"Царска мрежа оплита зони на властта" четем на първа страница на в. "Труд"

След министри и областни управители от НДСВ Герджиков иска да назначи и еврокомисар

Царска мрежа оплита зони на властта, а позабравената клиентела от НДСВ се връща в управлението през задния вход.

Рожденият ден на Соломон Паси на 22 декември се оказа люлката на служебното правителство. Както "Труд" още тогава отбеляза, появата на Огнян Герджиков в компанията на новоизбрания президент Румен Радев се оказа достатъчно основание да се предположи, че бъдещето на служебния премиер е предрешено.

Месец по-късно стана ясно, че събирането на рождения ден на Соломон Паси не е било случайно. Освен Герджиков в служебния кабинет последваха назначения на зам.-министри, сред които също кадри на НДСВ.

Прочети още от в. "Труд"

"EVN и НЕК решиха стар многомилионен спор",четем на първа страница на в. "Капитал Daily"

Австрийската eнергийна компания EVN е постигнала извънсъдебно споразумение с държавната Национална електрическа компания (НЕК) по стар спор от 2012-2013 г. Сумата е неизвестна, но от австрийската група изчисляват, че договореното ще вдигне чистата й печалба за текущото тримесечие с 38 млн. евро. Според данни към май 2013 г. EVN имаше неплатена сметка от НЕК за изкупена ВЕИ енергия за 192 млн. лв. От компанията започнаха да си я прихващат, но държавното дружество оспорваше операцията. Сега споразумението също е чрез прихващане.

Договорката намалява рискът България да бъде осъдена на огромна сума от Международния център за уреждане на инвестиционни спорове на Световната банка (ICSID). Искът на EVN е за 600 млн. евро и поне част от него е за вече уредения с НЕК въпрос. Подобни дела водят и другите две електроразпределителни групи - чешките CEZ и Energo.pro.

Прочети още от в " Капитал Daily"

"Най-тежките изборни сблъсъци ще са в София, Пловдив и Варна" е водещo заглавиe на в. "Сега"

Корнелия Нинова и социологът Иво Христов се очертават като съперници на Бойко Борисов за следващия парламент.

Столичният 25-и многомандатен избирателен район (МИР), Пловдив-град и Варна се очертават като арена на най-интересните сблъсъци на предстоящия парламентарен вот. Там ще се състоят и лидерските битки. БСП обяви през уикенда водачите и голяма част от участниците си в листите. До 2-3 дни това ще стори и ГЕРБ, като е възможно още днес да бъдат съобщени фигурите от партията на Борисов, заемащи челните места. До края на седмицата ще стане ясна подредбата и при другите основни претенденти в предсрочния вот.

Бойко Борисов със сигурност ще се кандидатира в 25-и МИР в столицата, където по традиция среща си дават партийните лидери, а и неговият личен адрес е там. В същия район вече го чака Корнелия Нинова (БСП). Според източници от националистическите среди кандидат-депутат там ще е и Красимир Каракачанов.

Прочети още от статията на в. "Сега"

"Работата на родителя вкарва в първи клас с 10 бонус точки" четем във в. "Монитор"

Адресът на местоработата на родителя влиза в задължителните единни критерии за прием в първи клас в столицата и ще носи 10 точки. Ако пък детето е било записано в подготвителна група в същото школо, в което кандидатства, ще получи допълнителни още 20. Такива предложения за промени в Системата за прием в първи клас предлагат от Столична община (СО), които бяха обсъдени вчера на комисия по образование. Така единните изисквания за прием стават общо шест вместо първоначално обявените четири.

Още 20 точки ще получи детето, ако има братче или сестриче в същото школо. Това е т.нар. втора група критерии, различни от тези в първата група, свързана с адреса, който продължава да носи основна тежест в класирането.

Според предложенията на СО за постоянен адрес в района на училището детето ще получава 30 точки. В случай че настоящият не съвпада с основния по лична карта, ще има 29.

Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Фонд "Земеделие" е разплатил под 4% от парите за земеделската програма", пише в. "Капитал Daily"

На фона на очакваната смяна в ръководството на Държавен фонд "Земеделие" данни за изпълнението на Програмата за развитие на селските райони към средата на януари показват, че средствата във фонда се усвояват с доста бавни темпове, а огромно количество проекти чакат одобрение. То явно ще се случи при новото, неизвестно все още ръководство на институцията, след като служебният министър на земеделието Христо Бозуков поиска и получи оставката на досегашния директор Румен Порожанов преди две седмици. Според данните от доклада на земеделското министерство три години след официалния старт на новия програмен период на селската програма до 2020 година фонд "Земеделие" е одобрил субсидии за по-малко от 14% от бюджета, а разплатените средства са под 4%. Одобрени само 7800 проекта при общо над 30 хиляди подадени за разглеждане. Това означава, че предстои да се одобрят проекти за близо 1.4 млрд. лв. Логично най-висок интерес има към схемата за инвестиции в земеделски стопанства и към общинската мярка за инвестиции в инфраструктура, където бюджетът ще стигне за около 1/3 от кандидатите.

Прочети още от в " Капитал Daily"

"Кроникапитализъм съсипва България", пише в. "Сега"

Отстъпва ли демокрацията у нас на статуквото и популизма? На този въпрос се опитахме да отговорим в ИПИ през последните няколко месеца. Данните и изводите от най-реномираните международни изследвания и оценки за България отговарят по-скоро утвърдително. Но наистина ли е така и какви са причините?

Оценката на Freedom House в доклада "Страни в преход 2016" показва сериозно изоставане на България спрямо страните от Централна Европа и Прибалтика. Нещо повече, страната ни влошава резултата си спрямо 2007 г., като най-сериозното отстъпление е независимостта на съдебната система.

Прочети още от в. "Сега"

"Всеки трети вече е планирал лятната почивка у нас", четем във в. "Монитор"

Всеки трети, или 34% от българите, вече знае къде ще прекара лятната си отпуска у нас. Това съобщи за "Монитор" Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма. Той поясни, че 14% от сънародниците ни вече са резервирали местата си на родното Черноморие, а около 20 на сто разполагат с втори дом край плажа или имат близки и познати, които ще ги приютят за няколко дни през лятото.

Близо 6% пък са потенциалните клиенти, които ще се възползват от различни промоционални програми. Това са най-често възрастни хора и семейства с деца.

Драганов бе категоричен, че и тази година родните ни курорти ще привличат българите въпреки спекулациите за качеството на обслужване. По думите му през миналата година над 3,5 млн. българи са отскочили до някои от морските ни плажове, докато в Гърция са отишли в пъти по-малко туристи. Той е на мнение, че тази година тенденцията ще продължи и повечето наши сънародници отново ще предпочетат да се пекат на родна земя.

Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Андронов: Милионерите нарастват всяка година", пише в. "Стандарт"

"Богатите стават все по-богати - доходите на хората се увеличават, навсякъде по света има такива тенденции - богатството се концентрира във все по-малко хора, а това се отразява на депозитите". Това каза Петър Андронов, главен изпълнителен директор на СИБАНК и председател на Асоциацията на банките в България пред Bloomberg TV Bulgaria по повод данните на БНБ за увеличение на депозитите със суми над 200 хил. лв. Според него всяка година има ръст на новите милионери и не трябва да се обръща чак толкова голямо внимание на този феномен. Според Андронов възможностите за пряко инвестиране в икономиката не са толкова големи. "Най-прекият инструмент за инвестиране в една нормална среда е фондовата борса, но тя дава ограничени възможности на този етап", поясни експретът и посочи, че през последните години отново има ръст на инвестициите в имоти, но "не е това, което видяхме преди кризата".

Прочети още от в. "Стандарт"

"Балканизирането на Европа" пише в. "Труд"

В един февруарски ден на 1992 г. в спретнатото холандско градче Маастрихт Европейската общност беше преименувана в "Европейски съюз". Основаването на този съюз се превърна в политическа и икономическа история на успеха. Но сенчестите страни на този успех, които охотно бяха игнорирани, все повече застрашават неговото бъдеще.

В първите години след Маастрихт явно е било твърде трудно да се забележат вродените недъзи на ЕС. Останали нелекувани, днес обаче те застрашават съществуването на общността.

Един от греховете на възникващия по онова време ЕС беше неспособността му правилно да оцени кризата в Югославия, да предотврати ескалацията на напрежението между враждуващите страни, а по-късно и да умиротвори региона.

Чрез Маастрихт Германия пренесе в ЕС не само икономическата си мощ, но и една своя исторически обусловена слабост - ЕС стана, досущ като Западна Германия по времето на студената война, икономически гигант, който в политическо отношение е истинско джудже.

Прочети още от в. "Труд"