Холандските потребители не приемат добре увеличаването на данъка върху продажбите, което доведе до най-големия спад в доверието им след европейската дългова криза, пише Bloomberg.
Влошаването на нагласите през януари свали Индекса на потребителското доверие в страната до най-ниското ниво за последните 4 години. Спадът, макар и в унисон с тенденцията, наблюдава в цяла Европа, е в рязък контраст с други холандски показатели: безработицата намалява, а цените на жилищата достигат рекордно високи стойности.
Възможно е да има влияние от външни фактори, като пазарните сътресения и по-слабата еврозона, според икономистите спадът на потребителското доверие отчасти се дължи на повишения данък върху продажбите, който се вдигна до 9% от 6% в началото на годината.
Правителството намали данъците върху доходите, но увеличението на потребителския налог създава усещане сред домакинствата, че са притиснати и не се възползват напълно от силата на икономиката.
Темата е актуална и в други западноевропейски държави, особено във Франция, където президентът Еманюел Макрон е поставен под натиск от улични протести, първоначално предизвикани от планирано увеличение на данъците.
В Италия популистката управляваща коалиция води политика срещу строгите бюджетни икономиии, която е насочена към по-големи публични разходи, с идеята за подпомагане на по-бедните.
"Хората ще получат по-високи възнаграждения през тази седмица, но повечето фишове за заплати са доста сложни и въпросът е дали хората ги сравняват с предходните месеци", казва Нико Клене, старши икономист в банката ABN Amro в Амстердам.
"Напротив, виждайки, че разходите за здравно осигуряване, сметките за енергия и ежедневните хранителни стоки нарастват, у потребителите може да се създаде усещането, че са по-зле", обяснява Клене.