Неумолимата логика на числата
Последна редакция: 19.05.2009, 16:11
Публикуване: 18.05.2009, 11:30
Гарабед Минасян
Гарабед Минасян е професор, доктор на икономическите науки. Работи в Института по икономически изследвания на БАН, а от 2010 г. е редовен професор и в Стопанския факултет на Тракийския университет. Директор на Института за 1992-1995 г., ръководител на секция ”Макроикономически анализи и прогнози”. Два мандата е член на Управителния съвет на БНБ (от 1997 г. до 2006 г.) от квотата на Президента на Република България. През 1997-2000 г. е икономически съветник на Президента на Република България. Специализирал е в СССР, Великобритания, САЩ и Австрия. Автор е на 17 научни монографии, на повече от 100 научни статии у нас и в чужбина, участвал е в над 120 научни конференции у нас и в чужбина. През 2006 г. е награден с орден “Стара планина” втора степен за “изключително големите му заслуги към Република България в областта на икономическите науки и във връзка с изтичането на втория му мандат като член на УС на БНБ”.
Световната финансово-икономическа криза набира скорост и настроението ни все повече помръква. Експресната информация на НСИ сочи, че реалният БВП през първото тримесечие на 2009 г. е с 3.5% по-нисък от БВП през първото тримесечие на 2008 г. Този спад съвпада удивително с прогнозата на МВФ от 22.04.2009 г., макар че оценките са за различни периоди - прогнозата на МВФ е за цялата година. Продължават да съществуват основания, че рецесията в началото на 2009 г. запълва създадени в предходния период производствени луфтове и уплътнява икономическото ядро, т.е. в бъдеще производственото свиване ще трябва да бъде забавено. Например, най-голям спад е фиксиран в индустрията (вероятно най-вече в поддотрасъл строителство) - от 12.2%, който спад би следвало с времето да се успокои. Освен ако макроикономическото управление загуби окончателно контрол.
Може би значително по-неприятно е паралелното неблагоприятно развитие на процесите в държавния бюджет и в платежния баланс.
На Фигура 1 е представена динамиката на БВП през първото тримесечие на 2009 г. в номинални измерения спрямо същия период от предходната година, на фона на аналогичните промени в постъпленията на консолидирания държавен бюджет (КДБ), от една страна, и в разходите на КДБ, от друга. Номиналната величина на БВП за разглеждания период нараства с 1.9%, докато постъпленията на КДБ намаляват с 5.5%, а разходите се увеличават с 17.3%! При наличие на хиперинфлационни процеси постъпленията се забавят и относително намаляват поради разминаване във времето между производство и потребление, но случаят не е такъв. Логичното обяснение е, че данъчната събираемост намалява във време, когато бюджетната дисциплина трябва да се поддържа на достатъчно високо равнище. В същото време бюджетните разходи нарастват с бодряшки темпове.
Показателно е относителното равнище на постъпленията и разходите на КДБ за първото тримесечие на 2008 г. и 2009 г. (спрямо БВП за същия период). През първото тримесечие на 2008 г. постъпленията на КДБ са 50.0% от произведения за периода БВП, докато през 2009 г. те са 46.4%. Аналогичните числа за разходите в КДБ са съответно 35.6% и 41.0%! Приходите относително намаляват, а разходите относително нарастват! Перспективата не може да бъде обнадеждаваща.
Министерството на финансите е редно да даде обяснение за случващото се и да го проектира поне в краткосрочен план. Толкова повече, че годината е изборна и това, което се случва с държавния бюджет е много повече от обикновено грижа и притеснение далеч не само от непрекъснато доказващия своята некомпетентност настоящ управленски (безалтернативен?!) елит.
Резултатите от изпълнението на КДБ са свързани по определен начин и логика с резултатите в платежния баланс. На Фигура 2 може да се проследи състоянието на три основни позиции в платежния баланс (текуща сметка, капиталова и финансова сметка и изменение на международните валутни резерви) за първото тримесечие на 2008 г. и 2009 г. Добрата новина е, че дефицитът по текущата сметка намалява почти наполовина, но (изключително) лошата новина е, че финансовата сметка е вече отрицателна (минус 127 млн.EUR), а общо капиталовата и финансовата сметка са почти на нула (56 млн.EUR). Оттук следва още по-лошата новина - общият дефицит в платежния баланс за първото тримесечие на 2009 г. е повече от един милиард EUR и той се финансира изцяло от валутните резерви на страната. Подобно положение е неустойчиво, като неговото продължаване опира пряко до устоите на паричния съвет.
