Силната подкрепа на турския президента Реджеп Ердоган за Азербайджан в конфликта в Нагорни Карабах отцепва Турция от другите големи държави и тревожи съюзниците от НАТО, които настояват за прекратяване на огъня, пише "Ройтерс".
Но за Ердоган решителната позиция е стратегически приоритет и скъпа необходимост, която засилва стратегията му за разтягане на военни мускули в чужбина, за да запази подкрепата си у дома.
Ердоган описва подкрепата на Анкара за Азербайджан като част от стремежа на Турция за нейното "заслужено място в световния ред".
Той вижда възможност да промени статуквото в Нагорни Карабах - в който Франция, САЩ и Русия от десетилетия ръководят усилията за международно посредничество, а етническите арменци запазват контрола над анклава, въпреки че той е международно признат като част от Азербайджан.
"Логиката на Турция в почти всички краища на картата е отцепване. Всичко, което подкопава статуквото, е добро за него, тъй като предишното статукво е противопоставено на неговите интереси", коментира Галип Далей, сътрудник в академия Робърт Бош.
"В Нагорни Карабах имаше замразен конфликт, с който той остана в ръцете на Армения. Турция иска да подкопае тази игра, дори ако не може да я определи напълно", предвид традиционното влияние на Русия в региона, каза той.
Позицията на Турция - изпращаща имплицитна заплаха за Армения и предупреждение към Русия, която има пакт за отбрана с Армения - отразява нейното доверие във войната с дронове, използвана в Сирия, Либия и Ирак, коментират политически анализатори.
Турските безпилотни летателни апарати сега оглавяват азербайджанските атаки и висш служител в Анкара заяви пред "Ройтерс", че турците осигуряват инфраструктура и подкрепа за оръжията, въпреки че на бойното поле няма войски.
Ердоган също така залага, че въпреки различията си около Нагорни Карабах, Турция и Русия се разбират достатъчно добре, за да предотвратят по-широк конфликт в региона.
Русия, САЩ и Франция отправиха призиви за прекратяване на огъня заради Нагорни Карабах, но Ердоган заяви, че са пренебрегнали кризата през последните три десетилетия и не трябва да водят мироопазващата мисия. Турция казва, че трайният мир ще зависи от предложенията за това какво се случва след края на военните действия.
Позицията на Ердоган влоши словесната война с Франция, чието население включва над 600 000 от арменски произход, но тази словесна война се приема от основните опозиционни партии в Турция.
Военните успехи и разтягането на военни мускули в други части на света помогнаха на управляващата му партия АК, съюзена с националисти, да запази предимство в проучванията на общественото мнение въпреки обезценяването на валутата, което влоши икономическите последици от пандемията на коронавируса.
Одобрението за работа на Ердоган се е увеличило с близо 5% миналия месец, според изследователската група на MetroPoll, след конфликт с Европейския съюз за средиземноморските териториални права.
"Всички тези конфликти там засилват усещането, че Турция е обсадена страна, правилно или грешно", коментира Синан Улген, председател на базирания в Истанбул мозъчен тръст EDAM. Но "в крайна сметка икономиката е тази, която определя политическата конкуренция."
Два икономически спада за толкова години спряха годините на възход по времето на Ердоган, а агенцията Moody's съобщава, че Турция рискува криза на платежния баланс след близо 25% спад на лирата тази година.
Анкара разчита на вноса на газ от Азербайджан, който скочи с 23% през първата половина на 2020 г., това също е стимул да заеме твърда позиция по Нагорни Карабах.
Разходите за отбрана скочиха с 16% през тази година до 7 милиарда долара, или 5% от общия бюджет, а военният бюджет скочи с почти 90% за едно десетилетие.
Но трансграничните кампании като тези, проведени от Турция в Северна Сирия, Ирак и Либия, са приоритет за Ердоган, заяви втори турски висш представител. "Нито пандемията, нито влошаването на бюджета няма да са пречка за разходите за отбрана. Не е за предпочитане, но е задължително. Турция е на терен със САЩ и Русия. Не можем да мислим или да действаме на дребно."
Намаленото присъствие на САЩ в региона оставя пролуки, които Турция и Русия се стремят да запълнят, използвайки дипломация, за да помогнат за овладяване на конфликти в сирийската провинция Идлиб и в Либия, две продължителни прокси войни, в които те са на противоположни страни.
Анкара отрече твърденията - включително от Русия - че е изпратила сирийски наемници да подкрепят Азербайджан.
Тясното сътрудничество с Москва в много области означава, че "няма опасност да бъдете въвлечени в конфликт с Русия", коментира вторият официален представител.
USD
CHF
EUR
GBP
