Германският вицеканцлер поде ожесточена атака срещу Джон Крайън, главен изпълнителен директор на Deutsche Bank на фона на растящо безпокойство сред местния политически и корпоративен елит, предизвикано от пазарната буря, заплашваща да погълне най-голямата кредитна институция в страната, пише в свой преводен анализ агенция БГНЕС.

Зигмар Габриел, лидер на левоцентристките социалдемократи и министър на икономиката на Германия, взе на прицел вътрешната записка, разпратена миналата седмица от Крайън до служителите на Deutsche, след като акциите й се сринаха до 30-годишно дъно. В нея той обвини “сили на пазара”, които се опитвали да дестабилизират банката.

“Не знам дали да се смея, или да се ядосвам, че банка, която превърна спекулациите в бизнес модел, сега се обявява за жертва на спекуланти”, каза Габриел. “Наистина се притеснявам за хората, работещи в Deutsche Bank”.

Deutsche е под силен натиск, откакто миналия месец Министерството на правосъдието на САЩ поиска от нея да плати 14 млрд. долара за уреждане на претенции за злоупотреби при продажбите на ипотечни ценни книжа, което предизвика опасения за капитализацията на банката.

Цените на акциите й спаднаха под 10 евро, най-ниското ниво от 1983 насам, преди да скочат обратно в петък след появили се в медиите предположения за договаряне на много по-евтина сделка със САЩ в размер на 5,4 млрд. долара.

Миналата седмица германското правителство бе принудено да отрече, че работи за спасяването на Deutsche, а Крайън заяви, че банката не е искала помощ за справяне с американските претенции.

Но коментарите на Габриел предполагат, че ако ножът опре до кокала, банката не може да разчита на особено съчувствие от Берлин. Анализатори смятат, че спасяване на Deutsche за сметка на данъкоплатеца би било политическа отрова за канцлера Ангела Меркел преди изборите за Бундестаг идната година.

През уикенда обаче банката получи силна подкрепа от друго направление. Някои от най-могъщите индустриални магнати на Германия се притекоха на нейна страна, като подчертаха важността й за германската икономика и изразиха доверие в ръководството на Крайън.

Междувременно Петер Рамзауер, председател на Икономическата комисия на германския парламент, заяви пред вестник „Велт ам Зонтаг”, че ходът на американското Министерство на правосъдието срещу Deutsche “има характеристиките на икономическа война”.

Той каза още, че САЩ имали “дълга традиция” да се възползват от всяка възможност за прилагане на действия, равносилни на търговска война, “ако те благоприятстват собствената им икономика” и че “изнудваческите искове за вреди”, предявени в случая на Deutsche Bank, са пример за това.

В същия дух бяха и бележите на Маркус Фербер, член на Европейския парламент от Християн-социалния съюз, баварския събрат на Християн-демократическата партия на Ангела Меркел. Той заяви пред „Велт”, чемоментът и размерите на първоначалния иск срещу Deutsche подсказват, че той е “реципрочен отговор” на американските власти за неотдавнашните мерки на ЕС срещу Apple. Миналия месец ЕС нареди на Ирландия да си възстанови 13 млрд. евро данъци от американската технологична компания, заявявайки, че е дала на компанията незаконна държавна помощ.

От друга страна, някои от най-големите имена в германската индустрия се стекоха да дадат своята подкрепа за Deutsche. “Силните германски банки са важни за силната германска икономика”, каза Дитер Цетше, шеф на автомобилния производител „Даймлер” пред вестник „Франкфуртер Алгемайне”. “Това е тясна връзка, която ще си остане такава”.

Йоханес Тейсен, ръководител на енергийната компания E.ON, заяви пред същия вестник, че като голям Германия износител ще страда, “ако разполага с достъп до международните капиталови пазари единствено чрез банки в други държави”.

Петер Териум, ръководител на другата голяма германска енергийна компания, RWE, заяви: “За нас е важно да имаме на своя страна глобален играч като Deutsche Bank на международния пазар”, а Джо Кесер, шеф на „Сименс”, каза: “Управлението на Deutsche има нашето пълно доверие”.

Институцията понесе нов удар в края на седмицата, когато съд в Милано разпореди на нея и две други банки – Banca Monte Dei Paschi di Siena и Nomura – да се явят на дело по подозрение във финансови престъпления.

Deutsche подчертава, че нейните 215 млрд. евро в парични средства и ликвидни активи са достатъчни за справяне с всеки краткосрочен стрес. Но анализатори твърдят, че банката има недостиг на капитал и изостава както от основните си съперници, така и от своите собствени цели.

Хедж фондовете залагат силно срещу Deutsche, заемайки къси позиции с нейните акции. Някои започнаха също да освобождават обезпеченията си, държани от банката за търговия с деривати, предизвиквайки опасения за масов отлив на клиенти.

Инвеститори се опасяват, че ако банката не успее да постигне споразумение с американското Министерство на правосъдието през уикенда, акциите й може да се сринат при подновяване на търговията на нюйоркската борса в понеделник и на франкфуртската във вторник. По думите на един хедж фонд мениджър, има риск това да бъде “черен понеделник за Deutsche”.