Да си в разгара на битката за преразпределението на  Сребърния фонд в България днес не е лесно. Досега кротко и спокойно средствата от фонда за гарантиране на стабилността на пенсионната система седяха на депозит в БНБ и тихо си трупаха минимална лихвичка. Изведнъж обаче се превърнаха в бойно поле между управляващите парите на държавата.

Най-активен сред тях се оказва финансовият министър, който явно е решен на всяка цена да го преразпредели, действайки в името на добрата кауза - пенсионерите да получат повече пари „като му дойде времето". Не са малко хората, които си спомнят, че подобно обещание беше хит по времето на един друг обитател на финансовото ведомство, който тогава преформатира държавния дълг - къде успешно, къде не, все още е обект на спор.

Та на част от този „Велчев" дълг предстои през следващия януари да бъде направено погашение, но от около близо половин година все още има неразбории как точно това да се случи и откъде да се намерят пари. И изведнъж вицепремиерът Дянков се присети, че това може да стане с пари от Сребърния фонд. Първо реши,  че около 70% от натрупаните средства от този фонд може да отидат за закупуване на ДЦК, издадени от финансовото министерство, и после с тези пари ръководеното от него ведомство да се разплати на кредиторите на държавата.

Тогава изведнъж се чу тихият глас на човека с най-високия рейтинг у нас - еврокомисарят Кристалина Георгиева, която предупреди, че с тези средства трябва да се борави консервативно или казано по друг начин - предпазливо. Дянков почти с усмивка подмина това първо обвинение.

Последва приятелски шрапнел от шефът на Комисията за финансов надзор (КФН) Стоян Мавродиев, който също посочи, че е рисковано натрупаните около 1.8 млрд. лв. в Сребърния фонд да бъдат инвестирани по предложения начин. В отговор Министерството на финансите изпрати инспекторите си да проверят дейността на комисията, която няколко дни се беше почти барикадирала и не ги допускаше.

Все пак, като чу мнението и на икономическите експерти от различни институти, ковчежникът на правителството реши, че номерът му може да мине, ако инвестира не 70%, а 30% от фонда.

Тук е добре да се отвори една скоба и да се каже, че освен покупка на ДЦК, Дянков предвижда с пари от Сребърния фонд да се купуват и акции на български компании, листвани на Българската фондова борса. Моментално инвестиционните посредници отвориха широко усмивката си и застанаха в изчаквателна поза за комисионите, които биха получили от подобна законодателна промяна.

В хора на противниците на Дянков се включи и борда на БНБ с остро безпрецедентно комюнике алармира, че да се инвестират пари в български компании при тези условия е опасно. Шефовете на централната банка решиха все пак да спестят основния си аргумент. А именно по какви критерии ще се избират компаниите, в които да се инвестира. Или как държавата ще решава акции на коя частна компания да купи. Това реално представлява политическа бомба със закъснител.

Не искам да съм на мястото на финансовия министър, който обяснява защо с държавни пари са купени акции на тази банка, а не на онази, или защо са придобити активи на това предприятие, а не на друго. Тук както личи се оформя благоприятна среда за корупция и едва ли нещо ще попречи на определена компания, която е в по-близки бизнес отношения с властимащите, за да ги „посъветва" да купят точно нейни акции.

Подобно поведение най-малкото ще изкриви фондовия пазар, който и без друго често има оборот по-нискък от този на големите хипермаркети в столицата. Затова пък ще се фаворизират едни частни компании за сметка на други, което ще е пряка и некоректна намеса в стопанския живот на страната. Така че тука може би правилната препоръка е с чужда пита помен да не се прави.

Връщайки се отново на „бойното" поле, на което Дянков действа на принципа и сам войнът е войн, дойде изненадващото писмо на Европейската централна банка (ЕЦБ), която също не подкрепи идеята Сребърният фонд да се използва за покупка на ценни книжа, било ДЦК или акции. Оказа се, че отговорът на ЕЦБ е след запитване от самия Дянков  дали може да си позволи да предприеме инвестиционните си намерения. Но уви финансовият министър удари на камък и тук.

И за да е по-колоритна цялата картинка, днес в дискусията за преразпределянето на Сребърния фонд се включи не кой да е, а агроинженерът Яне Янев. Това е лидерът на партията, която а-ха да уволни министър-председателя Бойко Борисов, изведнъж обнадежден излезе от кабинета му на Дондуков 1 и с плам в очите пое курс към сближаване със силните на деня.

Според Янев управителят на БНБ Иван Искров и председателят на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев били експолитици, които „предпочитат България да започне отново да затъва в блатото на нескончаемите външни заеми и да заприлича на някои държави, заложили бъдещето и на правнуците си". Явно подкрепяйки позицията на Дянков не става ясно дали самият Янев иска с държавни пари, предвидени за пенсии, да се купуват акции на частни компании и в същото време фискалният резерв да се намали. А той ще се намали, но това партийният лидер едва ли знае, защото Сребърният фонд е част от него и ако с натрупаните там средства се купят други активи той автоматично се намалява със същия размер на покупката.

Пазарната логика показва, че ниският размер на фискалния резерв веднага ще притесни настоящите  кредитори и те ще поискат по-висока лихва заради риска, който поемат. Важно е да се знае, че лихвите по дълга не ги плаща Дянков, а 7 милиона българи.

Инвеститорите ще се притеснят и поради други причини, които вече са налице - спор между отговорните по финансовите проблеми институции - БНБ, КФН и Министерството на финансите. А подобно напрежение е прекрасен повод да бъдат поискани по-високи лихви при предстоящите сериозни за страната ни емисии на дълг, с които ще се цели да бъде „ролнат" Велчевият дълг.

И ако тази доходност не е 5.5%, както обещава Дянков, а отново около 8.5%, ще сме пропуснали една добра възможност вместо с разликата да подпомагаме и насърчаваме различни родни инициативи, да плащаме на външните си кредитори.

А има реална опасност това да се случи, ако финансовият министър е решил докрай да се провери във времето - кой е по-компетентен, той или БНБ.