Практиката да се спестяват пари през май 2021 г. остава само при 25% от руснаците - 1,6 пъти по-малко в сравнение с февруари 2021 г., когато техният дял е бил 40 процента. Това се посочва в изследване на застрахователната компания "Росгосстрах Лайф", пише вестник "Известия" .
Въпреки това всеки пети гражданин на Руската федерация планира да започне да формира спестявания в бъдеще, се казва в проучването, цитирано от изданието.
От тези, които имат спестявания, всеки четвърти (25%) казва, че размерът на заделените средства е в диапазона от 50 хиляди до 100 хиляди рубли (1090 лв. - 2180 лв. при актуален валутен курс на БНБ: 1 лев = 45,9 рубли, бел. ред).
Всеки пети (22%) е спестил около 50 хиляди рубли към времето на проучването, а всеки шести (15%) се е похвалил с над 500 хиляди рубли като финансовата си възглавница.
От 100 хиляди до 200 хиляди рубли е успал да задели всеки десети анкетиран (11%), а от 200 до 300 хиляди рубли държат в резерв за черни дни 8% от руснаците, които имат спестявания. Около 6% от анкетираните заявиха, че имат заделени настрана от 300 хиляди до 500 хиляди рубли, а други 13% не искат да разкрият размера на спестяванията си.
В същото време респондентите на възраст под 60 години говорят по-често за наличието на големи спестявания в размер на 500 хиляди или повече - това заяви всеки пети представител на тази възрастова група.
Пенсионерите по-често от младите анкетиране посочват суми в диапазона от 100 хиляди до 200 хиляди (15% срещу 5%), а при спестяванията от 200 хиляди до 500 хиляди рубли съотношението е съответно 15,5% срещу 12%.
Говорейки за целите на спестяванията, по-голямата част от руснаците казаха, че ги правят "за всеки случай": тази мотивация се съобщава от всеки втори сред възрастните респонденти и от 41% от участниците в проучването на възраст под 60 години.
Големите покупки като недвижими имоти, кола, образование за деца или туристическо пътуване обаче се превръща в спешна задача за младите граждани - 39% от анкетираните са отговорили така. А всеки десети собственик на спестявания под 60 години каза, че спестява за пенсия.
Повече от една трета от възрастните руснаци (37%) спестяват пари за лични цели, като преместване, закупуване на недвижими имоти, лечение и погребения. Около 5% заявяват, че биха искали да наследят тези средства на своите роднини.
Проучването е проведено под формата на телефонно интервю; в него са участвали над 1,5 хиляди респонденти от всички федерални окръзи на страната.
В статията изданието търси мнението на финансови експерти по темата.
Всъщност такъв тип спестявания трябва да се поставят не в "дълги" финансови инструменти, а във високоликвидни, например по текущи или спестовни сметки с възможност за теглене по всяко време, без да се губи лихва , смята Александър Бахтин, инвестиционен стратег в BCS World of Investments .
В същото време размерът на "финансовата възглавница" трябва да бъде поне три или по-добър пет - шест месечни дохода на гражданин, съветва той. Разумно е средствата, натрупани над този ликвиден фонд, да се насочат в дългосрочни инвестиции - например в акции, отбелязва Бахтин.
Най-добрият актив, който предпазва руснака от финансови и икономически проблеми, е златото, казва Георги Ващенко, ръководител на отдела за търговски операции на руския фондов пазар в Freedom Finance. Така например, от 1998 до 2020 г. доларът спрямо рублата се е увеличил с 1000%, цената на апартамент в Москва средно с 2500%, индексът на Московската борса - с 2600%, а цената на унция злато в рубли - с 5500%.
В същото време, според експерта, оптималният размер на спестяванията зависи от статистиката на пазара на труда и личния опит на всеки в намирането на работа. Ако например в рамките на една година може да се намери работа по специалността, тогава желаният минимален размер на спестяванията трябва да съответства на годишния доход, отбелязва той.
Намалението на дела на хората, спестяващи пари, е двукратно поради динамиката на заплатите: средно за страната ръстът на фонда на заплатите през първото тримесечие на 2021 г. възлиза на едва 3,5%, което е почти два пъти по-ниско от инфлация, заяви управляващият директор на рейтинговата агенция НКР Андрей Пискунов.
В 13 региона на страната даже е бил регистриран спад в общата маса на фонд работна заплата. Гражданите са изправени пред избор: да намалят нивото на потребление в условия, когато темпът на растеж на цените значително надминава динамиката на заплатите, или да "счупят касичката". И спестяванията, преживели коронавирусната криза, станаха жертва на икономическата криза, заяви експертът.