Как се отразяват кризите - пандемията и инфлацията на потребителското поведение на хората? Темата коментира пред Businessnovinite психологът проф. Маргарита Бакрачева.
"Ръстът на цените действа много стресиращо на хората и дава дългосрочна перспективата за усещане за несигурност. Това, което още повече утежнява картината, е че това се случва на фона на повече от 2-годишен период на динамика и несигурност (свързан и с COVID пандемията - бел. ред.)", заяви Бакрачева.
Според психолога по време на пандемията се е ускорило усещането за липса на контрол, променило се е и субективното възприемане на ситуацията и са се увеличили страховете, свързани с оцеляването - здравето и финансовата нестабилност.
Бакрачева коментира и ситуацията със закупуването на стоки от първа необходимост, които са с висок ръст на цените.
"Презапасяването със стоки е от краткосрочен характер и не може да бъде дългосрочен, тъй като в момент като преди пандемията ескалира емоционалната потребност от създаване на усещане дали ще можем да си осигурим нещата от първа необходимост. Самото презапасяване не може да продължи дълго, защото това се отнася и до промяната в нагласата - Какво ще направя? Кои са нещата, от които мога и от които респективно не мога да се лиша?"
Психологът обясни и какви реакции се наблюдават най-често.
"Единият вариант е при липса на вещи от първа необходимост, хората да избират стоки на по-ниска цена, т.е. има ръст на покупки на промоция. Другият вариант е характерен за средната и високата класа, където по-трудно се прави компромис с качеството и обикновено погледът е към редуциране на стоките, които не са от първа необходимост".
Експертът препоръчва две неща като борба със стреса. Едното е да се балансира между оценяването на позитивите и негативите, а другото е времето, в което се прави равносметка за хобитата и се обръща повече внимание на близките.