"Нова наредба може да остави 50% от хората с увреждания без пенсии" е водещo заглавиe на в. "Сега"
МЗ предлага радикални промени в медицинската експертиза
Седмица преди обявения национален протест на хората с увреждания срещу предложената от държавата концепция за реформа в медицинската експертиза, здравното министерство предложи първия нормативен акт, свързан с нея. Той обаче далеч няма да потуши напрежението, а точно обратното - въпреки че според авторите е в полза на пациентите, според специалисти може да остави при преосвидетелстване половината хора с увреждания у нас без инвалидни пенсии.
Прочети още от статията на в. "Сега"
"100 000 у нас вече купуват със заплатите си колкото западноевропееца" четем в "24 часа"
Как икономическият ръст промени разпределението на доходите
Данните на НАП за разпределението на броя данъкоплатци според размера на дохода и плащания подоходен данък дават само частична картина на икономическата динамика през последните години, пазара на труда и неравенството в обществото.
Например в България пенсиите не се облагат - но ако пенсионер получи дори 200 лева доход на друго основание, той трябва да подаде данъчна декларация и попада сред онези над 709 хил. лица с облагаем доход до 2400 лева годишно. Това не означава, че той живее с 200 лева на година - към това трябва да се добави и пенсията му. Същото важи и за някой ученик или студент, написал статия или работил еднократно по някакъв проект.
Но дори когато говорим за трудов договор - ако започваш първа работа с 1000 лв. заплата през октомври и ноември, отново на годишна основа попадаш в групата на "най-бедните".
"Плащанията с карти за пръв път надхвърлиха 10 млрд. лв.", четем в "Капитал"
Потребителите вече ги използват по-често за плащане, отколкото за теглене на пари в брой
Сумата на плащанията с банкови карти, извършени в България през миналата година е надхвърлила 10 млрд. лв., което се случва за пръв път, откакто картите се използват в страната. Това показват обобщените данни за 2017 г. на Българската народна банка.
"Емиграцията ще падне до 5000 на година", пише в. "Стандарт"
Kоментар на очертаващите се демографски тенденции oт главен асистент д-р Стоянка Черкезова от ИИНЧ при БАН.
- Г-жо Черкезова, с каква цел беше изготвен докладът на института, посветен на демографското развитие, който предизвика големи дискусии коментари ?
- Докладът ни беше поръчан с две основни задачи - какво да очакваме, когато разглеждаме населението в бъдеще. Първата задача бе да анализираме съществуващите проекти, направени от ООН, Евростат, НСИ и Световната банка, да ги сравним, да представим предимствата и слабостите на всеки от тях, да анализираме различните сценарии за развитието на населението за в бъдеще и да видим какви ще са проекциите при различни хипотези. Общо взето има сходство в тенденциите, които се очакват, макар че числата варират с няколко пункта нагоре или надолу. В момента населението на България е около 7.1 млн. През 2040 г. се очаква то да бъде между 5.4 и 6.2 млн. в основните сценарии и в зависимост от използваната методология и поставените хипотези.
"Бунгало в болницата по-скъпо от хотел" извежда на първа страница в. "Монитор"
70 лева за нощувка прибира хотел тип бунгало от придружителите на пациенти в София. Сградата, в която се влиза направо от нивото на улицата, пренощуват близките на хоспитализираните в някоя от болниците в карето на Медицинска академия в София или на болните от други селища, които идват за изследвания.
Проверка на "Монитор" показа, че цената от 70 лв. е за нощувка в 3-местна стая в хотела две звезди от понеделник до четвъртък, както и в неделя. В петък и събота цената е с 5 лева по-ниска.
Стаята с две легла в тези дни струва 55 лева, а в останалите дни от седмицата е 65 лева. Хотелът има и втора двуетажна сграда, която е с тънки стени и през тях се чува говорът на съседите. Безплатният интернет е споменат в обявите като безплатна екстра.
Прочети още от статията на в. "Монитор"
"МВР ще може да затваря временно заведения и магазини при силен шум", пише "Капитал"
Удостоверение за работно време на обект в жилищна сграда ще се издава след съгласие на всички съседи, предвижда законопроект
Увеличаване часовете в денонощието, в които трябва да бъде пазена тишина, нов режим за зареждане на търговски обекти, допълнителни изисквания, завишени глоби и възможности дори за затваряне на обект временно при неспазване на нормите за шум. Такива промени са залегнали в проект за промени в закона за защита от шума в околната среда, предложени от вицепремиера Валери Симеонов и здравния министър Кирил Ананиев.
"Енергетиката падна в капана на абсурдите", пише в. "Сега"
Може ли цените на комуналните услуги да бързат бавно и каква е ролята на регулатора*
Регулаторните органи в България изглежда са обречени да си останат зависими. Това е краткото заключение от поведението на редица политици през последните месеци. Наскоро към тях се присъедини и омбудсманът. Последното предложение на обществения защитник е гражданите да получат възможност да обжалват в съда решенията на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за пределните цени за доставка на топло- и електрическа енергия, природен газ и вода. Идеята е повече от абсурдна по най-малко две причини - неразбиране на ролята на регулатора в тези сектори, не само в България, но и по принцип, и проспиване на работата му, конкретно в България, до 2014 г.
"Фурни дерат с 11 лева за половин кило козунак" пише в. "Монитор"
Произведеният в хлебозавода излиза 3,5 пъти по-евтино
Столични фурни ни искат 11 лева за половин кило козунак с квас, установи проверка на "Монитор". За да не се разкарваме излишно, сладкия хляб можем да го поръчаме и през нета, като производителят гарантира, че козунакът е направен с истински продукти. Почти същата цена около 22 лв./кг ще трябва да дадем и за козуначе с ръжен квас и шоколад.
От хлебозавода обаче ще ни излезе около 3,5 пъти по-евтино, или по 6,25 лв. за кило. "Козунакът от големите легални производители ще струва около 2,50 лв. за 400 грама", прогнозира за "Монитор" председателят на Регионалния съюз на хлебопроизводителите в Бургас Димитър Людиев. Според него цената е такава и заради поскъпналите яйца.
"Колкото и да се крием, миналото ни застига", четем във в. "Стандарт"
Темата за досиетата на бившата Държавна сигурност от време на време се връща във фокуса на общественото внимание. Много често решенията на Комисията по досиетата и това, което тя оповестява, минават сравнително незабелязано за обществото. Това е същинският проблем - че въпросът за досиетата не беше поставен на масата в началото на прехода, когато действително щеше да има някакъв оздравителен ефект. Вторият проблем е, че ние очакваме от Комисията по досиетата да решава обществените проблеми - да издава "присъди" кой е бил добър и кой лош, а нейната работа е да обявява кой има има досие в архива на ДС. Оттам нататък е проблем на всяка общност да вземе решение какво да е отношението към хората, които са обявени като агенти.
Трудността идва от факта, че никоя от тези общности, била тя професионална или друга, не иска да вземе отношение по този въпрос. Когато някой бъде разкрит като сътрудник на ДС като цяло обществото предпочита да замълчи, вместо да се вземе отношение и решение по всеки отделен казус. Желанието да бъде прехвърлена моралната отговорност върху Комисията по досиетата е симптом за проблем в обществото.
USD
CHF
EUR
GBP
