Възможна ли е комуникацията в единна Европа? Може би да, но не и днес. Старият континент никога не е бил по-разединен и никога не е имало толкова голяма бездна между западните и източните страни. В условия на криза диалогът е ключов фактор в общото разрешаване на проблемите, но очевидно комуникацията между институциите и  хората много отдавна е спряла да съществува. Тази тенденция може да бъде забелязана на местно ниво във всички страни от Европейския съюз, затова не може да изискваме от една общоевропейска институция да бъде по-комуникативна.

Практически се стига дотам, че в днешно време, както Матю Чарлз,
кореспондент в Лондон на BBC News, споделя пред EUobserver : „Европа има комуникационен проблем и без паневропейска медия ще е трудно той да бъде решен. Но проблемът е много по-сложен. Европа в момента е континент, който търси целта си, а без нея е ясно, че няма послание, което да комуникира."

Европейските лидери очевидно отдавна са загубили посоката

Започвам да си мисля, че идеята за подобна обща посока на страните членки още в зародиша на ЕС е променила фокуса си, раздробявайки общия спектър до индивидуалните интереси на всяка отделна страна. Вероятно комуникацията изисква и компромиси от страна на участващите в диалога, а на това ниво ЕС се проваля най-драматично и проблемите, произтичащи от финансовата криза днес, най-ясно очертават тази тенденция.

Темата за разделението и „Желязната завеса" отново излезе на преден план, поизтупана от праха на отминалите комунистическо-капиталистически противоречия. Днес опозицията е „нови - стари страни членки". В този контекст комуникацията ще бъде решаваща за бъдещето на съюза, тъй като тя ще зададе параметрите на отношението към идеята за „общо живеене". Този наболял проблем трябва да намери своето решение сега, защото Европейският съюз твърде дълго се проваля в излъчването на посланието си. Никой вече не е съвсем сигурен какво е това послание. ЕС опасно губи целта си, оставяйки своите граждани, електората, объркани и враждебни.
Матю Чарлз коментира, че Брюксел е неефективен в комуникацията със своите граждани - не обяснява за какво бяха изтичащите 50 години. И още по-важно -

каква е идеята за следващите 50 години

По думите му ние трябва да разчитаме на националните правителства да предадат посланието "... и кой знае колко видоизменено е станало то", пише авторът.
През октомври 2008 г., в навечерието на европейските избори през 2009 г.,
Парламентът, Съветът и Комисията на Европа одобриха съвместна декларация „Да общуваме на тема „Европа в партньорство". С този акт институциите искат да подчертаят, че комуникацията по въпросите на Европейския съюз изисква политически ангажимент на всички равнища от страна на институциите на ЕС и държавите членки.

Цел на съвместната декларация е една - да се предостави достъп на
гражданите до обективна и разнообразна информация относно ЕС и чрез това да им се даде възможност да участват активно в обществения дебат по
въпросите на съюза.

Другата цел е да бъдат посрещнати предизвикателствата на комуникацията по въпросите на ЕС в партньорство с държавите членки, за да се гарантира
общуването с възможно най-широки обществени кръгове. При това те изразяват намерение да постигнат единодействие с националните, регионалните и местните органи, както и с представителите на гражданското общество.
Въпреки че всяка държава членка и всяка институция носи отговорност за
своята собствена комуникационна стратегия и приоритети, Парламентът,
Съветът и Комисията се споразумяха да определят съвместно ограничен брой общи комуникационни приоритети за всяка година.
Продължението на тази идея бе и семинарът

„Комуникираща Европа - отвъд границите и културите"

домакин на който, в края на януари беше Европейският икономически и социален съвет (ЕИСС) в Брюксел. Още на откриването Марио Сепи - сегашният президент на ЕИСС, започна със слогана от успешната президентска кампания на Барак Обама - „Yes We Can!" като надежда, но и ясно осъзнаване на факта, че проблем с комуникацията има.
По време на семинара бяха разгледани различни аспекти на общуването в
евросъюза - от нуждата на европейските институции просто да станат
по-популярни, до потенциала на Интернет - Facebook и блоговете, като нова форма за обмен на идеи.

Скептицизмът, обаче, се запазва. Един от участниците, Георгиос Дасис заяви, че комуникацията в Европа е толкова трудна, че е почти невъзможна, защото никой не носи отговорност за обективността в медиите, а те от своя страна не носят никакво послание. Завоалирани в излишни термини, умело използвани от политиците, медиите остават безразлични към съдържанието и основната им цел - да информират, се размива, твърди експертът Стефан Нилсън и продължава - „трябва да говорим разбираемо". Комуникацията не е само говорене, а говорене с
някого.

„Винаги съм харесвала метафората за моста като определение за Европейския икономически и социален съвет, казва един от предишните президенти на съвета, Ан-Мари Зигмунд - това ни е работата - да строим мостове едновременно в и извън институциите. Най-важното обаче е, че това е интерактивен процес; не можем да разчитаме на еднопосочни улици. Всеки мост се нуждае от стабилни основи в двата края и две посоки на движение".

Може би това, което се очаква днес от ЕС е да построи точно такива мостове в общуването си с различните страни, които го съставляват, защото точно сега, когато проблемите са глобални, е нужен общ език, на който да бъдат решавани общите въпроси.  В противен случай издигането на стени и изолацията на по-слабите биха опорочили и разклатили Вавилонската кула, която 50 години упорито расте нагоре.