Какво се случва, ако срещу министър, заместник-министър или друго високопоставено длъжностно лице в корумпирана България започне разследване? Той или подава оставка, или бива отстранен от заеманата позиция. Същото навремето се случи и с действащ подуправител на БНБ - Цветан Гунев. При това съвсем не е задължително въпросните лица да бъдат признати за виновни от съда. Напротив, в повечето случаи той ги намира за невинни, но това въобще не води до възстановяването им на заеманата преди длъжност.

А дали е възможно лице, срещу което се води наказателен процес, да бъде номинирано за такива високи позиции у нас? Едва ли. Но в Европа и по-точно в претендиращия, че е блюстител на върховенството на правото, на високите морални ценности и на добрите практики Европейски съюз един осъден висш политик и финансист е напът да бъде номиниран за управител на Европейската Централна Банка. И в този факт странно защо никой до момента на вижда нищо скандално или дори нередно. Нито политиците, нито повечето медии, нито будното обществено мнение.

Факт е че сегашният председател на Международния валутен фонд Кристин Лагард през декември 2016-а бе осъдена от френския Съд на Републиката (Cour de justice de la République). Този факт бе широко отразен от почти всички престижни международни медии. Както написа през декември 2016-а "Гардиън": "Кристин Лагард е призната за виновна в небрежност, като е одобрила огромно изплащане на парите на данъкоплатците на спорния френски бизнесмен Бернар Тапи, но е избегнала присъда за затвор".

Според "Индипендънт": "Ръководителят на Международния валутен фонд Кристин Лагард е осъдена за ролята си в спорно плащане от 400 милиона евро на бизнесмен. Френските съдии намериха, че г-жа Лагард е виновна за небрежност, тъй като не е оспорила решението на държавния арбитраж сумата да бъде платена на приятеля на бившия френски президент Никола Саркози".

Също на 20 декември 2016-а BBC съобщава: "Френски съд е признал ръководителя на Международния валутен фонд Кристин Лагард за виновен за небрежност, но не е наложила никакво наказание. Като френски финансов министър през 2008 г. тя одобри наградата от 404 милиона евро (429 милиона щатски долара, 340 милиона паунда) за бизнесмена Бернар Тапи за спорната продажба на фирма".

Повечето медии изрично подчертават, че присъдата не е свързана с каквото и да е наказание, въпреки, че обикновено за такива нарушения са предвиждат парични глоби или до една година лишаване от свобода. Според BBC: "Обяснявайки присъдата, която изненада много, съдията Мартин Ракт Маду каза: "Контекстът на световната финансова криза, в която се намери мадам Лагард, трябва да бъде взета под внимание". Като причини тя също така цитира добрата репутация на г-жа Лагард и международната значимост".

Покрай официалните съобщения и декларации медиите обаче дават някои подробности и правят анализи, които навеждат на други мотиви за благоприятното за Кристин Лагард развитие на събитията. Мотиви които вероятно са релевантни и за сегашната номинация за шеф на ЕЦБ.

В материала си от 2016-а по случая BBC дава следната хронология на събитията по години:

"1993 : Банка "Креди Лионе" управлява продажбата на Adidas, за да даде възможност на г-н Taпи да продължи кариерата си на министър по времето на тогавашния президент на социалистите Франсоа Митеран

1993-2007 : Г-н Тапи твърди, че "Креди Лионе" е подценила Adidas и че той е измамен. Настъпва продължителна съдебна битка

1994 : Групата на Бернар Тапи, която е силно задлъжняла, се разпада и се закрива от "Креди Лионе".

2007 г .: Тапи подкрепя консервативния Никола Саркози на президентските избори. Финансовият министър Кристин Лагард се намесва в случая с Тапи, за да нареди задължителен арбитраж

2008 : По разпореждане на арбитража Г-н Тапи трябва да получи обезщетение от 404 милиона евро; Г-жа Лагард решава да не оспорва решението

2011 : Няколко месеца след като г-жа Лагард е назначена за ръководител на МВФ, прокурорът препоръчва разследване на решението й да разпореди арбитраж

2015 : Апелативният съд разпорежда на г-н Тапи да изплати 404 милиона евро с лихви

2016: Г-жа Лагард е призната за виновна за небрежност, но е пощадена от лишаване от свобода и от криминално досие"

В публикацията на "Индипендънт" четем следния коментар: "Следователите подозират, че плащането на 73-годишния господин Тапи е резултат от споразумение при затворени врати с тогавашния президент Саркози в замяна на подкрепата за избори.