За илюстрация на драматичността на ситуацията е полезно да си припомним съдбата на паричния съвет в Аржентина непосредствено преди превключване към свободно плаващ валутен режим в началото на 2002 г. (Фигура 3). През предходната 2001 г. както текущата сметка, така и капиталовата и финансова сметка на платежния баланс са в дефицит и той се финансира изцяло от валутните резерви на страната. Макроикономическото управление на страната не съумява да се справи с ускоряващото се стопяване на валутните резерви, принудена е да се откаже от паричния си съвет, при което местната валута се обезценява три пъти!
Свиването на външното финансиране е действително много по-сериозно, отколкото би било редно да се проектира. Дори и емисиите на частен външен дълг са замръзнали през последните 5-6 месеца на кота от около 32-33 млрд.EUR. Последствията биха могли да бъдат много по-сериозни. Въпросът е дали правителството е готово да постави на изпитание и дори да пожертва паричния съвет в името на своето тщеславие?
Защо се наблюдава такъв масиран срив на интереса на чуждестранния инвеститор? Отговорът на този въпрос корелира с отговора на въпроса: Кой инвеститор би се решил да инвестира в смутни времена в страна с всепризнато високо корумпирано управление, спрямо което ЕС прилага крути санкции?
На фона на случващото се в нашата икономика остава открит и въпросът с т.нар. план "Станишев", който се оказва скоропостижно и тихомълком отремонтиран и сякаш е загубил своето зашеметяващо наименование. Нахвърлените милиарди в корегирания вариант, вече наречен "План 2009 финансова стабилност, подкрепа за бизнеса и социална защита на хората", продължават да са си там, толкова самотни, колкото и преди. Каква ще бъде тяхната съдба - въпросът остава без отговор. Но правителството трябва да е наясно с истинското развитие на процесите и да поеме отговорност поне на едно санитарно равнище.
Все по-трудно е да се формулират действени препоръки за текущото управление, насочени към туширане на негативното влияние на финансово-икономическата криза. Вече сякаш и условните прогнози избледняват - става все по-безсмислено да се проектират развития при едно или друго поведение на правителството. Затова защото правителството се придържа към едно единствено поведение - самодоволно да се пъчи със спечеления преди четири години управленски мандат, който (според правителството) му дава право да използва държавата така, както намери за добре. Всички, които по един или друг въпрос не са съгласни с провежданата политика, са кучета, лаещи по клатушкащия се керван.
Националната беда не е в поведението на правителството, а в търпимостта на електората. Няма да бъде пресилено да се каже, че най-голямото нещастие за един народ е наличието на твърд партиен електорат (независимо от вида на партийния етикет), който гласува на поредните избори механично, без да мисли, с категорично предизвестен вот.
фиг.1
фиг.2
фиг.3
403 Forbidden
Ще си позволя да отоворя на професора вместо финансовото министрерство, още преди да съм дочел статията.
Естествено че приходите относително ще намаляват - нали целта е да се намали данъчната тежест за да се привлекат чуждестранни инвестиции - един от двата основни инструмента за стимулиране на икономикката.
И още по-естествено е разходите относително да нарастват - правителството показа миналата година че основен приоритет е бюджетният излишък с цел /но не само/ увеличаване на резервите на БНБ, гарантиращи предпазването в дългосрочен план на държавата ни от такива недоразумения като СФК/световната финансова криза/, въпреки че аз лично мисля че се пазеха от някоя местна криза която можеха да им спретнат. Това означава че миналата година правителството е гледало да ограничава разходите и дори парламента се е съгласил с това одобрявайки бюджета. Тази година пак същото правителство обяви че ще увеличава бюджетните разходи за да стимулира реалната икономика. Това води до относителното им нарастване. Знаете че кризата у нас се усети най-силно втората половина на 2008 и началото на 2009, но тя можеше да бъде очаквана от средата на 2007 когато петролът тръгна нагоре, съответно правителстовот е имало достатъчно време да мисли над бюджета.
