Това навярно е най-тежкият и дълъг влак в света - товарен влак в Северозападна Африка, познат още като пустинният влак на Мавритания, е създаден през далечната 1963 г. и превозва през пустинята Сахара цели 84 тона желязна руда във всеки от своите 200 вагона.

Маршрутът от 700 километра свързва мини за желязна руда в град Зуерат в Мавритания на север с пристанището Нуадибу на атлантическото крайбрежие на страната.

Той е един от най-дългите в света и е от решаващо значение за икономиката на Мавритания, където минният сектор е допринесъл с 22% от БВП през 2022 г., според групата на Африканската банка за развитие.

Société Nationale Industrielle et Minière (SNIM), която управлява влака, е се смята една от фирмите, водещи растежа в сектора.

Огромният влак се превърна в символ на индустрията и икономическия потенциал на страната през вътрешните борби и климатичните предизвикателства, пред които е изправена страната.

От "Ориент Експрес" до "Летящия шотландец", кои са най-луксозните влакове в света

От "Ориент Експрес" до "Летящия шотландец", кои са най-луксозните влакове в света

Пътуването с влак носи очарованието на стария свят

Но операторите на влаковата услуга са се сблъсквали с различни логистични предизвикателства през цялата си история, включително да променят маршрута, за да заобикалят зони, контролирани от Фронта Полисарио - сахарско движение, застъпващо се за независимостта на територията на Западна Сахара.

Въпреки това услугата продължава да бъде гръбнакът на транспорта на минерални ресурси за региона.

Непредсказуемите екстремни пустинни условия правят предизвикателство както за операторите, така и за малкия брой пътници, които се возят по него на стоп. Влакът не следва фиксиран график и тръгва само когато е напълно натоварен, преди да се върне, след като товарът бъде изваден в Нуадибу.

Температурите могат да се покачат над 45C през деня и да паднат рязко през нощта, докато пясъчните бури могат да намалят видимостта и да причинят щети на операционните системи на влака.

Освен това влакът е бил обект на атаки през цялата си история и му липсват основни удобства, като тоалетни в повечето вагони.

За много хора тази услуга се превърна във важна връзка с останалата част от страната, а някои пътници дори избират да пътуват върху товарите с желязна руда под жаркото слънце.

Сред тези, които използват влака, са бедуините, номадски групи, които обитават райони в близост до релсите. Някои лагери са създадени в близост до спирките му, за да имат достъп до стоки и услуги.

Други села също го използват за транспортиране на стоки и добитък в региони, където мобилността е ограничена.