Министерството на финансите е качило за обществено обсъждане на интернет страницата си проекта за промени в Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС). Измененията са свързани преди всичко с въвеждане в българското законодателство на изискванията на редица европейски директиви и регламенти, засягащи пазара на платежни услуги. Увеличават се неколкократно и глобите за неспазването на тези изисквания, като за някои нарушения те достигат 200 хиляди лева.

Едно от предложените изменения, което може би най-силно интересува потребителите на банкови услуги е прилагането на Регламент (ЕС) 2019/518, които задължава доставчиците на платежни услуги да изравнят таксите си за преводи в България с тези към страни от ЕС и от Европейското икономическо пространство. Това изискване влиза в сила от 15 декември 2019-а.

Независимо, че европейските регламенти имат директно приложение в правото на всяка една държава от ЕС, предложените изменения в ЗПУПС правят корекции именно във връзка с този Регламент (ЕС) 2019/518. Те с в чл. 68 ал. 6, чийто текст след промените ще звучи по следния начин: "Доставчик на платежни услуги начислява на ползвател на платежни услуги еднакви такси за презгранични плащания в евро в рамките на Европейския съюз и за плащания в лева в страната, които са на еднаква стойност и с един и същ вальор и които имат еднакви характеристики по отношение на иницииране, извършване и приключване на плащането".

С други думи, от 15 декември 2019-а превод на 1000 евро в Германия за един ден трябва да струва на потребителя на услугата точно толкова, колкото превод за един ден на същата сума или на левовия й еквивалент от София до Варна например или от Благоевград до Силистра.

В поредица интервюта за money.bg мениджърите на някои от най-големите български банки заявиха, че ще спазят изискванията на Регламента за изравняване на таксите, като няма да повишават тези за преводи в лева. От статистиката на БНБ обаче се вижда, че те не бързат да правят тези изравнявания преди настъпването на определения в регламента краен срок. Според данните на БНБ, които са към началото на октомври, таксите на петте най-големи банки за плащания в страната в левове към друг доставчик на платежни услуги през системата БИСЕРА се движат между 3.5 лв. и 4 лв. на превод, ако се правят на гише и между 0.9 лв. и 1.1 лв. за превод, ако се извършват онлайн. В случай че преводите се правят през системата РИНГС, таксите са между 15 лв. и 20 лв. за превод, когато са на гише, и 12 лв. и 14 лв., когато преводите са онлайн.

Когато става дума за преводи в евро към друг доставчик на платежни услуги в страна от ЕС или от Европейското икономическо пространство, таксите варират от 16 евро до 45 евро за превод. Вярно е, че в тарифите на всичките пет най-големи банки в страната е посочено, че таксата е процент от превежданата сума - от 0.15% до 0.3%, но нека това не ви лъже, защото във всяка тарифа има долна граница на таксата - "не по-малко от..." и горна - "не повече от...".

Изчисленията показват, че от тези ниски проценти на таксите могат да се възползват лица, правещи преводи, надхвърлящи 10 000 -12 000 евро. За всички останали важат вече споменатите минимални такси, вариращи между 16 и 45 евро. А тези такси са с пъти по-високи от таксите за преводи в България. И в тази област изравняването ще е доста болезнено за банките.

Освен това някои банки вече събират за всеки презграничен превод и такса за комуникация. Не е ясно от правна гледна точка дали тази такса е част от цената за платежната услуга. Ако не е, след влизането на Регламента в сила, таксата за комуникация може да скочи до равнище, което напълно да компенсира банката за намаляването на таксите за превод.

И въобще няма да е чудно, ако се появят и други странни такси като тази за комуникация, които да играят подобна на нея роля.