С над 110 000 работещи турбини в Европа вятърната енергия вече осигурява около 1/5 от потреблението на електроенергия на континента. Освен това е и вторият по големина източник на електроенергия след ядрената енергетика. Очакванията са нейният дял да продължи да расте през следващите десетилетия.
Развитието на сектора, разбира се, има и значително икономическо измерение. В европейски мащаб вятърната индустрия осигурява работа на близо 443 000 души, като прогнозите са до 2030 г. броят им да надхвърли 600 000. През последните 15 години разходите за производство на вятърна електроенергия са намалели значително, което превръща технологията във все по-конкурентен източник на нови мощности, припомня Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА).
Година на рекорди
Изминалата година донесе и няколко важни рекорда за сектора. За първи път в Европейския съюз производството от вятърни и соларни централи надмина това на всички изкопаеми горива взети заедно. Самостоятелно вятърната енергия изпревари природния газ и се превърна във втория най-голям източник на електроенергия в Европа. Континентът отчете и рекордни 19,1 GW новоинсталирани мощности.
Източник: money.bg
На този фон развитието на вятърната енергия в България остава ограничено. Макар секторът да функционира успешно повече от две десетилетия, нови проекти се реализират трудно и страната не следва темпа на развитие, наблюдаван в голяма част от Европа. Нещо повече, най-скорошният реализиран проект у нас е на повече от 10 години.
По данни на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) в България работят около 320 вятърни турбини. Заедно със съпътстващата инфраструктура те заемат реална площ от около 2 кв. км, което представлява едва 0,0018% от територията на страната.
С инсталирани мощности от 715 MW, или 3,8% от общия капацитет в електроенергийната система, вятърните паркове са произвели 1,26 млн. MWh електроенергия, според данните на БГВЕА. Това количество се равнява приблизително на годишното потребление на 260 000 домакинства, или население от близо 600 000 души - почти колкото жителите на цяла област Пловдив
Особеност на технологията е, че значителна част от производството се реализира през нощните часове и през зимния сезон, когато потреблението на електроенергия традиционно е по-високо, а производството от фотоволтаични централи е ограничено.
Според данни на сектора ВЕИ осигурява заетост на близо 8000 души в България. Освен ефекта върху енергийната система, инвестициите в нови мощности са свързани и с разходи за местна инфраструктура, строителство и поддръжка.
По повод Световния ден на вятъра (15 юни) БГВЕА призовава за по-дългосрочна визия за развитието на сектора. Според организацията България разполага с възможност да увеличи производството на електроенергия от вятър, но това изисква по-предвидима регулаторна среда и по-ясни инвестиционни условия.
USD
CHF
GBP
