"Животът в Китай сега е объркващ", коментира писателят Ян Лианке, "защото може да се чувствате едновременно в Северна Корея и САЩ". Спомням си как се усмихвах и кимвах, когато той направи забележката, по време на дискусия на кръгла маса в кампуса на университета Дюк пред Шанхай преди три години. В едно кратко изречение той улови колко специален и странен може да изглежда Китай - държава, която има както "Гулаг", така и магазини на "Гап", пише Джефри Васерстром за The Atlantic.

Изявлението на Ян подчерта предизвикателството да се категоризира Китай, но с течение на времето бях поразен от това как се отнася и за китайския президент Си Дзинпин. В някои отношения Си - който стана шеф на комунистическата партия през 2012 г. и лидер на Китай през следващата година - изглежда връща страната назад, докато в други се представя като добър външноикономически търговец, който може да впечатли тълпата в Давос чрез рекламиране на глобализацията и подписване от Пекин на сделки за свободна търговия.

Част от това се дължи на неразбирането на плановете и приоритетите на Си, което води до убеждението на някои външни наблюдатели, че той ще бъде реформатор под формата на бившия руски лидер Михаил Горбачов. Вместо това неговите решения - задържане на несъгласието, премахване на ограниченията на лидерство, които ограничават предшествениците му, изграждане на култ към личността - са по-скоро като руския президент Владимир Путин или дори Ким Чен Ун от Северна Корея. Той централизира повече власт в хватката си от всеки китайски лидер след Мао Цзедун, докато прави други ходове, като например да смесва едно кимване на Конфуций с обличане на военна униформа и създава заглавия, които напомнят националистическия лидер Чан Кайши.

Сравненията са несъвършени - Си очевидно не е като всеки предишен китайски лидер, нито просто като някой, който сега е на власт някъде по света. И все пак, мислейки за приликите му с други силни и автократични личности, напоследък съм обсебен от един специфичен начин, по който той се отличава: липсата на англоезична биография, която дори внимателно да преминава през живота му.

В една добра книжарница можете да намерите множество биографии на Путин, на Ким, която излезе през 2019 г., и друга, публикувана през 2020 г., както и такива на президента на Филипините Родриго Дутерте и унгарския премиер Виктор Орбан. Но ако целта ви е да купите книга за живота на най-могъщия лидер, който Китай е имал от десетилетия (човек, който вероятно е и най-могъщият в света), вие ще излезете с празни ръце.

Има, разбира се, книги за Си. Те просто не са съществени и точни биографии, вместо това попадат в една от трите други категории: агиографии на китайски език, публикувани за домашна консумация; клюкарски и несериозни източници, отново на китайски, по модела на тайния живот на китайските императори, които не могат да се продават на континента; и творби на различни езици, които изписват името на Си на кориците си, но не са посветени на описание и оценка на живота му. Има само няколко забележителни статии, които се опитват да опишат китайския лидер. Въпреки че хвърлят светлина върху важни части от живота и личността на Си, поразително е, че има само шепа произведения, които си струва да се споменат, като се има предвид колко сила притежава този човек за близо десетилетие.

За да разбера какво обяснява този явен недостиг, потърсих мнението на журналисти и изследователи, които или отразяват Си във формати, различни от книги, или се опитват да обяснят живота на съвременни фигури, които споделят някои черти с него. Със сигурност има много фактори, включително липсата на достоверни източници, които познават Си и ще говорят откровено за него и обща липса на достъп до китайския лидер. Стивън Лий Майърс от The New York Times, който отразява Китай и е автор на биография на Путин, отбеляза, че макар руският лидер да е "много охраняван, особено от чуждестранните медии", дори той се среща "с журналисти и отговаря на въпроси надълго и нашироко. За сравнение, Си "почти никога не отговаря на въпроси, дори приятелски". Анна Фифийлд, бивш шеф на пекинското бюро на The Washington Post, която написа скорошна биография на Ким, ми каза, че Си може да бъде описан като "толкова труден за описване, колкото Ким" за писател, но летвата за писане за китайския лидер "е по-висока, защото хората смятат, че трябва да знаят повече за него."

Има и други проблеми. "Определящата черта на Си преди да дойде на власт е неговата предпазливост", ми каза Джоузеф Торигиан преподавател по политика в Американския университет. Той също така отбеляза, че изследването на политиката, поне в биографичен смисъл, е излязло от мода в академичната политология. Не на последно място, има и фактор на страха - притеснението, че писането на критична книга за Си може да доведе до бъдещи трудности при достъп до Китай, да не говорим за други форми на онлайн или реални проблеми. (През последните години петима продавачи на книги в Хонконг, свързани с публикуването на разкрития за личния живот на китайски лидери, бяха отвлечени и отведени през границата до континента.)

