Конфликтът в Азовско море несъмнено ще засегне и България. Това заяви пред БНТ бившия евродепутатът и бивш външен министър Ивайло Калфин.
За България конфликтът означава несигурност в непосредствена близост. И всяка несигурност там, въпреки че България не е пряко замесена, няма как да не се отрази върху общата сигурност на региона, посочи Калфин. Според него конфликтът по-скоро ще се затвори на този етап между Русия и Украйна.
Според евродепутата това няма да бъде единствената подобна провокация.
Калфин: Русия играе по модела на Станиславски - като има пушка на стената, тя ще гръмне. Това се очакваше.
Всичко това е вследствие на анексирането на Крим, тъй като от едната страна на Керченския проток беше украинския Крим, а от другата - руска територия. След анексирането на Крим, Русия построи мост, с който си осигури директна връзка с Кримския полуостров и състави правила как да се преминава през прохода, посочи Калфин.
По думите му Русия е съставила тези правила, защото мостът очевидно е от стратегическа важност и Русия не би могла да допусне инциденти със съоръжението.
"Тези правила не изискват разрешение за преминаване от Черно към Азовско море и обратно, но изискват една поредица от предупреждения, предварителни анонси и така нататък, за да се знае кой, как и по какъв начин преминава", обясни бившият първи дипломат, като добави, че украинските кораби не са направили това.
"Украинските кораби не направиха това нещо. Това е провокация, която... според Украйна естествено и според международното прави Русия няма право да налага правила на Керченския проток и няма право да упражнява суверенитет върху Крим. Отказвайки да се съобразяват с тези руски правила украинските кораби, така демонстративно, съответно се получи руската реакция", тълкува Калфин.
Според него и двете страни казват, че са прави - Украйна, защото разглежда Крим като тяхна територия, както е и по международно право, и Русия, защото разглежда Крим като руска територия. И двете страни обвиняват другата за провокирането на конфликта.
Калфин: Решението на този въпрос е свързано с решението на Кримския въпрос.
Според бившия вицепремиер обаче решението на Кримския въпрос "очевидно не стои в близко бъдеще". Той прогнозира, че около този конфликт тепърва ще се натрупват и нови напрежения.
По думите на Калфин и двете страни имат интерес Керченския проток да бъде проходим, защото в Азовско море се намира второто по големина украинско пристанище, както и много важни руски пристанища.
"За мен е по-важно какво би направила международната общност в този случай... Ако Западът предприеме някакви контрадействия срещу Русия, това може би ще задълбочи конфликта в региона. От друга страна, ако не предприеме никакви действия, това е игра на надмощие, включително и психологическо, може да се очаква, че Русия ще направи някаква следваща стъпка, за да демонстрира своето влияние", обясни Калфин и тълкува, че евентуалните следващи стъпки могат да бъдат много и различни, винаги има от какво да се натрупва напрежение.
"Международната общност трябва да търси решения, трябва да бъде активна, това трябва да е меко решение и то трябва да бъде свързано с посредничество. Русия трябва да бъде въвлечена, тя има интерес в крайна сметка да се регулира този процес, трябва да се намери реалния интерес. Всичко на този свят може да се договори, ако има добро желание. Въпросът е дали ще имат желание Украйна и Русия в момента да уредят не Кримския въпрос, а преминаването през Керченския проход. Това би било вече някакъв пробив и тук би могло да съдейства Европейският съюз", добави още евродепутатът.
Пред bTV темата коментира и бившият военен министър Тодор Тагарев. По думите му след анексирането на Крим над 70% от украинския военноморски флот е "останал в ръцете на Русия". Освен това Русия прехвърляла кораби и от други региони, включително и от Каспийско море.
"Русия значително превъзхожда не само Украйна в Черно море, но и други страни, дори взети заедно. Не предвиждам някакъв конфликт по море, което не означава, че в други точки на съприкосновение няма да има някакъв конфликт", посочи Тагарев.
Според бившият военен министър Украйна е демонстрирала работеща демокрация, защото въпреки настояването на Порошенко за 60-дневно военно положение, представители на Върховната рада са се обявили против толкова дълъг срок и той е бил съкратен на 30 дни.
Хирам
на 27.11.2018 в 16:02:07 #4ако някой изпитва колебания чий е крим, да пробва да влезе и ще види чия армия осъществява граничния режим. това е сигурен тест. ако изпитва съмнения също така, може да опита да влезе в Косово, да види чия армия ще го спре. по тази логика може да се проверят границите на Ирак, на парчетата от сирия, на Палестина, Курилските острови и други територии за които се водят полемики... то едно време и над България е имало суверенитет на султана, айде толкова да не се грижим за тези измислени категории, че да не ставаме смешни... иначе международното право има най-различни регулатори - примерно притежаването на ядрени оръжия, мощна армия, контрол на важни ресурси, брой на Евреи които населяват съовтетната държгава и др. много важни неща.
dad
на 27.11.2018 в 14:32:34 #3Като се говори за Брекзит,за тежкия запек от който страдат га-ът (ЕС и ла-то (британия),можем да направим аналог с разпада на СССР през 91 г,когато набързо и по руски наивно и лекомислено се измислиха едни граници,правила и територии,което доведе до напрежение впоследствие между Русия и бившите републики,в които връх взеха американски протежета.Те в стремежа си да покажат вярноподанически чувства към новия васал,очаквайки някакви подаяния,се стрмяха да правят сечено на Русия.Елцин и другите около него пък се мислеха за големи герои,миротворци и реформатори и без много да мислят неси върнаха подарения Крим,поставяйки Русия в едно абс.неприемлива зависимост от Украйна и САЩ.Бяха забравили,че няма вечни приятели,че сиренето струва пари...
Хирам
на 27.11.2018 в 12:46:03 #2Крим си е руски. Няма какво толкова да се мисли. Международно право няма. Има право на силния, в случая това е Русия. Кой и кога е спазвал правила, наричани от някои "международно право" не ми се спори, но силните държави не спазват по правило тези правила, те са за слабите.
TheSaint
на 27.11.2018 в 11:39:10 #1"..Украйна е демонстрирала работеща демокрация.." явно госпидин бившият министър не е чул/видял изявленията на официални представители на европейски държави, които поставиха искания за гаранция на вота през март, още щом се заговори за военно положение. Така че да смятаме промяната на срока за резултат от работеща демокрация е малко пресилено. По-скоро на натиск от ЕС