Може и да е трудно за вярване, но човекът наистина е способен да оцелее в най-екстремни условия на живот. В миналото хората са успявали да населят такива труднодостъпни места, където да се живее е изглеждало напълно невъзможно. И макар за това да не се говори особено много, случва се и днес.
Един такъв пример е най-северната точка, постоянно населявана от хора - селището Алерт в Канада.
Алерт се намира на 12 километра на запад от нос Шеридан, на североизточния бряг на остров Елсмир. То е на 817 километра от Северния полюс на Земята. Икалуит, столица на територията Нунабута е най-близкият град до Канада (на 2092 км разстояние от северноамериканската държава).
Мястото има класически полярен климат. По десет месеца в годината цялата му територия е покрита плътно от дебел сняг и лед. Температура от минус 40 градуса се счита за нормална. Юли е най-топлият месец със средна температура от 3 градуса над нулата. Най-студеният месец е февруари, като средната температура е минус 33 градуса. Минималните температури могат да паднат до минус 50 градуса. Дъждовните валежи са рядкост - не повече от от 160 мм за година. Тъй като Алерт лежи на Полярния кръг, за него са напълно характерни полярните дни и нощи.
В Алерт са разположени две научни станции - метеорологичната станция Environment Canada и Обсерваторията за наблюдение на атмосферните явления (GAW). Освен това не е трудно да се отгатне, че съществува и военна база и летищна писта. Това е причината, че освен наличието на постоянно живеещи хора, в Алерт пребивават и научни и военни експедиции.
Постоянното население на Алерт се появило през 1991 година с численост от 246 души. През 1996 година количеството на жителите се увеличило до 270, а от 2001 до 2016 година населението рязко намаляло до 62 души. В преброяването не участвали временно пребиваващи хора. Обикновено те са не повече от 200 души, а често дори по-малко.
Алертчиани наричат себе си "The Frozen Chosen", което може да бъде преведено като "Избраните замръзнали". Според лекарите повечето от тях страдат от затлъстяване поради застоелия си начин на живот. Като контраст на тихия живот във вечно замръзналия Алерт през 2009 година Олимпийският факел пристигнал в селището на пътя си за зимната Олимпиада във Ванкувър през 2010 година.