В последните години макроикономическият елит ни внушава по повод и без повод, че страната ни се радва на (почти небивала) финансова стабилност, която е сигурна предпоставка за икономически просперитет. Основните аргументи са:

(1) Поддържа се нисък, а дори и намаляващ дефицит на държавния бюджет: 4.3% през 2009 г., 3.1% през 2010 г. (по методология на Eurostat, general government), 2.1% през 2011 г. (по национална методология, консолидиран държавен бюджет);

(2) Поддържа се нисък относителен размер на консолидирания държавен дълг: 15.2% към края на 2009 г., 16.1% в края на 2010 г., 15.6% към м.октомври 2011 г.

Азбучна истина в икономическата теория е, че нито един отделно взет макроикономически показател не може да даде обобщаваща и адекватна представа за текущото икономическо състояние. Нашата собствена практика от недавното минало го потвърждава по категоричен начин.

Реалният темп на прираст на БВП през 1995 г. у нас е 2.9% и той изглежда обещаващо и рекордно висок на фона на повсеместното свиване на икономическата активност в първата половина на 90-те години на миналия век. Като че ли негативният тренд е пречупен.

Ръководейки се само от този показател би следвало да очакваме постъпателен възход, но следващата година ни сервира рекордно голям икономически спад (-9%!). През 2004-2008 г. се фиксира ежегоден излишък в държавния бюджет средногодишно по 1.5% от БВП (по методология на Eurostat, general government), а държавният дълг намалява от 36.9% до 13.7% от БВП.

По сега използвания официален критерий би следвало да констатираме наличие на свръхфинансова стабилност с ясно очертани изгледи за постъпателен възход, но практиката показа, че точно в тези години в недрата на икономиката са съзрявали процеси, които по-късно доведоха до чувствителни финансово-икономически сътресения.

Ако преместим погледа си настрани от възлюблените показатели на макроикономическия елит ще открием поредица от индикации за нарастваща финансово-икономическа дестабилизация:

Първо, финансовата сметка на платежния баланс се влошава катастрофално. През 2008 г. по линия на финансовите трансакции се отчита нетен приток на финансови ресурси в страната от 11.5 млрд.EUR, през 2009 г. той е десет пъти по-нисък (1.2 млрд.EUR), през 2010 г. вече се фиксира нетно изтичане на финансови инвестиционни ресурси от страната (0.2 млрд.EUR), който се задълбочава през 2011 г. (1.4 млрд.EUR)! Инвестиционни ресурси се изнасят както от резиденти, така и от нерезиденти. За последните две години обаче (2010-2011 г.) общият дефицит на финансовата сметка от 1.6 млрд.EUR е следствие изцяло от изнасяне на капитали от местни лица!

В специализираната финансово-икономическа литература се доказва, че като правило изтичането и бягството на капитали водят до обхватна финансова криза.

Второ, постъпленията в консолидирания държавен бюджет твърдо и последователно намаляват при неизменно, а дори и при общо повишаващо се данъчно натоварване, т.е. влошава се събираемостта на приходите. Те са 40% от БВП през 2008 г., намаляват на 36.3% през 2009 г., на 34.9% през 2010 г. (по Eurostat) и на 33.7% през 2011 г. (национална оценка). Относителното намаление на приходната част на държавния бюджет е при действащ плосък данък, при който не съществуват структурни основания за обяснение. Посоченото изменение кореспондира пряко с равнището на икономиката в сянка, която за страната се оценява на около една трета от БВП - рекордно високо за страна на ЕС!

Относителната величина на държавния дълг е официално на равнище от около 15-16% от БВП, но той игнорира изтъняването на правителствените резерви. През януари 2009 г. фискалният резерв е 8.7 млрд.лв., а три години по-късно вече е 4 млрд.лв. Ако това намаление на фискалния резерв се калкулира в държавния дълг той би следвало да нарастне с 6-7 процентни пункта спрямо БВП.

Трето, продължава свиването на инвестиционната активност. За трите последни години (2009-2011 г.) показателят „Бруто образуване на основен капитал" намалява в реални измерения с 39.2%! При плачевно-критичното технологичното състояние на националното производство подобна динамика може да се определи като катастрофална. Възстановяването на статуквото и устойчивият позитивен обрат на негативната тенденция вероятно ще отнеме немалко години. Таково състояние може да се определи като бобба със закъснител.

Четвърто, намалението на индивидуалното потребление на домакинствата остава неовладяно. За последните три години (2009-2011 г.) то намалява с 8.1%, което безусловно формира напрежение. То е в латентна форма, но се проявява по различни поводи и по различен начин (например с организирани и/или спонтанни протести). Намалението на потреблението, комбинирано с относително високо равнище на безработица (средно около 350 хил.души за 2010-2011 г.), поддържа социално напрежение с трудно предвидими последствия.

Пето, очертаните промени са на фона на благоприятното изменение на външнотърговските структури. Предкризисното равнище на износа на стоки и услуги (2008 г.) се оценява на 40.3 млрд.лв, намалява на 32.4 млрд.лв. през следващата година и достига до рекордните за страната 50.1 млрд.лв. през 2011 г. В същото време вносът на стоки и услуги е на предкризисно равнище от 54.6 млрд.лв. и все още остава под това равнище (49.6 млрд.лв. през 2011 г.). В съответствие с икономическата теория може да се резюмира, че световната финансово-икономическа криза не ограничава българския износ (а дори и го стимулира) и че по-правдоподобното е, че българската финансово-икономическа криза създава затруднения на търговско-икономическите ни партньори, доколкото вносът продължава да бъде в рецесия. Следва също да се допълни, че повече от половината от неенергийния износ на стоки е износ на суровини и материали, който не би могъл да бъде двигател на икономическия растеж в средносрочна и дългосрочна перспектива.

Шесто, равнището на корупция у нас през последните години се повишава. Оценката е на международната организация "Transperancy International" и по този показател през 2011 г. България е най-корумпираната страна в ЕС.

* * *

Посочените индикатори не корелират с твърдението за наличието на финансова стабилност и на процес на финансова стабилизация у нас. Много повече те сочат, че социално-икономическото напрежение у нас се натрупва и увеличава и може да нанесе непоправими щети върху процеса на интегриране на страната в европейските икономически структури. Заравянето на глава в пясъка и търсенето на единични показатели със съмнителна стойност за самодоволно парадиране на висшия национален подиум е поведение, което не би могло да се оцени положително.