Една от най-четените статии сред германските експерти по външна политика в наши дни е 34-годишна книга, която може да предложи възможности за разрешаването на едно от най-големите дипломатически главоболия, накърняващи американско-германските отношения, пише Financial Times.
Книгата е "Съюзник срещу съюзник: Америка, Европа и сибирската тръбопроводна криза", написана през 1987 г. от неизвестен тогава студент по право, авторът е Антъни Блинкън, вече държавен секретар на САЩ.
Книгата разглежда раздор между САЩ и Европа в началото на 80-те години на миналия век относно нов тръбопровод от обширните сибирски газови находища на СССР до Европа. През 1981 г. администрацията на Рейгън наложи санкции върху проекта, което доведе до една от най-тежките кризи в трансатлантическите отношения от Студената война.
Изглежда, че историята се повтаря. Русия изгражда нов газопровод "Северен поток 2" и САЩ отново налага санкции, аргументирайки се, че ще се увеличи зависимостта на Европа от руския износ. Точно както през 1981 г., мерките са ябълката на раздора, като германските политици обвиняват САЩ, че водят "икономическа война" на близък съюзник.
Надеждата на експертите в Берлин е, че назначението на Блинкън в Държавния департамент на САЩ би могло да доведе до нов подход към "Северен поток 2" - и потенциално решение на конфликта. В крайна сметка в книгата си той твърди, че за Вашингтон е по-важно да се разбира със съюзниците си, отколкото да диктува икономическите отношения с Москва.
Андреас Ник, депутат от Християндемократическия съюз на канцлера Ангела Меркел, е един от окуражените от книгата на Блинкън. "Впечатлението ми е, че той не смята, че санкциите са правилният начин да се справим със съюзник и ние му вярваме", каза той.
В Берлин министрите сега работят по творчески решения, които могат да представят на екипа на президента Джо Байдън, които може да убедят САЩ да се откажат от санкциите. Една от идеите е концепцията за "бързи връзки" - механизъм, който би позволил на Германия да изключи "Северен поток 2", ако Русия окаже натиск върху Украйна, да речем, чрез произволно съкращаване на доставките през нейната система за транзит на газ.
Някои германски политици твърдят, че ако такъв механизъм може да бъде договорен, наличието на тръбопровод може действително да засили договарящата сила на ЕС спрямо Москва.
"След като "Северен поток 2" бъде финализиран, трябва да имаме възможност да спрем потока на газ, когато сметнем за необходимо", обясни Ник. "По този начин може да получите съвсем различен тип лост над Русия."
И все пак дефинирането на "бързи връзки" е трудно: германските служители искат да могат да решават сами, в зависимост от контекста. Американските власти предпочитат автоматично задействане и казват, че Украйна трябва да участва във всички дискусии по механизма.
Такава мярка така или иначе би била правно обременена. "Северен поток 2" може да съди германските власти, ако прекъснат притока на газ. Говорител на проекта отказа да коментира.
Друга обсъждана идея е Германия да наложи някакъв мораториум върху въвеждането в експлоатация на тръбопровода, докато Русия покаже добра воля. "Трябва да помислим за задържане на стартирането на проекта в зависимост от промяна в поведението от страна на Русия - да речем, освобождаването на Навални или положителни действия в Източна Украйна", коментира Нилс Шмид, говорител за външната политика на социалдемократите.
Докато Берлин търси решения, ранните признаци от Вашингтон предполагат, че администрацията на Байдън иска да намали конфронтацията по дебата за "Северен поток 2". Двама души, запознати по въпроса, заявиха, че Блинкън е показал готовност за минимизиране на санкциите. Говорител на държавния департамент не коментира твърденията, но подчерта, че санкциите са само един инструмент.
Но проблемът за онези, които искат да сключат сделка, е, че твърдата позиция на САЩ по отношение на проекта се подкрепя както от демократите, така и от републиканците, които гласуваха за разширяване на законодателството за санкциите.
"Ако сте администрацията на Байдън, ще се изправите срещу двупартийна подкрепа в Конгреса за санкции за унищожаване на "Северен поток 2", коментира Даниел Фрайд, бивш посланик на САЩ в Полша, който също така заема най-високопоставената позиция за санкциите в държавния департамент по време на администрацията на Обама. "Не искате да бъдете възприемани като меки към Путин веднага, особено сега."
Перспективата за бавно въвеждане на санкции на държавния департамент предизвика силна критика от страна на Конгреса. Двама висши членове на комисията по външни отношения на Сената, републиканецът Джим Риш и демократа Жана Шахин, писаха до Байдън, че са "загрижени" от информация, че САЩ може да пренебрегнат предвидените в закона санкции в замяна на сделка с Германия.
Те призоваха президента да осигури доклад, който държавният департамент трябва да предаде на Конгреса във вторник, идентифициращ субекти, които са "активно ангажирани" в изграждането на газопровода и които са подложени на санкции съгласно американското законодателство.
Самият Байдън никога не е одобрявал "Северен поток 2", наричайки го "лоша сделка за Европа". Като вицепрезидент той обиколи Европа през 2016 г., за да изрази своето противопоставяне на проекта. Бивш служител на Обама коментира, че подходът на САЩ винаги е бил да се забави завършването на газопровода, стратегия, която човекът описва като "смърт от хиляди порязвания".
Това отношение не се е променило, откакто Байдън се премести в Белия дом. "Северен поток 2" "разделя Европа, излага Европа и Централна Европа на руски манипулации и противоречи на собствените заявени от Европа цели в областта на енергетиката и сигурността", заяви говорител на държавния департамент миналата седмица.
В същото време има ясно желание от новата администрация да оправи отношенията с Берлин. Вашингтон вижда Германия като критичен съюзник във всичко - от конфронтация с Китай и преговори с Иран до климатични промени. Решаването на проблема със "Северен поток 2" ще им позволи да се съсредоточат върху общия дневен ред.
Това е, за което със сигурност се надяват германците. И те мислят, че ако историята е някакъв ориентир, те имат основание да бъдат оптимисти. Още през 1982 г. администрацията на Рейгън в крайна сметка отмени санкциите след яростни протести от европейските съюзници.
Както Блинкън пише в книгата си: "Ембаргото на Рейгън бе непоносимо оскърбление за европейците, тъй като според тях то нагло отстоява правото на САЩ за търговска и външна политика за сметка на своите съюзници - независимо дали им харесва или не."
USD
CHF
EUR
GBP
