на Ел Палито всеки път, когато рафинерията работи, тя изхвърля суров петрол в околната среда. Персоналът на рафинерията твърди, че складовете за отпадъци са пълни, което води до изтичането на суров петрол от съоръжението в Карибите.

Независими експерти смятат, че проблемът е далеч по-тежък в рафинерийния комплекс Парагуана, който е третото по големина съоръжение от този тип в световен мащаб. Комплексът се състои от рафинериите Кардон, Амуай и Бахо Гранде, които имат дневен капацитет общ капацитет за рафиниране на 966 хил. барела.

Теч от тръбопроводи в комплекса през септември 2020 г. създаде петролни разливи край Голфете де Коро в Карибско море. Изключително тежкото състояние на рафинериите във Венецуела се влошава от редовните прекъсвания на производството, причинени от експлозии и неизправности на оборудването. Рафинерията Амуай например се взриви през октомври 2020 г. Мадуро отдаде това на тероризъм, но причината е изтичане на вода в дестилационната единица. Известно е, че рафинериите във Венецуела, когато работят, освен че изпускат суров нефт, емитират и токсични изпарения в атмосферата.

PDVSA изгаря излишният газ, получен по време на добива и рафинирането на петрол, за да намали налягането и риска от експлозии. Дейността е изключително вредна за околната среда, като не само емитира въглероден диоксид, но и други парникови газове като метан, серен диоксид и азотен оксид, които причиняват киселинни дъждове, смог и увреждат озоновия слой.