Ръстът на големите депозити се увеличава, а този на малките - намалява. Така накратко може да бъдат обобщени последните данни на БНБ за броя и количеството на депозитите на домакинствата в българските банки.

С най-голям отрицателен прираст са най-малките депозити - тези до 1000 лева, които намаляват с точно 449 248 броя през последното тримесечие на 2016-а спрямо предходната година. Това се равнява на спад от 6.1% от всички депозити до тази сума.

В парична стойност намалението е в размер на 31, 812 милиона лева. Така броят на всички депозити до 1000 лева в края на миналата година остава 6 923 704 броя.

Другите депозити, при които се отчита спад, е следващата - до 2500 лева. При нея намалението е от 15 978 броя или 1.5% спрямо година по-рано. Общата сума по тях, изтеглена от банките, е 23, 387 милиона лева. Абсолютният им брой остава 1 058 810.

Обяснение за силното изтеглянето на най-малките депозити в банковата система може да се потърси в ниските лихви, които при някои банки допряха кота нула. Заедно със събирания годишен данък върху спестяванията тези банкови продукти стават неатрактивни за малките вложители.

Обратна тенденция на сериозен ръст се отчита в депозитите на 200 000 лева, при които държавата не гарантира тяхното обратно изплащане, както при всички под тази сума. Така спестяванията между 200 000 и 500 000 са скочили с 16.3% или 1043 броя депозити. Общата сума по тях възлиза на 286, 230 милиона лева.

Ръст има и при депозитите от 500 000 до 1 000 000 и над 1 000 000 лева. При първите ръстът е от 7.4%, а при вторите - от 12.1%. И при двата вида обаче става дума за малки количества от съответно 85 броя и 82 броя.

Обяснение на ръста големите депозити може да се търси в лихвата. Банкерите предлагат по-атрактивни лихви на хората, които оставят при тях суми над гарантираните по закон 196 000 лева.