Има много статии и книги как да забогатеем и как да постигнем финансова свобода. Повечето от тях се фокусират върху дадена тактика, а някои хора (най-често финансови консултанти на комисионна) дори ни препоръчат конкретни продукти, с които да постигнем тези цели. Това е, меко казано, несериозно.

Дори някой да постигне известен напредък, той е временен и неустойчив. В тази статия няма да ти говоря за хакове и шорткъти, а за основните принципи, на които са изградени устоите на финансовия успех. Само те ще ти гарантират дългосрочни резултати.

Принцип 1: Личните финанси са дълбоко свързани с всички останали области в живота ти

Сигурно си мислиш, че парите и тяхното управление не са свързани с останалите дейности от твоя живот. Пазаруваш, плащаш си сметките, спестяваш, получаваш пари, превеждаш по други банкови сметки, купуваш си разни модерни неща, инвестираш - това са ежедневни и рутинни дейности, за които ти трябват пари, като целта е да получиш максимума за тях, нали? Сега си представи, че трябва един месец да живееш без пари. Какво ще стане? Всичко ще се промени, нали?

Ако си казваш "Това са просто пари!", замисли се за момент. Не е ли същото като да кажеш, че това е просто въздух. Да, и двете са прости неща, но без тях не може да живеем (или поне не бихме оцелели за дълго). Истината е, че парите са част от твоя живот и те определят в голяма част решенията, които взимаш. Другият основен фактор е времето.

Ти непрекъснато разменяш време за пари, както и обратното. Дори нещо толкова просто като седенето на дивана и гледането на телевизия, или купуването на кафе сутрин, са решения, в които времето и парите участват. В първия случай, може да прекараш времето си по-ефективно, а във втория - да си купиш нещо друго, вместо кафе.

В един от първите уроци в средното икономическо училище ни казаха, че "парите са универсален измерител на стойността и те опосредстват размяната на стоки и услуги". Дори само това определение ни показва, че парите са част от нашия живот и навлизат във всички негови сфери.

Как да използваш твоите пари си е изцяло твоя работа и зависи от разбирането ти за живота и ценностите, които са се формирали в детството ти. Може да приемаш живота като безкрайно забавление. Може да го виждаш и като маратон, в който трябва да се подготвиш, за да стигнеш до финала. Какво наистина е важно за теб по отношение на парите, времето и енергията ти? Да ги използваш по начин, който ще ти донесе най-голямо удовлетворение. Толкова е просто.

Аз използвам парите и времето си, за да живея добре, да се насаждам на живота, да помагам на другите, да направя нещо голямо и стойностно за света, да възпитавам дъщеря ни. Това за мен е добър живот и искам той да продължи по същия начин. Да, правя и неща, които не са толкова забавни днес (като спестяването и инвестирането), но искам и бъдещето ми да е толкова добро, колкото и настоящето. Мога да разчитам, че някой друг ще се погрижи за мен и ще ми изпрати голяма печалба от лотарията или наследство от неизвестна леля в Америка, но шансът е много малък, а и получените наготово пари не се ценят и се харчат бързо. Ако все пак дойде от някъде огромно богатство, няма да го върна.

Личните финанси и тяхното управление са една тънка нишка, която преминава през всичко това, което описах. Парите имат невероятното качество да се превръщат във време, което е много по-ценно от всички вещи на света. Всеки лев има потенциала да промени живота ти, ако се отнасяш с уважение към него и му посветиш част от времето ти.

Принцип 2: Харчи по-малко, отколкото получаваш

Звучи много просто, нали? А знаеш ли, че в България не повече от 10% хората спазват този принцип? Според едно изследване за финансовата грамотност у нас, около 90% от българите имат спестени пари за не повече от 3 месеца, ако останат без доходи. Ако бяха спестявали дори по 50 лева на месец, щяха да имат повече пари. Знам, че всеки от нас си има оправдания за това: "Заплатата ми е малка и затова не заделям от нея. Когато взимам повече, ще започна да спестявам" или "Трябва да си купя този телефон, заслужил съм си го".

Любимото ми оправдание е свързано със световна конспирация, в която големите компании умишлено държат заплатите ниски, стоките поскъпват, а банките дават кредити на всички, за да превърнат служителите в роби, които не могат да напуснат работа. За да съм честен, има известна доза истина, но тя няма нищо общо с работодателите или банките, а с мисленето на хората и техния непрекъснат стремеж да купуват повече и по-скъпи неща.

Ако харчиш всичко, което изкарваш (или дори повече), ще се окажеш в ситуация, в която ще зависиш от заплатата си, от банката или от другите компании, на които дължиш пари. От тук до мизерията те дели само един месец без работа. И ако си мислиш, че това е някакъв фантастичен сценарии, ще ти препратя писмата, които получавам всеки ден и ще ти разкажа за хората, които са загубили всичко и са на ръба на оцеляването, защото не са спазвали този принцип.

