Наследството му може да бъде обобщено с три думи: "каквото е нужно". Но президентът Марио Драги се подготвя да си тръгне от Европейската централна банка, оставяйки въпроси относно успеха на политиката му, пише CNBC.

"Иронично, краят на президентството на Драги съвпада с момент, в който скептицизмът относно ефективността на паричната му политика расте. Появяват се и все повече призиви по-активна роля на фискалната политика", казва Силия Дал'Анджело, старши икономист в Hermes Investments.

Драги слага край на 8-годишния си мандат в Европейската централна банка в края на този месец. Последните му решения обаче създадоха рядко срещно разделение в централната банка.

ЕЦБ не успя да постигне основната си задача - да осигури ниво на инфлация от "близо до, но под 2 процента в средносрочен план". В същото време повишените икономически проблеми, като търговската война, Brexit и слабостта на производството, създават натиск над централната банка да предприеме действие. Всичко това доведе до нови мерки, които да стимулират икономиката.

Понижаването на лихвите и повторното активиране на покупките на правителствен дълг създадоха "сериозно разделение в ЕЦБ", казва икономистът Флориян Хенс от Berenberg. "За да бъде ефективна политиката на ЕЦБ, Кристин Лагард ще трябва да успокои дебата и да постигне допирни точки, когато заеме позиицята през ноември", казва той.

Какво е бъдещето на еврозоната?

Кризата с дълга от 2011 г. имаше дългосрочен ефект върху еврозоната, отчасти и заради разнопосочните политически мнения в страните членки. Макар че всички те споделят една и съща валута и парична политика, фискалната политика се решава на национално ниво.

Като резултат, когато кризата удари, еврозоната нямаше нито институционална ефективност, нито централно управление, което да успее да се справи с нея.

"Драги настояваше за завършването на законовата рамка за европейските институции, която е нужна за постигане на устойчивост на единната валута и на европейския проект като цяло. Прогресът обаче е минимален", казва Дал'Анджело.

Тя посочва, че банковият съюз, който цели да направи банковите стандарти и надзор равни в еврозоната, както и капиталовия съюз, който трябва да предложи повече източници на финансиране, не са завършени.

"След като Драги си тръгва, европейските проект губи един от основните си шампиони, което прави задачата по завършването на съюза още по-трудна", посочва тя.

Наследството на Драги

Без значение какво крие бъдещето, няма съмнение, че Драги винаги ще бъде свързван с речта си, в която каза "каквото е нужно".

През 2012 г. облигационните пазари се бяха панирали от възможността за няколко дефолта и евентуално разцепване на еврозоната. Като резултат, трейдърите бяха притеснени и относно купуването на европейски дълг.

Драги, който по онова време не беше изкарал и цяла година на поста, заяви в Лондон: "В рамките на мандата ни ЕЦБ е готова да направи каквото е нужно, за да запази еврото. И вярвайте ми, то ще бъде достатъчно".

"Обещанието на Драги да направи "каквото е нужно" обърна нещата - но той нямаше инструментите, с които да го подкрепи", казва Константин Фрейзър, анализатор в TS Lombard. И допълва: "Ако той не бе и толкова талантлив политик, колкото централен банкер, Европейският съюз щеше да е коренно различно място днес".

Думите на Драги се чуха силно по света, инвеститорите му повярваха и лихвите паднаха рязко в еврозоната. "Трудно е да посочим точно колко важно бе управлението на Драги, дори и да сте скептични относно възможността на един човек да оформи исторически събития. Той не само изигра най-важната роля в спасението на еврозоната, но от есента на 2011 г. той де факто пренаписа мандата на ЕЦБ", казва Фрейзър.

Кристин Лагард, която предстои да оглави ЕЦБ, и историята как тя беше осъдена през 2016-а

Кристин Лагард, която предстои да оглави ЕЦБ, и историята как тя беше осъдена през 2016-а

Какво трябва да знаем за този случай?