Златният орфей е нещо от миналото - да се присмиваш на него е все едно да се присмиваш че в средновековието са се биели с мечове, някакси не е коректно. Кремиковци не е срам - ако беше модернизиран и оптимизиран правилно, а не подарен и източен, можеше да изнася достатъчно продукция, че търговското ни салдо да е на плюс въпреки че пазаруваш в мола китайски дрешки пакетирани в ЕУ. Такава мащабна инвестиция в бг надали ще доживея да видя, но на теб ти пожелавам. А да обиждаш някой че е от миналото и да не признаваш атомната енергия е меко казано смешно.
Върви в ада 4ервена отрепко на миналото ни...
Как тъй станахте за НАТО и ЕС бе долна 4ервена утайко?
Сигурно ти липсва Златния Орфей...сигурно си ЗА Кремиковци(срамът на България) и сигурно НЕ иска6 затварянето на АЕЦ,нали познах?
4ервена измет!
много добри материали си пуснал! Общо взето потвърждават моите тези или като минимум не противоречат. За МВФ същото пише и Наоми Клайн в книгата си "Шоковата доктрина". Кейнс би се преобърнал в гроба ако можеше да научи какво прави МВФ.
Напълно съм съгласен с теб, че трябва да си седнем на гъзовете и да проанализираме случилото се през последните 20 години. Затова и подхванах сайта с антипропагандата.
------------------------------------
Книгата на нобеловия лауреат за икономика Йозеф Стиглиц Globalization and its discontents много обстойно обяснява слабите места на политиката на фонда. Накратко, МВФ е съзадена като международна организация, която да подпомага страните в случай на грешки във функционирането на пазара. Един от идеолозите на МВФ - Кейнс - поставя като основно решение, в случай на икономически проблеми, създаването на максимален брой работни места в икономиката. МВФ се предполага, според Кейнес, че ще осигурява финансова подкрепа, така че безработицата да се сведе до минимум, или иначе казано търсенето и правителствените разходи, които във време на криза нормално се свиват, да се стимулират. Това е през 1940-те години. По-късно, обаче 1980-те, МВФ не само че не работи по тази схема, а напротив стратегията му е свиване на всички разходи, покачване на лихвите, отваряне на пазара за външни стоки и т.н. Той не успява да изработи успешни стратегии за реакция на пазарните кризи, тъй като вместо да стимулира икономиката, предлага пакети от мерки които предизвикват още по-големи щети. Примерите, които Стиглиц привежда са мнoгoбройни. Той заключава, че чрез своите политики МВФ се превръща от кризистна агенция в кредитосъбирач на страните от Г7, спрямо развиващите се страни. Буквално, Стиглиц твърди, МВФ играе една фиктивна роля на гарант за заеми от развитите икономики към развиващите се. Осигурявайки милиони долари заеми за бедните държави, чрез правителствени заеми, МВФ прави заемодателите, обикновено западни банки, по-непредпазливи в отпускането на кредити за развиващите се страни. И в момента, в които тези заеми не могат да бъдат върнати, МВФ отново се превръща в световен икономически полицай, който под заплаха че ще свали доверието от съответната страна, налага мерки, чрез които да осигури връщане на кредитите, но за сметка на най-бедните. Като равносметка, осигурените средства от МВФ са в полза единствено на спекулаторите кредитори. Мога още да пиша, но ще спра. Това, което искам да кажа е че МВФ и неговите съветници не винаги са прави. Често държави от т.нар. трети свят дори са отказвали да следват политиките им и са били прави. Ние също, мисля си трябва да сме внимателни. Мисля, че валутния борд е успешен в България. Но защото успяхме да надмогнем изискването на фонда за свиване за разходите и мораториума за увеличаване на заплатите в държавните предприятия. Това си беше успех. Въпреки че после си качихме инфлацията, но за това допринесе и цената на петрола. Все пак винаги ще съм подозрителна към МВФ, стане ли въпрос за стандарт на живот в БГ, защото нашия е доста по-нисък от този в Румъния, която имаше сходен старт с нас. Онова, което ме кара да мисля по МВФ е също и че ние рано или късно ще трябва да го свалим този борд, това ще стане като влезем в ЕМС, но тогава нашата БНБ ще трябва, иска или не, да управлява парите на държавата. Дали тя ще може да направи това, след почти 15 години липса на опит. Дали пак няма да се втурнем да слушаме този или онзи външен съветник, имайки предвид, че и те бъркат. Това, което аз искам, това за което ме боли като мисля за България, която много ОБИЧАМ е че ние имаме нужда да направим равносметка на изминалите години на преход, да видим кое беше правилно и кое грешно, ЗАЩО беше такова и кой ни помогна и кой ни обърка, за да можем да избегнем същите грешки и в бъдеще.