На практика как може да заделяш част от дохода си и тя да става по-голяма като процент и сума? Аз съм фен на цялостния подход - увеличаване на дохода и оптимизиране на разходите. Сигурно си мислиш, че не спестяват само хора с ниски заплати. Не е така. Аз имам клиенти с над 3,000 лева заплати на месец, които не заделят и един лев за бъдещето. Как се получава това? Много е просто - човек попада в омагьосана въртележка, в която с увеличението на заплатата се повишава и стандарта и разходите изпреварват приходите.

Банките много помагат за тази ситуация. Те дават изключително лесно пари на хора с високи заплати. Така, докато се усетиш, живееш на кредит и от фалита те дели една заплата. Не е приятно, повярвай ми, преживял съм го. Изключително е унизително да искаш 50 лева до заплата от приятел, след като имаш висок доход и току-що си се върнал от пътуване в Европа.

Принцип 3: Знай къде отива всеки твой лев

Това е тема, която често се подценява, защото ти си мислиш, че знаеш къде отиват парите ти, но така ли е наистина? Може ли да ми кажеш до разлика от 20 лева какви са били разходите ти по категории за миналия месец? Съмнявам се, освен ако не си ги записваш по някакъв начин. Когато аз за пръв път си зададох този въпрос, успях да си спомня само за около половината от разходите ми. Останалите 50% бяха в категория "други" или "джобни" (не знаех точно).

Човек е любопитен по природа и тази "загадка" ме накара да си записвам един месец всеки лев, който харча. Наистина бях шокиран от резултата. Оказа се, че над 20% от парите ми отиват за кафета, сокчета, солетки, бисквитки и други дребни неща, които не са от първа необходимост. Служебните обеди и излизания с колеги след работа правеха други 20% от разходите. Цели 10% от парите ми бяха отишли за подаръци по различни поводи. Останалите 50% бяха главно сметки, храна за вкъщи, дрехи и развлечения.

Записването на разходите ми стана навик и продължих да го правя и следващите няколко месеца. Почти се бях отказал, защото вече знаех горе-долу къде ми отиват парите. Тогава се запитах "Добре, вече знам какви са ми разходите и какво от това? Има ли смисъл да продължавам да събирам касови бележки и да ги "осчетоводявам"?".

Няма нищо случайно на този свят и точно в този момент прочетох статия по темата на някакъв американски финансов консултант. Той препоръчваше да направим анализ на разходите, да видим в какво съотношение са и даваше съвети как да ги оптимизираме, без да си влошаваме стандарта на живот.

Еврика! Значи за това се записват разходите. Заех се да ги намаля, колкото е възможно повече, без да се лишавам от нищо. Посетих офиса на мобилния ми оператор и се оказа, че мога да си сменя програмата, да плащам по-малко и да получавам повече минути и мегабайти. Оказа се, че няма смисъл от най-бързия интернет, който съм избрал и за 20 лева по-малко ще получа достатъчно добра скорост за домашно ползване.

Отказах се от няколко абонамента, които не ползвах, а след няколко месеца си смених колата, която харчеше по-малко и беше по-безопасна. Започнах да използвам карти за лоялност за гориво, храна и козметика, както и да купувам на намаления, когато е възможно и има смисъл. Общият резултат от всичко това беше 20% по-малко изхарчени пари, които можех да инвестирам.

Разходите са отражение на твоя живот. Всеки един лев там показва модела на поведение, който следваш. Той идва от родителите ти или от по-късните ти години. Разходите показват и грешките, които допускаш в управлението на парите си. Достатъчно е да погледнеш месечния си отчет и ще ги видиш. Не е нужно да съжаляваш за нещо или да се съсредоточаваш във всяка покупка, но е добре да разбереш какво се случва с финансите ти, и до къде ще стигнеш, ако продължаваш по този начин.

Колкото и невероятно да ти звучи, това е принцип, който спазват и най-богатите хора на планетата. Част от тях имат цяла армия от финансови съветници, които проследяват всеки изхарчен, за да се получи максимален ефект от него. При тях дори 1% от разходите да се намалят, говорим за милиони. Има и богаташи, които нямат или не слушат личните си финансови консултанти и харчат без да мислят, но рано или късно, те фалират, независимо колко пари са имали. Примерите са стотици, дори хиляди.

Принцип 4: Началото винаги е трудно, но постоянството е ключът към успеха

Този принцип е приложим за всички сфери на нашия живот. В началото ни се струва, че никога няма да се научим да правим дадено нещо и всяка малка стъпка ни отнема много време и е свързана с кански усилия. Спомням си първият път, когато се качих да карам кола на шофьорския курс. Само потеглянето ми се струваше като нещо, на което никога няма да се науча - седни, закопчай колана, провери огледалото за обратно виждане, натисни съединителя, запали, огледай се да не идва МПС, дай мигач, включи на скорост, потегли плавно. Сега го правя почти автоматично и дори не се замислям какво точно правя. Прав беше инструкторът ми като каза, че да имам книжка не ме прави шофьор, а трябва да мина поне 50,000 километра, за да се науча да карам кола.

