България върви необратно на процесите в промишлеността в Европейския съюз, като при общ символичен, но все пак ръст у нас се наблюдава рязко свиване на индустриалното производство през април, показват данните на Евростат.
На месечна база както за ЕС, така и за еврозоната ръстът е от равните на застой 0,1%, докато все пак на годишна база при страните с единната валута повишението в производството е 0,3% при 0,9% за общността.
На този така или иначе нерадостен фон, у нас промишленото производство се срива с цели 4,6%, което ни поставя на безапелационно първо място в негативната класация - на над процент зад нас остават Гърция и Полша. Така се слага край и на надеждата за тренд на индустриално възстановяване - през февруари и март се отчиташе ръст на производството, съответно 1,6% и цели 5,3%.
На годишна база България и Ирландия си делят второто място в класацията за най-голямо свиване с по 4,2%. Лидер обаче е Люксембург с 6,1% - спецификите на икономиката на страната и нейните мащаби правят трудно сравнението с останалите.
"Болни" индустрии
От месечните данни на Евростат се вижда, че единствено енергийното производство у нас продължава да расте през април.
За сметка на това с цели 7,5% се е свило производството на т.нар капиталови/инвестиционни стоки. Те се използват от предприятията за производство на друга продукция или услуги - машини, техника, специализирана апаратура и т.н.. Иначе казано - без тези стоки няма никакви други стоки. Не е случайно и че този компонент се следи като индикатор за инвестиционната активност в икономиката.
Отново показателно за общото стопанско здраве на страната е и че на второ място по спад с -2,8% са междинните стоки, които се купуват от други предприятия, за да бъдат преработени, сглобени или напълно вложени в следващ производствен етап - стомана, химикали, дървесина, полупроводникови елементи и т.н.
При дълготрайните потребителски стоки свиването е подобно, като само при нетрайните потребителски стоки корекцията надолу е с под процент (-0,5%).
Как се справят другите?
Отличници по растеж на индустриалното производство през април са Малта (+5,2%), Швеция (3,4%) и Нидерландия (1,6%). На годишна база обаче класацията и темпото са различни - Дания води с 12,2%, следвана от Литва със 7,4% и Малта със 7,3%.
В еврозоната през април растат производството на междинни стоки (0,8%), дълготрайни потребителски стоки (1,0%) и на нетрайни потребителски стоки (1,7%). Енергийното производство намалява с 0,4%, а това на капиталови стоки - с 0,5%.
Отвъд цифрите
Българската индустрия допринася за около 25% от БВП, наема една пета от всички заети и има огромна значимост за износа. В същото време много от проблемите са видими от години - скъпа енергия, липса на хора, недостатъчно инвестиции в иновации, автоматизация и производителност.
"Наблюдаваме състояние на номинална стабилност, която е поддържана от висока стойност на оборотите. но реално през това време има свиване на производствените обеми, като ръстът в секторите се диктува предимно от инфлационни ценови политики, не толкова от реално произведена продукция", коментира пред Money.bg през март Кристиян Михайлов, съосновател и член на Управителния съвет на Професионалната асоциация по роботика и автоматизация (PARAi).
В свой доклад асоциацията посочи, че българската индустрия се движи "на две скорости" - експортно ориентирано "прогресивно ядро" около инвестиционните продукти, машини и т.н, което дърпа икономиката напред и традиционни индустрии като добива на въглища и производството на дрехи, които стагнират или отчитат много големи спадове.
Последните данни на Евростат обаче показват, че и "ядрото" има все по-големи проблеми.
USD
CHF
GBP
