През 1971 г., когато доларът беше слаб и непрекъснато поевтиняваше, тогавашният финансов министър Джон Конъли се обърна към останалия свят с думите: „Доларът е нашата валута и ваш проблем". Тридесет години по-късно, когато доларът беше много по-силен и не спираше да расте, финансовият министър Робърт Рубин каза: „Силният долар е в интерес на Америка".

Днес, доларът отново е в ситуацията от 1971 г., а анализаторите очакваха американските политици и икономисти да се върнат към думите на Конъли, но вместо това те повтарят като замаяни мантрата на Рубин. Проблемът е в това, че да твърдиш колко си загрижен за американския долар, когато той се обезценява всеки ден, означава че всъщност имаш интерес ситуацията да е такава. Така дефакто, американските финансисти повтарят негласно думите на Конъли.

Президентът на ЕЦБ Жан-Клод Трише пък най-накрая започна да коментира, колко са опасни резките и неконтролируеми валутни движения. Банкерът е притиснат от негодуващия производствен сектор в Европа, да направи опит за спиране на евровото рали. За последния месец, доларът изгуби близо 8% към еврото, а за последната година, загубата надминава 20%. От ноември 2005 г. до сега, доларът е с 30% по-слаб. Всичко това се отразява неблагоприятно на европейския износ и производство, правейки ги неконкурентоспособни.

Валутните пазари са обречени на волатилност. Понякога една валута е подценена, друг път тя е надценена и никой освен пазарните участници не може да реши каква е реалната й стойност в момента. Маргарет Тачър бе изключително права казвайки, че пазарът е институцията, която трябва да определи истинската стойност на валутите.

Естествено, пазарите реагират на монетарната политика на централните банки. Сега, когато американската икономика е изправена пред опасността от рецесия, слабият долар е в неин интерес. Тъй като инфлацията в Еврозоната е доста по-висока от установения от ЕЦБ таван, скъпото евро пък е в интерес на европейците. Дали обаче това решава проблемите? Не съвсем.

Наблюдаваме един от онези примери, в които световните финансови институции не работят заедно за по-бързото измъкване от деликатната ситуация. Съвместните акции по отпускане на стотици милиарди долари към пострадалите банки успяха да запълнят първите страници на вестниците, но е съмнително колко добра работа ще свършат. Това от своя страна подвига два въпроса.

Първият е защо едната страна създава излишни затруднения на другата? Господин Трише резонно смята, че Федералният резерв прави прекалено много движения, за да измъкне кредитния сектор от „блатото". Икономическата ситуация в Америка безспорно изисква спешни мерки, но това което Бернанке и компания правят е безпрецедентно.

Да не говорим, че мерките може да не са в правилната посока. Проблемите в САЩ започнаха от спукването на имотния балон и последвалата криза в кредитния сектор. Понижаването на лихвеното ниво до рекордно ниски стойности, няма да успее да реши проблема.

Затрудненията в банковия сектор изискват не просто лекарство (лихвени съкращения), а по-сериозна хирургическа намеса. Това обаче със сигурност може да доведе до редица банкови фалити. В случая, лекарствата трябва да се предписват след оперативната интервенция, а не преди това. Като че ли ФЕД просто отлага неизбежното, а междувременно прехвърля американските проблеми на целия свят посредством евтиния долар и хаоса на капиталовите и стокови пазари.

Вторият въпрос е свързан с това, каква международна подкрепа ще бъде нужна за възстановяване на валутния баланс? Трябва ли ЕЦБ също да свали лихвите, за да може еврото да поевтинее?

Сега когато европейската валута е толкова скъпа, ЕЦБ несъзнателно подпомага американския износ, тъй като европейската продукция става неконкурентоспособна. По този начин, Европа иска или не, ще бъде заразена с „рецесия" от САЩ. При такава перспектива, излиза че е по-добре Европейската банка да стисне зъби пред инфлацията и да подкрепи американската икономика, като понижи лихвата, давайки възможност на европейския бизнес да си поеме въздух.

За лош късмет, точно сега всички стоки по международните пазари се покачват с по няколко процента дневно. Това допълнително покачва инфлационния натиск в Европа и САЩ и връзва ръцете най-вече на ЕЦБ. Федералният резерв е твърдо решен да жертва перспективата за по-висок ценови натиск пред това да засили икономиката си. Дали обаче Трише трябва да последва примера на финансистите от другата страна на Атлантика?

Да предположим, че го направи. Надеждата тук ще бъде свързана с възстановяване на икономическия растеж в Ееврозоната, а по-ниската лихва ще подкрепи долара. За съжаление, по-вероятният сценарии е ЕЦБ да затъне още повече в инфлацията и да не успее да подпомогне европейската икономика с направените промени в монетарната политика.

Ако пък се разчуе (без съмнение това ще стане), че ЕЦБ започва да ограничава лихвата, за да стимулира икономическия си растеж, това ще доведе до рязко изкупуване на евро и нови негови върхове. Припомняме, че в условия на икономическа криза, спекулативните практики на пазара не се съобразяват с нормалната логика и фундаментална картина. Излиза че ЕЦБ не е готова да рискува инфлационен взрив на пазара за нещо, което е едновременно несигурно и смъртоносно опасно ако се обърка.  

В крайна сметка, валутните курсове отразяват не само икономическото състояние на държавите, но и инвеститорските настроения и очаквания. Банките трябва да работят заедно, но внимателно и с цел възстановяване на пазарната стабилност, тъй като е видно, че проблемите на най-голямата световна икономика се пренасят страшно бързо по целия свят.

*Авторът на статията Шарл Виплож е професор по икономика към Висшия институт за международни изследвания, Женева.  

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo