Докато вниманието на повечето инвеститори е насочено към изкуствения интелект, криптовалутите и ежедневните движения на фондовите пазари, в България тихо се случва една от най-важните финансови реформи от последните десетилетия.
Въвеждането на мултифондовия модел в пенсионната система вероятно няма да попадне сред най-четените заглавия в социалните мрежи, но ефектът му върху финансовото бъдеще на милиони българи може да се окаже значително по-голям от повечето политически и икономически решения през последните години. Причината е проста. За първи път системата започва да признава нещо, което финансовата теория и практиката на развитите пазари знаят отдавна - че не всички инвеститори са еднакви и че един и същ инвестиционен портфейл не може да бъде подходящ едновременно за 25-годишен служител и за човек, който е на три години от пенсиониране.
До момента универсалните пенсионни фондове в България функционираха по сравнително опростен модел. Независимо дали човек е млад и тепърва започва кариерата си или се намира непосредствено преди пенсия, средствата му се управляват в рамките на един общ инвестиционен профил. Това винаги е създавало определен парадокс. Най-младите участници в системата разполагат с инвестиционен хоризонт от 30 или 40 години, но реално не могат да се възползват в пълна степен от предимствата на дългосрочното инвестиране в по-рискови активи като акции. В същото време хората, които са близо до пенсия, са изложени на риск от пазарни спадове в момент, когато нямат достатъчно време за възстановяване на евентуални загуби. Новият модел се опитва да реши именно този проблем чрез създаването на три отделни инвестиционни профила - консервативен, балансиран и динамичен.
На пръв поглед това може да изглежда като чисто административна промяна. В действителност обаче става въпрос за фундаментална трансформация на начина, по който се натрупва пенсионен капитал. Ако разгледаме опита на развитите пенсионни системи по света, ще видим, че именно възможността младите участници да поемат по-висок риск е една от основните причини за по-високите дългосрочни резултати. Историята на капиталовите пазари показва, че акциите са по-волатилни в краткосрочен план, но в дълги периоди от 20, 30 или 40 години почти винаги превъзхождат облигациите и банковите депозити. Именно затова най-големите пенсионни фондове в света държат значителна част от активите си в акции. Японският държавен пенсионен фонд, който управлява над 1.7 трилиона долара, е един от най-известните примери за тази философия и само за едно тримесечие успя да реализира печалба от над 67 милиарда долара благодарение на експозицията си към глобалните капиталови пазари.
Точно тук се крие и най-голямата възможност за младите българи. Новият динамичен подфонд ще позволява по-висока експозиция към акции и съответно по-висок потенциал за доходност. Разбира се, това означава и по-големи краткосрочни колебания. Но когато човек е на 25 или 30 години и има десетилетия до пенсия, най-големият риск не е волатилността. Най-големият риск е недостатъчната доходност. Инвеститор, който получава средно 6% годишна доходност в продължение на 35 години, ще натрупа драматично повече средства от инвеститор, който получава 3% годишно за същия период. Разликата между двата сценария не е няколко процента. Благодарение на силата на сложната лихва тя може да достигне стотици хиляди левове.
Друг интересен аспект на реформата е промяната в начина, по който пенсионните дружества ще бъдат възнаграждавани. Досега голяма част от приходите им идваха от фиксирани такси върху управляваните активи. Новият модел започва постепенно да обвързва част от възнаграждението с постигнатите резултати. Това е промяна, която на теория би трябвало да доближи интересите на дружествата до интересите на клиентите. Когато управляващият фонд печели повече само ако клиентът също печели повече, стимулите започват да работят в една посока. Разбира се, реалният ефект ще стане ясен едва след години, но самият принцип е значително по-близък до моделите, които се използват от водещи глобални инвестиционни компании.
Не по-малко важна е и тенденцията към дигитализация. България традиционно остава страна, в която огромна част от спестяванията се държат в банкови сметки и депозити. Причините са различни - навици, липса на доверие, недостатъчна финансова грамотност или просто липса на удобен достъп до алтернативни продукти. Въвеждането на изцяло онлайн процеси за откриване и управление на пенсионни сметки може да промени тази картина, особено сред по-младите поколения. Историята на финансовите технологии показва, че когато инвестирането стане достатъчно лесно и достъпно, участието на хората нараства значително. Именно това се случи през последното десетилетие в САЩ и Европа с платформите за онлайн инвестиране.
Въпреки позитивните страни на реформата обаче не бива да се изпада в прекален оптимизъм. Мултифондовият модел не е магическо решение, което автоматично ще гарантира високи пенсии. Резултатите ще зависят от много фактори - икономическия растеж, състоянието на капиталовите пазари, инвестиционните решения на самите фондове и най-вече от размера на вноските. Дори най-добрият инвестиционен профил не може да компенсира напълно недостатъчните спестявания. Това е урок, който се вижда във всяка развита пенсионна система по света.
Съществува и друг риск, който рядко се обсъжда. Част от осигурените лица вероятно ще изберат прекалено консервативен профил твърде рано. Това е естествено човешко поведение. Повечето хора предпочитат сигурността пред несигурността, дори когато тази сигурност води до по-ниска дългосрочна възвръщаемост. Ако значителна част от младите участници изберат консервативни стратегии от страх от пазарни спадове, част от потенциалните ползи на реформата може да останат нереализирани. Именно затова финансовото образование ще бъде толкова важно през следващите години.
В крайна сметка въвеждането на мултифондовете бележи началото на нова ера в българското пенсионно осигуряване. За първи път системата започва да отчита разликите между отделните инвеститори и да предлага решения, съобразени с техния възрастов профил и инвестиционен хоризонт. Това не е просто административна промяна, а опит да се приложат принципи, които отдавна са доказали своята ефективност на развитите финансови пазари. Дали реформата ще доведе до по-високи пенсии ще стане ясно след години. Но още днес можем да кажем, че тя увеличава вероятността това да се случи. А когато става въпрос за дългосрочно натрупване на богатство, именно вероятностите са най-ценният актив, с който разполагаме.
Какво показва опитът на света и защо възрастта често е най-важният инвестиционен фактор
Всъщност България не открива "топлата вода" с въвеждането на мултифондовия модел. Напротив. Това е система, която вече от години се използва в едни от най-развитите пенсионни пазари в света. Причината е проста. Финансовата теория, историческите данни и реалната практика постепенно стигат до едно и също заключение - рискът не трябва да бъде еднакъв за всички хора. Най-важният фактор при пенсионното инвестиране не е доходът, не е професията и дори не е размерът на спестяванията. Най-важният фактор е времето. Човек на 25 години и човек на 60 години могат да имат еднакъв капитал, но техните инвестиционни нужди са напълно различни. Единият разполага с десетилетия за възстановяване след пазарни спадове. Другият няма този лукс.
Може би най-добрият пример идва от Съединените щати. Там през последните две десетилетия така наречените Target Date Funds се превърнаха в доминиращ инструмент за пенсионни спестявания. Логиката е удивително проста. Ако човек планира да се пенсионира през 2065 година, фондът автоматично инвестира по-агресивно в акции през първите десетилетия и постепенно намалява риска с наближаването на пенсията. Инвеститорът не трябва да следи пазарите ежедневно, да прехвърля средства между активи или да прогнозира икономически цикли. Самата структура е изградена така, че да следва естествения жизнен цикъл на човека. Днес трилиони долари в американските пенсионни планове се управляват именно по този модел.
Особено показателен е примерът на най-големия пенсионен фонд в света - японският Government Pension Investment Fund. Фондът управлява активи за над 1.7 трилиона долара и през последните години постепенно увеличи дела на акциите в портфейла си. Причината е, че японските власти осъзнаха един неприятен факт. В свят на ниски лихви и застаряващо население прекалено консервативните инвестиции могат да се окажат по-опасни от умерения риск. Само за едно тримесечие фондът успя да реализира печалба от над 67 милиарда долара благодарение на експозицията си към глобалните акции. Разбира се, това не означава, че подобни резултати са гарантирани всяка година. Но показва колко голяма може да бъде разликата между активно управляван дългосрочен капитал и средства, държани основно в нискодоходни инструменти.
Шведската пенсионна система често се посочва като един от най-успешните примери в Европа. Там гражданите имат значително по-голяма свобода при избора на инвестиционна стратегия и могат да насочват част от пенсионните си средства към различни фондове. В резултат на това много от младите участници поддържат висока експозиция към акции в продължение на десетилетия. Исторически това е позволило на редица шведски пенсионери да натрупат значително по-висок капитал в сравнение със системи, базирани основно на облигации и гарантирани доходности. Най-интересното е, че успехът на шведския модел не идва от по-добро прогнозиране на пазарите, а от по-добро използване на времето като инвестиционен актив.
Австралия също представлява изключително интересен пример. Нейната система Superannuation често се разглежда като една от най-добрите в света. Благодарение на задължителните вноски и високия дял на инвестиции в акции и алтернативни активи, австралийските пенсионни фондове успяха да натрупат активи, надвишаващи размера на цялата икономика на страната. В продължение на десетилетия фондовете инвестираха не само в местни компании, но и в глобални акции, инфраструктурни проекти, недвижими имоти и частни пазари. Резултатът е система, която съчетава диверсификация, дългосрочен хоризонт и значително по-висок потенциал за растеж от традиционните депозитни продукти.
Тези международни примери показват нещо много важно. Най-големият риск за един млад човек често не е краткосрочният спад на пазара. Най-големият риск е да инвестира прекалено консервативно в продължение на десетилетия. Историята на американския пазар например показва, че въпреки войни, рецесии, инфлационни кризи, технологични балони и финансови сривове, акциите са носили средна доходност от около 10% годишно в продължение на почти век. Това не означава, че всяка година е била добра. Напротив. Имало е периоди със спадове от 30%, 40% и дори над 50%. Но инвеститорите, които са разполагали с достатъчно време, почти винаги са били възнаградени за търпението си.
Тук се крие и най-голямата философска промяна, която мултифондовете носят в България. Дълги години пенсионното осигуряване беше възприемано като нещо статично - внасяш средства, някой ги управлява и един ден получаваш пенсия. Новият модел постепенно променя тази логика и приближава системата до реалния свят на инвестициите. Той признава, че доходността и рискът са свързани. Признава, че младият човек може да си позволи повече волатилност в замяна на по-висок потенциал за растеж. И най-вече признава, че времето е най-ценният съюзник на всеки инвеститор.
Ако погледнем най-богатите пенсионни системи в света, ще видим една обща черта. Те не се опитват да избягват риска напълно. Те се опитват да управляват риска по различен начин през различните етапи от живота. Именно това правят и мултифондовете. Затова тази реформа не е просто техническа промяна в законодателството. Тя е опит България да се доближи до модели, които вече са доказали своята ефективност в някои от най-развитите икономики в света. И ако бъде приложена успешно, ефектът върху бъдещите пенсионни спестявания може да се окаже значително по-голям, отколкото повечето хора осъзнават днес.
*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи
USD
CHF
GBP
