Започнало, не започнало новото Народно събрание, а депутатите в него вече успяха да си покажат рогата. Обидното е че това го направиха хора със солиден финансов опит, от партия с добри практики в управлението на финансови кризи и по тема, към която трябва да се подхожда единствено от държавно отговорни позиции. Говорим за изявлението на депутатите от ГЕРБ, в което те критикуваха начина, по който се управлява държавния дълг и поискаха да бъде наложена забрана за теглене на нов такъв. Веднага след тези изказвания Министерството на финансите разпространи свое официално съобщение по темата.

Ако трябва накратко да характеризираме създалата се ситуация - свидетели сме на поредния случай, която важна и стратегическа тема (като тази за дълга) се пуска в политическата центрофуга. Истината е че депутатите няма нужда да налагат забрани за теглене на нов дълг до приемането на бюджета за 2022-а. Достатъчно е да следят и да изискват от правителството да спазва заложените в Закона за бюджета за 2021- дългови лимити. Както самото Министерство на финансите посочва: "през периода януари-ноември 2021 г. бяха проведени 11 аукциона за продажба на държавни ценни книжа (ДЦК), чрез които беше обезпечено брутно вътрешно дългово финансиране в общ размер от 3,8 млрд. лв., което представлява изпълнение от 84,4 % от съществуващия в Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. лимит от 4,5 млрд. лв. През годината не са емитирани облигации на международните капиталови пазари. През декември не се очаква поемане на нов държавен дълг".

С други думи въпросният лимит от 4.5 млрд. лева няма да бъде нарушен. Има обаче един друг (втори) лимит заложен в Закова за държавния бюджет за 2021-а. Според неговия чл. 69 в края на годината общият размер на държавния дълг не може да надхвърля 31.9 млрд. лева. Официалните данни на Министерството на финансите за десетте месеца на годината показват, че в края на октомври държавния дълг 31.12 млрд. лева. А през ноември бяха пласирани три нови емисии за общо 1.5 млрд. лева. С други думи, в края на ноември общия размер на държавния дълг би трябвало да надвишава допустимия от Закона лимит с около 700 млн. лева и ако през периода ноември - края на декември не бъде направено адекватно погашение по дълга или лимита не бъде увеличен през актуализация на бюджета, ще станем свидетели на нарушаване на закона. Ето за това трябва да следи, да предупреждава и да предлага адекватни решения една държавно отговорна политическа сила.

По отношение на отправените упреци от страна на ГЕРБ за увеличената цена на дълга - в смисъл, че правителството вече пускало емисии с положителна доходност, докато при ГЕРБ те били с отрицателна, ситуацията също не е еднозначна. Вярно е че служебните правителства на президента Радев допуснаха грешка като не емитираха дълга през лятото на 2021-а, когато дори и по десетгодишните облигации можеха да постигнат отрицателна доходност. Не го направиха защото имаше избори, при които всякакви популистки аргументи, от които ГЕРБ можеше да се възползва - такъв аргумент е мантрата за задлъжнялостта на бъдещите поколения, трябваше да бъдат парирани. Затова през лятото вместо да емитира нов евтин дълг правителството черпеше финансиране от фискалните буфери. Това бе грешна политика, защото през есента буферите бяха пресушени и се видя, че нов дълг е необходим, но той вече е достъпен на по-високи за хазната цени. Такъв бе взет и ГЕРБ не закъсня с добре познатите обвинения. Повечето от тези обвинения обаче въобще не са коректни, защото правителствата на ГЕРБ също са вземали дълг, по който са плащали положителна доходност.

Например през април 2020-а Министерството на финансите пласира облигации със срок на погасяване десет години и половина със средно претеглена годишна доходност от 0.55 процента. А пласираните през същия месец петгодишни облигации бяха със средно претеглена годишна доходност от 0.13 процента.

А защо трябваше в края на годината - последното тримесечие, да се взима ударно значителен по размер нов дълг? Краткият отговор е: заради политическата нестабилност, породена от безотговорността на всички партии битували от пролетта на 2022-а до момента в сградата на Парламента. Тези партии не само, че не успяха да съставят правителство, но и приеха актуализация на бюджета, която натоварва хазната с постоянно растящи разходи, водещи до разширяващи се дефицити, които могат да бъдат покрити с нов дълг. Няма сигурност, че сегашния нов Парламент ще успее да излъчи редовно правителство и да гласува бюджет за 2022-а. При това положение служебния кабинет бе длъжен да използва всички възможни средства, в това число и поемането на голям по размер нов дълг, за да увеличи максимално фискалния резерв. Единствено по този начин, в случай че няма редовно правителство и нов бюджет, може да има сигурност в платежоспособността на държавата, която ще трябва не само да посрещне текущите бюджетни разходи през 2022-а, но и да осигури погасяването на падежиращ стар дълг от близо 3 млрд. лева в това число и плащането на външна емисия в размер на 1.25 млрд. евро.

Точно поради всички тези причини политиканстването по отношение на дълга може да е политически изгодно, но е държавнически недопустимо.