Каква е цената на това да напуснеш сигурната си работа, за да се захванеш с някой амбициозен собствен проект? Това да превърнеш хобито си в своя професия и да правиш неща, които ти носят пълно удовлетворение. Тогава извънредните часове работа и сливането на делничните и почивните дни нямат никакво значение, защото работата ти вече се е превърнала в нещо повече.

По точно този път решават да тръгнат Ивайло Коралски и Тодор Тодоров, като подават своите молби за напускане преди около година и половина и се посвещават на една своя мечта – да създадат независимо българско студио за игри и да пуснат продукти на международния пазар. Така през втората половина на 2015 г. двамата основават студиото Kyodai и заедно с останалите членове на екипа си работят върху амбициозна и обещаваща видео игра, носеща името Project Elea.

Ивайло отговаря за задвижването (скриптирането) на играта, а партньорът му Тодор създава всички 3D форми в нея. Към тях са се присъединили още Павел Симеонов, който е 2D артист, Дечо Таралежков, който пише сценария за играта, и композиторът Симеон Христов. „Живот” на главната героиня в играта Елеа с гласа си дава американската актриса Лесли-Флеминг Мичел.

Нека обаче оставим Ивайло Коралски да разкаже повече за това какво стои зад името Project Elea и кога продуктът ще бъде пуснат на пазара:

Ивайло Коралски

Ивайло Коралски

За началото

Преди да се захване със студио Kyodai той няма никакъв опит в техническата изработка на развлекателен софтуер от подобен вид. “Години наред работих като журналист, но в чисто технологичен план имах нулев опит. Много естествено обаче ми се получи с Project Elea, защото компютрите и технологиите винаги са ми били тръпка. Неслучайно дълго време пишех новини и очерци на подобна тематика в редица медии, бях главен редактор на две от списанията за игри у нас и работих като бранд мениджър за Nintendo и SEGA”, разказва Коралски.

Project Elea e нещо средно между кино продукция и литературна творба, плюс щипка уникалност, внедрена от основното свойство на видео игрите – а именно, играчът да контролира действието на екрана.

Веднага щом “къса” с журналистиката заедно с партньора си Тодор той се впуска в проучвания на пазара и започва да учи усилено необходимите инструменти за задвижване на модерен 3D софтуер.

“Още преди доста години с Тодор имахме идея да направим игра и се бяхме насочили към мобилните платформи. Тогава погрешно мислехме, че ще можем да направим такъв проект, докато успоредно с това продължаваме да работим в тогавашните си фирми”, спомня си Коралски.

През 2013 г. двамата измислят дори име на бъдещия си проект – „Destiny”. Малко след това обаче един от световните лидери в индустрията за развлекателен софтуер излиза с продукт, носещ същото име, и те поради една или друга причина изоставят тази идея. Но само временно, за да се роди година по-късно Project Elea.

Какво трябва да знаем за Project Elea?

В представянето на проекта си от българското студио дават заявка да направят версии на играта за конзолите на Sony - PlayStation, на Microsoft – Xbox, както и за последната конзола на Nintendo, която още не е излязла на пазара.

Project Elea е за феновете на adventure жанра, при който преживяването, в съчетание с увличаща сюжетна линия и качествен звуков и визуален дизайн, са водещите елементи. В нея човек играе от първо лице, т.е. той е главният герой.

“В Project Elea играчът не получава нищо наготово, а основната му цел е да открива различни предмети, книги, съобщения и въобще всякакви сюжетни късове, които са разпръснати в света на играта и които му помагат да се ориентира в действието. Идеята е посредством изследване и проучване на виртуалния свят, който му предлагаме, да се стреми към напредване в играта. В този ред на мисли играчът сам конструира историята в главата си. Да, тя е една, но каква част от нея ще разкрие потребителят зависи от него”, обяснява Коралски.

По неговите думи играта на студио Kyodai e нещо средно между кино продукция и литературна творба, плюс щипка уникалност, внедрена от основното свойство на видео игрите – а именно, играчът да контролира действието на екрана.

