Големият бариерен риф в Австралия е изправен пред опустошителната възможност за масово избеляване на корали всеки две години до 2034 г., освен ако емисиите на парникови газове не бъдат намалени драстично, съобщава ДПА.
Рифът, разположен на източния бряг на Австралия, е най-голямата коралова система в света и една от най-биоразнообразните екосистеми на планетата с милиони морски форми на живот.
През последните години рифът страда от седименти - отлагания, понижаване на качеството на водата и окисляване на океана, като масовото избеляване през 2016-17 г., учените определят буквално като "сваряване" на части от рифът.
Нарастващите температури на морската повърхност през миналия век водят до по-чести и продължителни глобални морски горещи вълни, обяснява в свой доклад австралийската неправителствена организация "Съвет по климата".
"До 2034 г. екстремните температури в океана, довели до избелващите събития през 2016 и 2017 г., могат да се появят на всеки две години. Такъв кратък период от време между избелващите събития не е устойчив, тъй като развитието на коралови събирания отнема най-малко десетилетие", съобщава
В резултат на избелващото събитие от 2016-17 г. около 30% коралите измират, а в някои райони смъртността е 75%.
Подобно събитие на всеки две години "ефективно ще подпише смъртната присъда за най-голямото естествено чудо в света", коментира Лесли Хюз, ръководител на Съвета по климата и професор по екология.
Докладът посочва, че бъдещото оцеляване на коралови рифове по света, включително и на бариерния риф, зависи от това колко сериозно и бързо ще бъдат намалени нивата на замърсяване с парникови газове през следващите години.
"Безпрецедентното масово избеляване на корали в Големия бариерен риф през 2016 г. е 175 пъти по-вероятно да се появи поради климатичните промени. През 80-те години на 20-ти век средностатистическият процент на избеляване е на всеки 27години. Увеличаването на морските горещи вълни по света се случва по-често, продължава по-дълго и е по-интензивно от всякога", обяснява Хюз.
Според доклада на Съвета за климата, глобалните температури на морската повърхност са се увеличили с 0,2 градуса по Целзий между 1992 г. и 2010 г., което е увеличило вероятността от по-чести и продължителни морски горещи вълни.
"Освен ако не се предприемат драстични действия, екстремното избелване на корали ще бъде нещо нормално до 2030-те години", допълва Хюз.
Мартин Райс, главен изпълнителен директор на Съвета за климат коментира, че бъдещето на кораловите рифове по света зависи от държавите, включително Австралия, които изпълняват своята роля за ефективно справяне климатичните промени.
Според него, ограничаването на покачването на глобалните температури до прединдустриалните нива и не повече от 1,5 градуса по Целзий, както е договорено по в Парижкото споразумение за климата, е от решаващо значение за оцеляването на рифовете в световен мащаб, заедно с икономиките, туризма и туроператорите, които разчитат на тях.
Рифът е най-голямата туристическа атракция в Австралия и генерира около 4,7 милиарда щатски долара годишно, осигурява и повече от 64 000 работни места.
Големият бариерен риф оцелял при пет климатични "смъртоносни събития"
През последните 30 хил. години
"Не можем да скрием главите си в пясъка, тъй като морските горещи вълни се засилват поради изгарянето на изкопаеми горива като въглища, нефт и газ по света. Всички ние имаме роля за намаляването на нивата на замърсяване с парникови газове, за да защитим тези природни чудеса. Единственото нещо, което е нужно, е политическа воля", обяснява Райс.
Припомняме, на 3-ти май Австралия обяви, че планира да похарчи 380 млн. долара за възстановяване и опазване на рифа през следващите години, включително подобряване на качеството на водата.
Но правителството не прави много за намаляване на парниковите газове за разочарование на мнозина, като Австралия остава най-големият замърсител с една от най-високите нива на емисиите на глава от населението в света.
Миналата година емисиите на парникови газове в Австралия се увеличават за трета поредна година, достигайки връх за всички времена и това никак не съвпада със целта на правителството да намали емисиите с 26-28% до 2030 г., което, според учените е "ужасно неадекватно".