Правителството реши да отпаданат част от проектите в Националния план за възстановяване и устойчивост. Това съобщи министърът на финансите Асен Василев на брифинг след заседанието на Министерския съвет днес.
Той обясни, че отпадането на част от проектите е свързано с промяната на финансовата рамка на Плана, която е направена през 2022 г. Както е договорено още при създаването на ПВУ, 30% от средствата във всички планове за възстановяване зависеха от това колко добре са се възстановявали икономиките. Затова през 2022 г. е направена промяна, при която по формулата, договорена при създаването на Плана, 24 от 27 държави загубиха част от средствата.
"Основно сред проектите, които са афектирани, е проектът за батериите, където имаме и решение на Народното събрание, както и такива, които вече е трябвало да бъдат във фаза на изпълнение или подготвени, или с пуснати поръчки, или с избрани изпълнители, но през последната една година правителството не е успяло да ги вкара в тази фаза, т.е. има закъснение от почти година за тези проекти", каза Асен Василев. Той поясни, че това не е част от предоговарянето на Плана, а е намаляване на проектите вследствие на намалените финансови ресурси по ПВУ, което всички държави трябва да изпратят към Комисията с крайна дата 30 септември. "Самият процес по предоговарянето ще стане след консултация с парламента и очакваме да приключи до края на тази година" увери министърът.
Мегапроектът за батериите
В плана за възстановяваване беше заложено изграждането на парк от батерии за съхранение на 6600 МВтч електроенергия на обща стойност 1.53 млрд. лева.
През ноември миналата година служебният министър на енергетиката Росен Христов обяви, че няма информация за технологична и икономическа обосновка и че център с такава мощност по света още не е изграждан.
"Целта на проекта за батерии е изграждане на център или множество центрове за съхранение на енергия с обща мощност от 6 хил. МВтч. Нашите анализи показаха, че такъв обем в света още не е правен. Това е огромно количество батерии. Няма и анализ откъде и как тези батерии могат да бъдат доставени. Става въпрос за 6000 контейнера с батерии".
Консултации с пристанищата показали, че те трудно биха поели такъв оборот.
"Няма анализи как това може да бъде осъществено, как изобщо може да се изгради такъв парк от батерии и няма никакви анализи за утилизацията, което е много важен компонент, след като изтече цикъла на живот на тези батерии от порядъка на 6 - 7 години. Рециклирането е сериозен проблем", обясни тогава енергийният министър.
България остава без протонен център
В отговор на въпрос финансовият министър посочи, че засегнати в по-голяма или по-малка фаза са 18 проекта, единият от които е за изграждане на протонен център, който е с една година закъснение на изпълнението. Асен Василев обясни, че тъй като имаме времево ограничение по ПВУ, което е абсолютно твърдо, проекти с над година забавяне отпадат по естествен начин. По думите му това не означава, че протонният център, ако се прецени от парламента и от Министерството на здравеопазването, няма да се случи, но то ще трябва да се случи с национални средства, а не със средства по ПВУ.
Протонната терапия е най-съвременната форма на лъчелечение, която дава възможност на лекарите да се "прицелят" много точно в тумора, като при това опазват здравите тъкани и органи от лъчево натоварване. Това лечение е от съществено значение за продължителността и качеството на живот на пациентите .След пандемията от COVID-19, на България се предостави уникална възможност за европейско финансиране по Програмата за Възстановяване и Устойчивост за създаване на Протонен Терапевтичен Център.
USD
CHF
EUR
GBP
