Достатъчно екологично чисти ли са фотоволтаичните системи и електромобилитe?

Фотоволтаичните централи и електромобилите стават все по-желани от хората и това не е голяма изненада на фона на нуждата от "зелено бъдеще", за което се говори отдавна. Както в цяла Европа, така и у нас расте броят на отпусканите банкови кредити, свързани със закупуване на електрическа кола и изграждането на фотоволтаична система. ПроКредит Банк, например, е сред първите финансови институции у нас, които финансират физически и юридически лица за изграждането на зелени проекти.

Броят на електрическите автомобили по света расте непрекъснато, като големите автомобилни компании една по една съобщават, че скоро ще спрат да произвеждат двигатели с вътрешно горене. На фона на забраната на производството и продажбата на нови конвенционални коли в ЕС от 2035 година, това звучи като много добра новина. Тъй като, както знаем, изкопаемите горива се считат за един от основните източници на изключително вредния за околната среда въглероден двуокис.

Истински подем бележат и фотоволтаичните системи за лично ползване и за бизнеса. Те доказано са щадящи за околната среда, като същевременно с това възвръщат инвестицията многократно, намалявайки драстично сметките ни за електроенергия. През последните две десетилетия големите соларни паркове се превръщат във все по-често срещана гледка по света, съобщават от Българската асоциация по рециклиране (БАР). Те са сочени като един от чистите начини за производство на енергия.

Истината е, че както литиево-йонните батерии, така и материалите за соларни панели са достатъчно безвредни и могат да се рециклират, когато им дойде моментът.

Безвредни ли са за околната среда електромобилите?

За да отговорим на този въпрос, ще разгледаме целия жизнен цикъл на електромобила - от производството до края на процеса на експлоатация.

Електроенергията в повечето страни по света все още се генерира от изкопаеми горива, което означава, че зареждането на електромобилите все пак не е с нулев отпечатък. Освен това производството на самите батерии също не е особено "чисто" от екологична гледна точка.

Източник: ПроКредит Банк

В резултат на това производството на един електрически автомобил генерира повече вредни емисии от това на една конвенционална кола. Учените обаче са категорични, че този по-висок "отпечатък" впоследствие се компенсира от по-високата енергийна ефективност на електрическите возила по време на тяхната експлоатация.

Повечето електромобили разчитат на литиево-йонни батерии, които захранват техните двигатели. Процесът по производството на тези батерии също изисква големи количества енергия - от добива на ключови суровини като кобалт и литий до изграждането на огромни "гигафабрики" и логистични мрежи за крайната продукция.

В зависимост от страната, в която е базирано, производството на електромобили генерира с между 30% и 40% повече вредни емисии в сравнение с производството на конвенционалните. Голяма част от тази разлика се дължи именно на батериите.

Вредните емисии на километър пробег при електромобилите обаче се оказват по-ниски в сравнение с тези, които разчитат на бензинови или дизелови двигатели. А в бъдеще, когато се очаква все по-голяма част от електрическата мрежа да бъде захранвана от възобновяеми енергийни източници, въглеродният отпечатък на електрическите возила ще става все по-малък, прогнозират експертите.

В резултат на това повечето експерти са на мнение, че по време на целия си жизнен цикъл електромобилите генерират по-нисък въглероден отпечатък в сравнение с тези, задвижвани от конвенционални двигатели с вътрешно горене. И основната причина е липсата на вредни емисии при движение.

Съвместно проучване на университетите в Кеймбридж, Екзитър и Ниймеген, проведено през 2020 година, показва, че в 95% от държавите по света шофирането на електрически автомобил нанася по-малко вреди на околната среда в сравнение с конвенционален.

Безвредни ли са за околната среда фотоволтаичните централи?

Основният въпрос, който вълнува еколозите тук е какво се случва след края на жизнения цикъл на соларните панели? Оборудването на соларните паркове има дълъг живот - около 30 години. Това означава, че вече е време да се замислим за тяхното оползотворяване. Прогнозите в сектора са, че около 10 милиона тона отпадъци от соларни панели годишно ще бъдат генерирани глобално до 2050 година.

Повечето материали, използвани в конструкцията на тези модули обаче не са токсични. Някои са дори благородни метали, като сребро и телур. Типичният соларен панел е 76 тегловни % са стъкло, 10% полимер, 8% алуминий, 5% силиций и 1% мед.

В продуктите се използват и следи от сребро, калай и олово. Междувременно в тънкослойните модули панелът е направен от тънки филми от полупроводници, отложени върху стъкло, пластмаса или метал, осигуряващи гъвкавост за функционални приложения.

Дори и тези панели да попаднат на сметища, е малко вероятно те да окажат негативно влияние върху човешкото здраве директно, коментират експертите. В доклад на Международната агенция за енергетика (IEA) се твърди, че оловото в панелите възлиза на една десета от прага на ниво риск, определен от Агенцията за опазване на околната среда на САЩ.

Според Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA) най-малко 85-90% от теглото на слънчевия панел (по-специално алуминий и стъкло) могат лесно да бъдат рециклирани от традиционно съоръжение за рециклиране.

А какво се случва с батериите на електромобилите и фотоволтаиците след края на живота им? Какви решения съществуват в Европа?

Европейското законодателство за електронните отпадъци беше изменено през 2012 година, за да включи фотоволтаични модули. То задължава компаниите да събират и рециклират своите продукти, както и да гарантира финансовото бъдеще на управлението на фотоволтаични отпадъци с цел опазване на околната среда.

В Европейския съюз вече се предлагат законодателни инициативи, които да изискват от автопроизводителите гаранции, че продуктите им ще бъдат годни за рециклиране в края на жизнения си цикъл, а няма да останат изхвърлени на сметищата.

Освен автопроизводителите, интерес към рециклирането проявяват и компании от други сектори, както и научно-изследователски институции. Според експертите най-важно за успеха на адекватното рециклиране ще дойде именно тогава, когато по-голяма част от бизнеса прояви интерес.

В бъдеще индустрията може да работи много по-ефективно и икономично, в сравнение с процесите, които се използват в момента. От гледна точка на производителите, преработката на старите компоненти е най-сигурният начин за осигуряване на ресурси за новата продукция, подчертават експертите.

Налична ли е необходимата инфраструктура за електрическите автомобили?

За да се стимулира масовото въвеждане на електрическите автомобили в Европа, Регламент за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива ще изисква от държавите членки на Европейския съюз да гарантират, че станции за електрическо зареждане на леки и товарни автомобил и са инсталирани на всеки 60 км по основните пътища до 2025 година.

В ПроКредит Банк отдавна стимулират инвестициите в екологични модели на живот и придвижване. Банката предлага специален продукт за финансиране на електромобили, а в допълнение изгради мрежа от публично достъпни електростанции за безплатно зареждане.

Πpи eднoвpeмeннo финaнcиpaнe нa фотоволтаична инсталация и eлeĸтpoмoбил, oт Бaнĸaтa пoдapявaт нa cвoитe ĸлиeнти зapяднa cтaнция зa дoмa.

"Зелени заедно" показва добрите примери и важните съвети - всичко, което трябва да знаем по пътя към по-природосъобразно съществуване, работа и правене на бизнес. Проектът се осъществява с подкрепата на ProCredit Bank, LIDL, училище "Дени Дидро", Zagorka, Сердика Център, Cargotec, RÖFIX, Solvay Sodi, Insaoil.