Управителният директор на МВФ г-жа Лагард е заподозряна в сделка за ефективно изкупуване на бизнес магнат с парите на данъкоплатците.

Оттогава гражданските съдилища отмениха необичайно щедрата награда, обявиха арбитражния процес и сделката за измама и наредиха на г-н Тапи да върне парите".

Според "Гардиън": "Детективи са прекарали години, опитвайки се да установят дали наградата е била дадена на Тапи по заповед на Саркози в замяна на подкрепата на бизнесмена в неговата успешна президентска кампания през 2007 година".

В своята публикация "Експрес" пък дава следния любопитен детайл: "Адвокатът на г-жа Лагард Патрик Мейсън заявява по радиото Europe-1, че като бивш финансов министър тя просто е следвала указанията на нейната администрация и не е имала време да прочете всички 15 години съдебни дела по случая.

Въпреки това, бившият ръководител на органа на финансовото министерство, отговарящ за управлението на държавните активи, заяви по време на процеса, че е предупреждавал многократно г-жа Лагард за арбитража.

Той също така твърди, че й е предложил да обжалва, след като решението е било прието".

След всички тези детайли е логичен въпросът защо независимо от скандала и осъдителната присъда Кристин Лагард остава за втори мандат начело на МВФ? И то след като нейния сънародник Доминик Строс Кан бе буквално изхвърлен от тази позиция - подаде оставка от лидерския пост на МВФ след като през 2011-а бе обвинен в САЩ в сексуално насилие. Обвинение, което се срина в съда, но едва след като Доминик Строс Кан бе разсипан и като финансист и като политик. Обяснението е отново в политиката. Този път в голямата.

Скандалът връхлетя Строс Кан когато той се готвеше да конкурира Саркози за президентския пост, а това не бе в интерес на САЩ. Затова провораздавателната система на Щатите направи всичко възможно да разсипе Строс Кан. А момчетата във Вашингтон умеят да играят тази игра. Точно нас тяхното благоразположение, явно Кристин Лагард дължи преизбирането си начело на МВФ за втори мандат.

"Гардиън" недвусмислено посочва този факт като пише: "Подкрепата за Лагард дойде от бившия секретар на Министерството на финансите на САЩ Лари Самърс, който каза, че това е "жалък ден за френското правосъдие". Лагард беше най-доброто нещо, което дълго време се случва с МВФ, добави Самърс".

Пак според "Гардиън" от 2016-а Лагард има подкрепата на тогавашния министър на финансите на САЩ Тим Гайтнър. Тези констатации за добрите взаимоотношения на Лагард с америкаската администрация се подкрепят от публикацията на "Ню Йорк Таймс".

По повод на писъдата срещу Лагард вестникът пише на 19 декември 2016-а: "Международният валутен фонд даде подкрепата си за своя лидер, Кристин Лагард, в понеделник, въпреки присъдата във френски съд по обвинения в злоупотреба с публични средства.

Тъй като международните елити и техните институции са изправени пред популистки критики на фона на политически и социални промени в Съединените щати и Европа, 24-те директори на фонда решиха, че не е време да се остави МВФ без ръководител".

Какво излиза в заключение? Лице, което е осъдено за небрежност, проявена като висш държавен служител, която коства на държавата 404 милиона евро, може да оглави ЕЦБ. Лице, за което не са отпаднали съмненията, че е проявило тази небрежност, за да издейства финансова бизнес подкрепа за политическа кауза. Не ви ли звучи като реалити шоу от българската действителност.

Само, че тази българска действителност е на път да се разиграе по висшите политически и финансови етажи на Европа. Тази Европа която ни чете морал. Все едно педофил да ни обвинява, че нарушаваме правата на децата. Щеше да е смешно ако не беше жалко.