-----------------------------
(Не)възможните сценарии
Да се спрем върху ефекта на краткосрочна тримесечна криза върху ликвидността на валутния борд, колкото и да е малко вероятна тя. Към април 2007 г. наличната кешова валута на БНБ е 4.620 млрд. лв., или 2.36 млрд евро. Дори дефицитът в платежния баланс да се задържи на -1.5 млрд. лв. месечно в продължение на 3 месеца (което е малко вероятно), кешовата позиция на БНБ е достатъчна, за да финансира този дефицит до 3.08 месеца, без дори да прибегне до преструктуриране на портфейла ценни книжа или използване на монетарно злато. Може да се очаква ценните книжа с матуритет 3 месеца да матурират, което ще освободи допълнително количество валута. Остава резервът монетарно злато от около 1.2 милиарда лева - при използването му финансирането на дефицита може да се удължи до 4 месеца без преструктуриране на портфейла ценни книжа. За 4 месеца БНБ вече има достатъчно време да преструктурира и останалата част от инвестициите си в по-високоликвидна форма, дори и да реализира някакви краткосрочни загуби при обмяната. Тези загуби могат да бъдат поети от съществуващия "буфер" чужда валута от депозита на управление "Банково" в "Емисионно", който за 2006 г. е еквивалентен средно на 1.8 милиарда лева, или 10.25% от валутния резерв. За период над 4 месеца можем с голяма вероятност да твърдим, че ликвидните ограничения отпадат почти изцяло. Следователно, независимо че разиграният сценарий е дотолкова лош, че е на практика невероятен, той не е достатъчен, за да "събори" валутния борд.
По-различно стоят нещата в дългосрочен план над 3 месеца, когато паричната маса вече е свита и БНБ има време да реагира. Свиването на БВП и на общото потребление води до спад в потреблението на вносни стоки, което намалява търговския дефицит и води до корекция в салдото на платежния баланс. От гледна точка само на операциите на валутния борд, това е положително събитие, защото намалява ликвидния натиск след шока и води платежния баланс към равновесие. Не е така обаче от гледна точка на реалната икономика, защото рязкото свиване на паричната маса от борда води до съответно рязко свиване на БВП, ефекти върху заетостта и цените, възможни прекъсвания на производството, както и потенциално изпадане в несъстоятелност на кредитополучатели, засегнати от кризата, с всички последващи ефекти върху банковата система. Така ефектът на едно твърде рязко парично свиване не е вероятно да се ограничи просто до рецесионен ефект на спад на растежа, а рискува да създаде икономически хаос. Това вече води до загриженост за валутния борд, този път несвързана с ликвидността. Ако магнитутът на шока на БВП е достатъчен, за да доведе до вълна от фалити на кредитополучатели, възникналият системен риск може да принуди БНБ да влезе в ролята на кредитор от последна инстанция, като потенциално наруши рамките, предвидени от валутния борд. Ръстът в кредитирането от търговските банки при такъв сценарий е неблагоприятен фактор, който може да доведе до бързо изчерпване на излишъка валута на борда, при което поддържането му да стане невъзможно. Отделно при рязко свиване на заетостта и доходите е вероятно да възникнат аргументи, че валутният борд не осигурява достатъчна макроикономическа стабилност и да се появи натиск за неговото премахване. Подобно развитие е малко вероятно. Зависимостта между инвестициите по финансовата сметка и търговския баланс демонстрира много висока свързаност между двете салда с тенденция те да се компенсират напълно. За да се случи горният сценарий, зависимостта между тези величини трябва коренно да се промени. Нищо в наличните данни не говори за такава тенденция.
Накратко, в чисто ликвиден план стабилността на валутния борд е достатъчна да устои и на най-лош сценарий, какъвто едва ли е възможен на практика. Нещо повече, много вероятно е бордът да е в състояние да продължи операциите си дори и след тежък неколкомесечен срив на платежния баланс. Съществува политически риск от премахването му поради ефектите на шок в реалната икономика, изразяващ се в спад в БВП. Вероятността за такава криза обаче е толкова малка, че дори при най-песимистични прогнози е под 1%. Фактите показват, че както преди 2004 г., така и сега търговският дефицит и финансовата сметка продължават да се компенсират взаимно, което говори, че такъв сценарий е малко вероятен.
