Недостъпността на жилищата създава кризи по целия свят

Редица градове по света - от Ню Йорк през Лондон, Стокхолм и чак до Сидни, не успяват да се справят с кризата в достъпността на жилищата, разказва The Wall Street Journal.

Острият недостиг на имоти продължава да е факт, въпреки инвестираните милионите долари и построените стотици хиляди жилища. Някои страни се концентрират върху решения, промотиращи свободния пазар, докато други се обърнаха към контрол на наемите и субсидиите. Но засега нито един от тези подходи не е решил кризата, а повечето дори имат отрицателен ефект.

В 32 големи града по света цените на жилищата нараснаха с 24% през последните пет години, докато средният реален доход се е увеличил с едва 8 процента през същия период, по данни на Knight Frank.

Икономистите посочват като учудващо, че достъпността се влошава, дори и в периода на световен просперитет през последните шест години. Ръстът на доходите обаче не може да настигне увеличаващите се цени на жилищата.

В 18 от 25 града в последния доклад на Knight Frank реалните (изчистени от инфлацията - б.р.) увеличение на цените на жилищата надхвърлят тези на реалните доходи. В други два - Дубай и Сао Паоло - реалните доходи падат по-бързо от цените на жилищата, което създава подобни проблеми.Отчасти, вина за ситуацията има миграцията. Градовете растат през последното десетилетие, след като хората и работните места се връщат от предградията.

"Световните градове страдат от проблема с достъпността отчасти и като резултат от собствения им успех", казва Лиъм Бейли, който оглавява изследванията в Knight Frank.

Защо недвижимите имоти в Германия поскъпват все повече

Германците все по-често се изнасят в предградията или на село, но въпреки това големите градове продължават да растат - заради притока на чужденци и младежи

Цените растат и заради все по-голямото търсене от инвеститори - местни жители, които купуват втори дом или чуждестранни такива.

Правителствата пък нямат достатъчно средства, за да субсидират ново предлагане. Повечето бюджети са ограничени заради застаряващото население и съответстващите по-големи разходи за пенсии и здравеопазване.

Частният сектор също не помага особено. В голяма част от градовете компаниите са построили стотици хиляди жилища, но повечето от тях са насочени към по-богатите купувачи, а не към средната и работническата класа, които не могат да си ги позволят.

Токио е един от малкото градове, в който предлагането съответства на търсенето, предотвратявайки подобна криза. Но това се дължи на дерегулираните политики за имотите, които други страни трудно ще приложат.

За да ограничат растежа, правителствата в някои страни, включително Канада и Австралия, създадоха данъци, които трябва да спрат покупките от инвеститори и чужденци. Тези тенденции ограничиха цените в някои пазари. В Сидни, например, средната цена на дом в края на миналата година бе около 1,1 милиона австралийски долара, спад от 11,3% от пика през 2017 г.

Преди години цените във Ванкувър и Торонто растяха с по 30% годишно. Но днес те стоят без промяна, отчасти благодарение на сериозен данък при продажба, насочен към чуждестранни лица.

И все пак, въпреки че пазарите се охлаждат, цените са недостъпни за средната класа. В Сидни жилищата са около 12 пъти над средния годишен доход.

Публичният и частният сектор търсят решения. Градове като Лондон и Ню Йорк променят районирането и позволяват повече по-високи строежи или намаляват регулациите, за да направят възможни по-малките апартаменти. Архитектурните и строителните компании пък опитват нови техники, направени възможни от новите технологии.

Защо Берлин се замисли за национализация на жилищата?

Цели 44 процента от жителите искат градът да изкупи апартаментите