„Един арабски писател, Ибн-Фадлан, разказва, че когато виждали в средата си някой човек, който особено се отличавал от другите по кадърност и ум, казвали, че повече му приличало да служи на Бога и поради това го обесвали на някое дърво. Тоя начин да изпращат на оня свят своите одарени люде произтичал у прабългарите от вярването им, че Бог има нужда от подобни избраници, за да управлява чрез тях света."

Това са думи на историка Петър Мутафчиев, изказани през 1943 г. (История на българския народ. Изд. на БАН, С., 1986, 111 стр.). По-нататък той продължава: „Някакъв странен атавизъм е запазил този обичай и досега у нас... В най-новата си история ние унищожаваме или обричаме на отшелничество ония, които се издигат високо над главите ни, защото не можем да понасяме тяхното превъзходство".

Почти 70 години по-късно си струва да се запитаме дали има някакво развитие от тази изходна позиция. Най-внимателният и премерен отговор би бил: Едва ли!

Малоумници, феодални старци, лапачи - това са характеристики на учените, изречени официално от министъра на финансите на Република България под одобрително-ироничния поглед на министър-председателя. Хората, които се занимават с наука и преподаване на знание, са определени като своеобразна мафиотска структура. Те са търтеи, стоят си в кабинетите и си чоплят ноктите, чакат единствено да мине времето и да получат тлъстите си заплати от щедро раздаващия пари държавен бюджет.

Да не забравяме опита за първосигнална атака и манипулация на масовото съзнание с привеждането на данни за „зашеметяващите" заплати на академици (в размер на примерно 1000 EUR!) за няма нищо! Този, който копае в полето - той е нещо по-различно, той твори, той създава. Най-доброто за страната е да прати своите учени да работят в полето, с кирка и лопата, за да видят как се изкарва хляба.

Така беше в Китай, където културната революция от 60-те и 70-те години извърши чудеса, на които китайците се радват днес. А що се касае до някакви си иновации и други там know-how - ще си ги вземем наготово, т.е. без пари. Както ще направим например с метеорологичните прогнози. А който се прави на много умен да ходи там, където са умните.

Нашата политика никога не е стояла съществено настрани от описания по-горе манталитет. Сега обаче тя се провежда неприкрито, арогантно и много по-агресивно. Науката и образованието се оценяват като финансово бреме, от което правителството следва да се освободи.

Грозните изродени плодове на занемареното образование и наука вече се чувстват осезателно. Голямата част от народните ни представители са млади хора, израснали житейски и професионално през последните двадесетина години. Мнозинството в Народното събрание обаче проявява тотална некомпетентност по икономическата проблематика. От всички изказвания и демонстрирано поведение може да се оцени пълното неразбиране на случващото се в икономиката. Не е нужно всички да са добри икономисти, но е задължително мнозинството да разполага поне с няколко компетентни специалисти, които да бъдат своеобразен коректив на макроикономическото управление. Такива понастоящем няма.

Министерството на финансите разпусна единствения колектив, който се занимаваше с макроикономически анализи и прогнози (АИПР). Той не беше съвършен, но изработваше аналитични оценки. Сега подобен тип дейност се извършва от чиновниците. Те следят чинно настроението на висшестоящия и плътно следват всякакви явно и неявно изказани негови предпочитания.

С добре обучен аналитичен състав разполага БНБ. Тази институция обаче запазва добре премерено мълчание при неясна аргументация дори когато се дискутира ежегодната й вноска в държавния бюджет.

Вероятно отстраняването на добре подготвени професионални изследователи е една от основните причини за пълната безидейност на макроикономическото управление у нас през последните 2-3 години. Демонстрира се тотална идейна безпомощност и нищета във времена, когато борбата на идеи стои в основата на просперитета. Идеите са били вечните двигатели на социално-икономическия прогрес, както и отсъствието на идеи кореспондира със застой в развитието и е предпоставка за регрес. Това вече сме го изживявали и то доведе до загуба на половин век от националната ни история.

Макроикономическото управление демонстрира неразбиране на случващото се в страната, поставя неправилни и изкривени диагнози и резултатът рефлектира в неадекватни решения, които граничат с управленски хаос. Принципът на управление е: пробваме това, пък ако не се получи, ще го променим. Отговорността е размита, управлява се ден за ден.

ЕС се тресе от уникална дългова криза. Почти всички държави-членки са въвлечени в оценки за настоящето и перспективата на Съюза, в изработване на взаимноприемливи и работещи решения. Свидетели сме на изключителна активност от водещите в ЕС държави и лица. Зад всички тези изяви стоят национални аналитични екипи, изследователски колективи, които генерират идеи и възможни решения.

Нашите управници също се появяват на различни по характер съвместни форуми. Там те са тихи и неми свидетели на дебатите, но се развихрят на местна почва. Не е ясно дали някой (и кой?) в страната обслужва идейно правителството. Това, което се оценява от крайния резултат, е някаква почти детинска радост от участията, повишаващо самочувствието на управленския елит присъствие на общи срещи, но съпроводено с пълно объркване и неяснота както за нашата собствена переспектива в рамките на ЕС, така и за ЕС като цяло.

Естествено възникващият въпрос е ЗАЩО така става? И как нещата биха се променили? Тази държава не е държава на министър-председателя, или на министъра на финансите. Тя е наша обща държава, моя държава. И на мен ми омръзна моята собствена държава да бъде винаги последна на опашката където и да се нареди.

Опираме до възлови елементи на управлението на обществото. Народът е този, който избира своите управници, както и този, който в крайна сметка следва да контролира своите избранници. Нашият народ обаче не съумява ефективно да изпълнява тази си своя върховна функция. Българинът гледа на изборите като на футболен мач - аз подкрепям моя си отбор и винаги ще си го подкрепям. А ако той губи? Това няма особено значение. Лошото е тогава, когато пострадаш пряко (а не косвено).

Голяма част от искащите оставки протестиращи в края на годината вероятно са гласували и подкрепяли същите тези управляващи един или два месеца преди това. Българският народ продължава да проявява недостатъчна зрялост. И причината вероятно следва да се търси в неудовлетворителното качество на образованието. Най-леко се управлява непросветен и неук народ. До време, но винаги настоящето е с подчертан приоритет. А в бъдеще - я камилата, я камиларят.

И може би си струва да се запитаме дали е редно всички поголовно да имат право да гласуват, както и дали е нередно да не гласуваме тогава, когато не одобряваме нито един от кандидатите. Политическите партии следва да бъдат принудени да търсят консенсусни лидери и консенсусни политики, за да се елиминират отрицателните вотове и компромисния избор (такава е била ситуацията със Сталин). И ако доминиращата част от обществото преценява, че всички предложени кандидатури не струват, тогава политическите партии следва да се явят на поправителен изпит.