---------------------------------------------------------------------------
Авторът е извънщатен сътрудник на Центъра за икономическо развитие в София. Завършил е Харвардския университет и е работил като анализатор във Федералния резерв на САЩ.
не съм от БСП. По възгледи наистина съм социалист. Не одобрявам това което прави правителството. Но пробрема е национален, а не само на правителството. Както писах, и предишното бе такова и следващото ще е такова. При тази система промяна отгоре не бива да се очаква. Промяна може да дойде само отдолу. Но за това трябва грамотност. Иначе всички пак ще се окажат излъгани.
А виж за това че пътните полицаи се ослушват също да им бутнеш правителството вина няма. Имах позната, която си плати за да вземе шофьорска книжка. Като се възмутих, каза че само аз не съм бил одобрявал...? Тя не е никаква, нито е в правителството нито дори държавен служител ... Така че от всички нас зависи.
Много хубави разсъждения праскаш. Много идеалистично, обаче не моа да разбера защо оневиняваш правителството. Какво ще помогне, че аз съм си повярвал, когато Станишев благодари на Георгиев за добре свършената работа, когато оня напуска след като е дал на брат си договори за над 120 милиона. Когато фонд "Тютюн" няма грам отчетност. Когато заколват студент в Франция и нашите издават две онеправдателни присъди. И т.н. И т.н. И т.н.
Обясни ми моля ти се, че съм много прост и не мога да проумея. Конкретно за Станишев и Георгиев казуса искам да ми обясниш.
Продължавам да не разбирам.
Ти ИСТИНСКИ социалист ли си или си от БСП?
съвсем прав си. Никой няма да ни позволи (вече) да имаме независима централна банка. Освен това има и другаи пречки, дори и да няма груб физически натиск над политиците ни.
Първо, някой трябва да се ангажира да регулира паричната левова маса в обръщение според както съм писал в двете икономически статии на същия сайт. При това не за един мандат а завинаги.
Второ, икономиката е 90% "психология" и 10% обективна реалност. Докато Българите не вярват в себе си и в правителството си нищо не може да им помогне. Всеки слух, че независимия лев ще се обезцени ще ги накара да се юрнат да го обръщат във валута. И какво ще стане? Лева ще се обезцени, т.е. инфлация. Ония пуснали слуха ще се окажат "предвидливи експерти".
Третото съм го споменал вече в текста за който говориш. Регулирането на паричната левова маса не може да стане без участието на заможните българи които са натрупали излишни пари. Печатането на пари е много рисково. По-препоръчително е държавата да взема заеми от гражданите си, т.е. от ония които имат излишни пари. Само че българите с излишни пари биха предпочели чужди държавни ценни книжа, т.е. биха финансирали чужди страни, а не собствената си. Това е също в графата "психология".
Четвърто, България е малка страна и няма природен ресурс за самостоятелна икономика. Веднага ще й бъдат наложени "наказания" и развитието й ще бъде спънато.
Поради всичките тия причини твърдя, че каквато е съдбата на Русия такава ще е и на България. Ако Руснаците повярват отново в себе си и успеят да се оттърват от зависимостта си от запада (все пак имат оръжия за защита и ресурс за самодостатъчна самостоятелна икономика) тогава и ние имаме шанс защото те ще ни подкрепят.
Много хубава статия на този линк дето си го пуснал. Благодаря.
Излиза, че България трабва да се отърве от валутния борд и от калпавото си правителство, за да има независима валута, с която да финансира икономиката си.
Само обаче да ти подшушна, че Кенеди беше застрелян точно поради тази причина: опита се да направи долара независим като затвори федералния резерв (ФЕД)
като гледам колко добре ми обясняваш за валутния борд на Аржентина, то едва ли ще попадна на нещо писано от теб. Освен ако не пуснат попълнените фишове от тотото в интернет.
ами айде чичка, давай какво още чакаш! Забравил си какво беше или гугъла е много бавен? Иначе и аз имам професионални разработки ... за летяща чиния.


Коментари (31) Най-старите отгоре
Вашият коментар