Всяко начало е трудно и сякаш не виждаме никакъв напредък в първите месеци. Това се случи и при мен, когато реших, че не е достатъчно да инвестирам от време на време някакви свободни пари в нещо, което ми носи бързи печалби, а да изградя цялостна система, която да работи почти автоматично (нещо като шофирането) и да не изисква много от така ценното ми свободно време.

През първите месеци спестявах по 150 лева, което при заплата от 500 лева не беше малко. Въпреки това, спестяванията се увеличаваха бавно и дори да правех по 10% годишна доходност, щях да събера някаква по-голяма сума или да стана финансово свободен, след около 5 ...живота. А това е наистина много време. Започваха да се прокрадват мисли като "Защо не се откажа? Какъв е смисълът? По-добре да си харча парите сега, пък каквото стане".

Да устояваш на изкушенията, също се оказа много трудно. Човешкият мозък не е създаден, за да мисли за бъдещето - той иска всичко сега, на момента. Дали сега да си купя скъп телефон или да превърна тези 500 лева в 1,000 лева след няколко години? Труден избор, нали? А и ще си голям "смотаняк", ако не си го купиш, като останалите ти колеги и приятели вече са го направили.

В такива моменти проявяваш малко упоритост и твърдост, за да не рухнеш съвсем, и продължаваш напред. Аз много вярвам в личния пример и не мога да посъветвам някого да направи нещо, ако аз вече не съм го направил. Как мога да кажа, че да си предприемач е най-хубавото нещо на света, ако работя на заплата? Как мога да дам съвет на някого да спестява и да инвестира, ако не съм го направил?

С течение на времето започнах да получавам по-висока заплата, да спестявам повече, да увелича доходността на инвестициите си, да управлявам времето си, да се срещам с успешни хора, да споделям моите знания и умения, и нещата придобиха съвсем различен вид. Не съм наследил апартамент в София, не съм спечелил от лотарията, нямам богати родители, но въпреки това, стъпка по стъпка, изградих моята Машина за пари, която работи за мен и се нуждае от малко време за преглед и настройка.

Принцип 5: Парите, времето и енергията са неразривно свързани, и трябва да ги управляваме разумно

В първия принцип става въпрос за това, че парите, времето и енергията са свързани. Помисли над това: Ти даваш време и енергия, за да получиш пари, а след това харчиш тези пари, за да получиш време и енергия. По тази причина, за мен уменията за управление на парите, времето и фокусиране върху важните неща за нас, са ключови. Ако ти звучи не много ясно, ще ти дам пример. С течение на времето установих, че аз съм най-продуктивен рано сутрин до обяд. През това време пиша статии за сайта и за други медии. Когато работя от вкъщи, често правя една лека дрямка между 12.30 и 13.00 часа. Следобед енергията ми спада и тогава правя по-рутинни неща, като отговаряне на имейли, финансови анализи за клиенти, попълване на някакви таблици и други.

Сред 16.00 часа идва моето време за креативност. Тогава правя стратегии за развитието на бизнеса, измислям нови рубрики за сайта, и работя по нови обучения и проекти. Това разпределение на времето и енергията ми помага да правя много неща и да намирам време за себе си и за семейството си.

Всичко това е възможно, защото аз определям работното си време и енергиен ритъм. Ако работиш на трудов договор е малко по-сложно, но не невъзможно. Когато аз работех като служител, исках повече свобода, а не непременно повече пари. Да работиш от вкъщи, да разпределяш сам времето и задачите си, е по-ценно от малко повече пари.

За съжаление, това е принцип, който научих сравнително късно в живота си. Като по-млад кипиш от енергия и я влагаш в не толкова продуктивни неща, за да изкараш някой лев. Като студент съм работил цял месец по 12 часа на ден, за да изкарам заплата, равняваща се на около 300 лева сегашни пари. Малко по-късно научих, че ако имаш свободно време да помислиш, тези пари може да ги изкараш за няколко дни, без да работиш с ръцете, а само с ума си.

До преди няколко години разпилявах енергията и времето си, за да се срещам с много хора, които искаха нещо от мен, без да са склонни да дадат нещо в замяна. Не говоря за пари, а за време и за енергия. Те искаха да получат всичко наготово. Направил съм стотици срещи с хора, които се опитват да ми продадат нещо и вместо да ме слушат от какво имам нужда, ми "рецитират" продажбената си реч. Ако някой ми даваше по 1 лев, всеки път, когато някой ми пише или ми се обади с предложение за "нова възможност", щях да имам 1374 лева.

Времето е невъзобновяем ресурс - използваш ли го, вече не може да го върнеш. Енергията също е ограничена. Парите ги има в изобилие и всеки ден се печат хиляди нови банкноти. Използвай ги разумно, за да си купиш време и енергия с тях. А времето и енергията не ги продавай евтино, а увеличи тяхната ефективност.

Статията е публикувана в личния сайт на автора и препечатана с негово разрешение.