Си Дзинпин: Без силна армия не може да има силна родина

Си Дзинпин: Без силна армия не може да има силна родина

"Нека светът знае, че хората в Китай сега са организирани и не трябва да се подценяват"

Не винаги е било така по отношение на китайските лидери. Един от предшествениците на Си, Джиян Земин, бе готов да направи интервю за американско телевизионно предаване например. И макар да няма голяма англоезична на китайски лидер Ху Дзинтао, това не се дължи на неговата непроницаемост. "Някои хора просто са твърде скучни за биография", обясни Джон Делъри, историк и съавтор с Орвил Шел на книга с профили на множество емблематични китайски лидери и мислители. Може би не е изненадващо, че Ху не е включен в книгата на Делъри и Шел.

Си Дзинпин далеч не е скучен: При неговото управление икономическото и военното влияние на Китай се разширява бързо; той ръководи масовото затваряне на уйгурски мюсюлмани в западния район Синцзян; Пекин значително задуши свободната преса и критиките на китайската комунистическа партия, както на континента, така и по-далеч. Под негов надзор свободите са драстично ограничени в Хонконг, привидно автономен град. Всъщност по време на посещение през 2017 г. той председателства най-големия военен парад, проведен в мегаполиса след връщането му от Обединеното кралство.

Интересът ми към този въпрос за отсъствието на англоезична книга за Си е повече от случайна мания. От една страна, това говори за степента на натиска на Си, така че толкова малко се знае за него и толкова малко хора, които наистина го познават, са готови да говорят за него.

И все пак тази липса на биографии има и по-широко значение, особено за страните, които се занимават със Си Дзинпин и Китай (което ще рече всъщност всички). Той притежава толкова повече власт, отколкото който и да е от неговите непосредствени предшественици, разбирането за него е много по-важно от разбирането за тях. Също така е от решаващо значение да се постигне съгласие с всеки човек в центъра на личностен култ в голяма държава - дори ако, както каза Алис Су, шеф на пекинското бюро за "Лос Анджелис Таймс", култът на Си изглежда някак по-малко генеративен за силни емоции от Мао.

Този вакуум от информация за Си и липсата на достъп до неговия вътрешен кръг за съжаление доведе до повърхностно привлекателни, но в крайна сметка проблематични начини на мислене за него.

Първият, който бе популярен, когато Си за първи път пое ръководството на Китай, бе да се възползва от няколко биографични парчета като доказателство, че той ще бъде лидерът, който мнозина на Запад се надяват да дойде на власт в Пекин: политически реформатор. Някои ранни оценки - една от най-четените, поради високия профил и авторитет на автора като носител на наградата Пулицър за Китай, бе от Николас Кристоф - подчертават, че бащата на Си е либерално настроен съветник на Дън Сяопин. Това твърдяха Кристоф и други, което означаваше, че реформаторските тенденции са част от "гените" на Си. Те бяха комбинирани с други биографични парчета, за да подкрешят прогнозата, че Си ще разхлаби контрола в Китай. В крайна сметка, по въпроси, вариращи от Хонконг до Синцзян, това се оказа оказа абсолютно неправилно.

Вторият подход подчертава два други аспекта от житейската му история: фактът, че е израснал по време на ерата на Мао; и премествайки фокуса от пристрастията на баща му към високия статус на баща му, че Си може да се счита за част от "княжеската" кохорта от синове на свещени китайски революционни старейшини. По този начин се предава идеята, че всичко, което наистина трябва да направим, за да го осмислим, е да го третираме като актуализирана версия на бивш китайски самодържец. Настрана остава фактът, че за разлика от Мао, Си не проявява интерес към масови движения или класова борба и че няма признаци той да подготвя член на семейството си, за да го наследи.

Сега в Китай се случват много неща, които не могат да бъдат сведени до личността и историята на живота на отделен човек, а голяма част от най-добрата работа в страната през последните десетилетия е направена от учени и журналисти, които са използвали подходи отдолу-нагоре.

Но за държава, която по някакъв начин, както се изрази Ян, напомня както на Северна Корея, така и на Съединените щати и изглежда едновременно се плъзга назад и се издига напред, това няма да работи, ако мислим за Си като напълно нова фигура или праволинейно връщане назад. Крайно време е да имаме по-добра представа - дори ако не е лесно да разберем как да го направим - за това, което кара автократичния, мускулесто-националистически, обсебен от силите силен човек, който отговаря за Китай.

Древнокитайският военен стратег и мислител Сун Дзъ (544 пр.н.е.-496 пр.н.е.) и автор на "Изкуството на войната" е написал: "Ако познаваш врага си и познаваш себе си, не трябва да се страхуваш дори от хиляди битки. Ако познаваш себе си и не познаваш врага си, за всяка победа ще получаваш и страхотно поражение. Но ако не познаваш себе си и не познаваш врага си, то тогава си глупак и ще търпиш поражения във всяка една битка".

Си Дзинпин нареди китайската армия да е готова за война

Си Дзинпин нареди китайската армия да е готова за война

Военен експерт в Хонконг: Китай наистина е изправен пред голям риск от война