Научно-фантастичният сюжет в нея може да се опише като семейна „асиметрична” драма, в която главните действащи лица не могат да бъдат разделени на добри и лоши. “Като продължителност на играта сме се прицелили в стойности от порядъка на 6 до 7 часа, като първото изиграване е най-важно, тъй като всяко следващо няма да е нещо толкова ново, ако играчът успее да разкрия всички сюжетни нишки”, обяснява Ивайло. 

Главната героиня, от която идва и името на самия проект, е жена. Според Коралски до някаква степен този смел избор на персонаж е нож с две остриета, тъй като това все още е непопулярно явление в индустрията.

Момент от играта

Момент от играта

Кога играта ще излезе на пазара?

Въпреки че студио Kyodai вече е пуснало тийзър на Project Elea и за кратко той вече е събрал хиляди гледания, все още не е ясно кога точно запалените геймъри ще могат да се сдобият с играта.

“Рано е да се каже кога ще я пуснем, защото в момента водим преговори с издатели. Към момента сме на самофинансиране вече година и половина, но, за да завършим продукта изцяло, ще ни трябва финансиране, а от мащаба на неговата сума зависи колко бързо ще бъде довършена и пусната играта”, обяснява Коралски.

Все пак създателите на Project Elea се надяват, че нейната версия за настолен компютър ще стане достъпна през второто тримесечие на 2017 г. Дали обаче това ще се случи тогава или по-късно, зависи от бързото намиране на инвеститор. От Kyodai обаче търсят всякакви алтернативи за финансиране, като успоредно с преговорите с издатели планират да наберат средства за проекта си от платформата за групово фондонабиране Kickstarter.

“Водим разговори с един британски инвеститор. Бонусът при него, е, че не е от най-големите на пазара, но е популярен и работи добре с независими студиа като нашето. Планираме и съвсем скоро да пуснем своята кауза в Kickstarter. Не изключваме нито един вариант, защото ние сме малко студио и това е първият ни проект”, разкрива Ивайло.

Той обаче е наясно, че осигуряването на инвестиция няма да гарантира бъдещето на фирмата им и че въпросното бъдеще зависи от популярността, интереса и най-вече комерсиалната реализация на продукта им.

Кои пазари искат да завладеят от българското студио Kyodai?

В популярен руски сайт за торенти нашата игра вече е пусната като заявка с обложка, с описание и всичко останало. Хората чакат само Project Elea да излезе официално и да си я изтеглят.

За да решат към кои пазари да насочат Project Elea, Ивайло и Тодор са проучвали половин година различните възможности. В крайна сметка са се спрели на САЩ и Европа като основни пазари. От студиото ще се опитат да навлязат и в Русия. Изглежда никак няма да им е трудно, като се има предвид, че интересът на потребителите там е доста голям.

“След като пуснахме тийзъра на Project Elea онлайн се оказа, че точно в Русия видеото е най-гледано, а и там проектът беше най-много споменаван в специализираните предавания. Мисля, че причината за това е в любовта на руснаците към фантастиката”, разказва Коралски.

“Любопитен факт, е, че в популярен руски сайт за торенти нашата игра вече е пусната като заявка с обложка, с описание и всичко останало. Хората чакат само Project Elea да излезе официално и да си я изтеглят. Дори и големите компании обаче изпитват генерални трудности в борбата си срещу пиратството, така че ние в общи линии се примиряваме с наличието му”, допълва още той.

След обявяването на играта, интересът към нея, особено в чужбина, нараства бързо. В различни западни медии излизат над 250 публикации, свързани с нея. Какъв обаче е ключът към подобен успех?

Според Ивайло Коралски той се дължи най-вече на избора на студиото за разработване на hi-end продукт, т.е. по-скъп софтуер с по-високо качество, вместо такъв за мобилни устройства.

“Мобилните игри по дефиниция са с по-опростена в чисто технически план визия. По-големият проблем за малките студия на мобилната сцена обаче е друг. Ако разработиш развлекателно мобилно приложение, то най-вероятно ще е в надпревара с десетки, дори стотици подобни такава. Според статистиката в App Store всеки месец излизат по 15 хиляди мобилни игри”, посочва той.

