Колко далеч е Европа от данък "богатство"?

Докато кандидатът за президент на САЩ Елизабет Уорън обещава да въведе "данък върху ултрамилионерите", подобни предложения, изглежда, не са на дневен ред в Европа. Дори и във Великобритнаия Лейбъристката партия до момента се въздържа от предлагане на данъци върху цялото състояние на милионерите.

Така тенденцията днес е обратната на тази, която се наблюдаваше през 80-те и 90-те години на миналия век, когато данъчните нововъведения идваха от Стария континент. За това има причини, макар че дебатът за облагането едва ли ще излезе от дневен ред в близко бъдеще, пише MarketWatch.

Ето защо Европа се въздържа от подобен тип експерименти в контекста на приближаващата криза.

Въпреки страховете за растежа: Третата икономика в света вдигна ключов данък

Япония увеличи с два процентни пункта данъка върху продажбите до 10 процента

Вече сме ги пробвали

Преди три десетилетия дванадесет от развитите икономики в Европа имаха местни данъци върху богатите, а днес са четири. На Франция ѝ отне почти четиридесет години, за да елиминира своя вариант на данъка върху богатите, който беше въведен от комунистическото правителство през 1981 г. Налогът беше отстранен от Емануел Макрон през 2017 г. в изпълнение на предизборното му обещание.

Данъците върху богатите в Европа са се показали като политически полезен ход преди избори (все пак, свръхбогатите са малцинство, независимо от размера на активите, които управляват), но в крайна сметка подобен вид облагане е икономически вреден, да не говорим, че води до понижаване на приходите в хазната.

Легалната схема, по която еврочиновници източват парите на данъкоплатците в ЕС

За 4 години и половина европейските синдикати са източили 1,47 милиона евро за псевдокомандировки

Проблеми с дизайна

В Европа се видя, че е много трудно да се създаде такъв данък, който да не води до промени в поведението на богатите, предприемачите или дори до укриване на средства. Опитът показва, че такъв вид налог обезкуражава спестяването и респективно инвестициите, а окуражава харченето на средства или преместването им в чужбина. Освен това той води до удар върху малкия и среден бизнес. Освен това, макар данъкът да може да се използва върху доходността от ценните книжа, много видове капитал трудно могат да попаднат под ударите му. Отново пример е Франция, където произведенията на изкуството не биваха облагани.

Гърция сваля с 30% данъка върху жилищата

Новото дясно правителство планира намаления и на ДДС, и на корпоративния данък

Европа не е данъчен съюз

В Европа, където стоките и капиталът могат да се движат свободно, за разлика от САЩ, съседният данъчен рай обикновено се намира само на няколкостотин километра. Хиляди милионери напуснаха Франция и получиха гражданство в съседните страни през изминалото десетилетие. Затова докато на Стария континент не се заговори и имплементира фискална хармонизация, облагането в отделните държави ще е невъзможна задача.

Дебатът за подобна мярка не е лек

Точно както и в САЩ, властите в Европа, както стана ясно, не намират лесен път за облагане на богатите жители. В някои демокрации това доведе до гнева на популистки настроени политици. Някои икономисти предлагат висок данък върху наследството за всички категории активи, но за момента подобен ход не изглежда твърде смислен икономически.