Дания е под натиск да реши дали новия руски газопровод, който трябва да пренася газ до Германия, може да бъде построен близо до балтийския бряг -- решението, което я поставя под възможността от открит огън и от приятели, и от врагове.

Копенхаген не иска сама да разреши една от най-сложните ситуации пред малката европейска страна от Студената война насам, пише Reuters. Но търсенето ѝ на обща позиция сред Европейския съюз относно предложения газопровод е безнадеждно заради разделението сред членовете на Блока дали Стария континент трябва да прави повече бизнес с Москва - въпреки анексирането на Крим, дейността ѝ в Сирия и обвиненията за убийство на британска земя.

Датското правителство се изправят пред лобита от Русия, ЕС и САЩ за проекта "Северен поток 2", който ще струва над 9,5 милиарда евро. Начело стои Владимир Путин, но той е финансиран от пет западни компании.

"Те са под огромно напрежение от всички страни", казва високопоставен европейски политик. Няма определен срок, в който Дания да трябва да реши, но отговор се очаква тази пролет, а Копенхаген вече отложи срока. Но той не може да бъде отлаган вечно.

Вето от датска страна на база национална сигурност ще накара Русия, която доставя около една трета от нужната на Европа газ, да намери нов път за газопровода.

"Не става въпрос за газ, това е едно от най-важните външнополитически решения в Дания от Студената война насам", каза старши изследователя по външна политика Ханс Моурицен от Danish Institute for International Studies.

Всяко забавяне вече вреди на Русия и на гиганта Gazprom, който иска да извие ръцете на Украйна за новата сделка за транзит на газ след 2019 година. То създава и несигурност за партньорите на компанията - германските Uniper и Wintershall, англо-холандската Shell, австрийската OMV и френската Engie.

Достъпът до газ от Русия на ниски цени, което трябва да компенсира намаляващия добив в Холандия, е приоритет за северноевропейските страни, и особено за Германия, но източните членки се притесняват, че газопроводът ще направи ЕС заложник пред руския газ.В държавите от Скандинавския полуостров най-важна е сигурността -- особено след военните маневри на Русия около Балтийско море.

САЩ, която е в твърда опозиция, използва тези притеснения. Конфиденциална комуникация от Вашингтон, видяна от Reuters и предназначена за ЕС, твърди, че нов газопровод ще засили властта на Русия в региона.Швеция и Финландия все още не са дали разрешение за 1 225-километровия газопровод, който трябва да мине под Балтийско море през ексклузивната им икономическа зона. Германия вече го направи.

Но само в Дания газопроводът трябва да мине под суверенни териториални води, което дава повече тежест на решението.

Датски политици вече заявиха, че ненавиждат, че трябва да заемат страна и не бързат с решението. "Погледнато от една страна, това е твърде голяма задача за Дания", казва един от тях.

С ново законодателство датчаните обмислят все още решението си дали притесненията относно външната политика на Москва и за сигурността оправдават блокирането на газопровода. Те трябва да вземат предвид всички възражения на партньорите: че нов газпровод ще намали подкрепата на Брюксел за Украйна, като я лиши от такси за транзит, ще увеличи зависимостта от Газпром и ще концентрира доставките на газ по единствен път до Германия.

Законодателната власт даде възможност на правителството да забрани газопровода още през ноември, но страната очакваше подкрепата на Брюксел.

Дания е една от 14-те страни от ЕС, които изгониха руски дипломати заради случая във Великобритания. Твърде рано е да се каже дали опитът за убийство ще бъде включен в решението за "Северен поток 2", казва външният министър Андерс Самюелсен.

Ако Дания сама наложи вето, това ще има неприятни последствия, а най-засегнати ще са Германия и Русия.