“При подобна пазарна фрагментация маркетинговият бюджет се превръща в най-важния елемент за популяризация на продукта ти. Всички големи издатели към днешна дата са на мобилния пазар и е изключително трудно да се бориш с техните финансови ресурси, дори да имаш най-прекрасния развлекателен софтуер на света. При платформи като PC и конзолите на Sony и Microsoft, все още продукт, разработван от малко независимо студио, има шанс да изпъкне, без да се налага сериозна финансова инвестиция.“, допълва Ивайло.

Интересът към Project Elea и заради Nintendo

Благодарение на правилния си избор от Kyodai успяват да грабнат вниманието дори на милионите почитатели на японския гигант в игралната индустрия Nintendo. В представянето на проекта си от българското студио дават заявка да направят версии на играта за конзолите на Sony - PlayStation, на Microsoft – Xbox, както и за последната конзола на Nintendo, която още не е излязла на пазара.

Тази новина бързо обикаля специализираните онлайн издания и форумите за игри, като всички се питат дали пък Project Elea няма да е сред първите продукти на новата Nintendo NX.

Възможността за пускането на българската игра на конзолните платформи всъщност е доста реална, тъй като за да се случи това, от Kyodai ще трябва да преминат просто през стандартната процедура.

“Необходимо е да се попълни заявка на сайта на дадената компания, като там се представя информация за кандидатстващото студио. Подават се различни документи, а след това има подбор спрямо това дали са спазени конкретните изисквания за документацията”, обяснява Ивайло и допълва: “Идеята е този процес да става все по-достъпен, за да може все повече хора да разработват софутер, който да се продава в онлайн магазините на хардуерните производители. Собствениците на платформите имат интерес от това, защото получават 30% от приходите от всяка продавана в техния магазин игра”.

В България има представители на едни от най-големите издатели и разработчици в бизнеса, включително на Ubisoft и на Crytek. Мобилният гигант Gameloft също е здраво стъпил на родна територия, а успешно се справя в продължение на много години и родното студио Haemimont Games.

Версията на играта за каската за виртуална реалност на Facebook

Амбициите на създателите на българското студио за първата им игра са дори още по-големи. Именно те ги подтикват да подготвят версия на Project Elea и за каската за виртуална реалност (VR) на Facebook. „Много искахме да направим света в играта жив и динамичен за потребителите, а не да го оставим статичен. Това беше една от основните причини да се насочим към тази технология, споделя Ивайло.

Условието да се сдобиеш с VR за разработчици на софтуер е подобно на това при конзолите. Необходимо е компанията да подаде заявка и да представи документи, които доказват, че е валидна софутерна фирма.

Коралски има и съвет за всички, които биха искали да адаптират своя технология за VR на Facebook: Винаги е бонус в заявката си да посочиш какъв точно продукт разработваш, защото, ако от социалната мрежа харесат идеята ти, можеш да спечелиш финансиране. Facebook и в частност Oculus имат предвиден бюджет от десет милиона долара за подпомагане на независими разработчици на VR софтуер.

Друг момент от играта

Друг момент от играта

Бизнесът с видео игри у нас

В последните години бизнесът с дигитални и видео игри носи милиони приходи на големите корпорации в индустрията. У нас тази ниша все още не е напълно разработена, но от студио Kyodai смятат, че има добри предпоставки това да се промени.

“В България има представители на едни от най-големите издатели и разработчици в бизнеса, включително на Ubisoft и на Crytek. Мобилният гигант Gameloft също е здраво стъпил на родна територия, а успешно се справя в продължение на много години и родното студио Haemimont Games. За малки компании като нас плюсът е, че животът тук е по-евтин и можеш да си позволиш с по-малък бюджет да направиш съизмерим с чуждестранно студио от твоята черга продукт. Количеството на малките независими студия, които разработват hi-end продукти, обаче, все още е притеснително малко”, завършва Ивайло Коралски.